Решение № 6818 от 22.6.2023 г. на ВАС, VIII о.

Върховният административен съд на Република България - Осмо отделение , в съдебно заседание на шести юни две хиляди и двадесет и трета година в състав: Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от ЕТ К. Ъргън - П. Славова гр.Нова Загора, приподписана от адв. Андреева, срещу Решение 205/25.10.2022 г. по адм. д. 240/2022 г. на Административен съд Сливен. Касаторът поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и в противоречие с материалния закон, съставляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В подкрепа на тезите си развива подробни доводи, като по същество претендира отмяна на обжалваното решение и на оспорената заповед.Претендира присъждане на разноски. Ответникът по касационна жалба - Началник отдел "Оперативни дейности" Бургас, ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП в писмено становище, подадено от процесуалния представител гл.юрск С. Дочев, оспорва основателността касационната жалба. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе, съобрази следното: С обжалваното решение първостепенният съд е отхвърлил жалбата на ЕТ К. Ъргън-П. Славова гр.Нова Загора срещу Заповед за налагане на принудителна административна мярка ФК-29-0087718/16.05.2022г., издадена от Началник отдел "Оперативни дейности" Бургас в ГД "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, с която на дружеството е наложена принудителна административна мярка - запечатване на обект хранителен магазин в с.Съдиево, ул. Трети март 50, община Нова Загора и забрана за достъп до него за срок от 14 дни на основание чл. 186, ал. 1, т.1 , б. а и чл. 187, ал. 1 ЗДДС. За да достигне до извод за неоснователност на оспорването, първоинстанционният съд е приел, че атакуваната заповед е издадена от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Преценил е, че е установено основанието по чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС за налагане на процесната ПАМ и нейната продължителност е съобразена тежестта на нарушението. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо, но неправилно поради нарушение на материалния закон. Обосновано първоинстанционният съд е съобразил конкретното деяние, квалифицирано от органа по приходите като административно нарушение на чл. 25,ал.1,т.1 вр. с чл.3,ал.1 Наредба Н-18 от 13.12.2006г.на Министъра на финансите във вр. с чл. 118, ал. 1 ЗДДС, чието извършване е предпоставка за налагането на ПАМ, предвидена в чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС. Цитираната разпоредба предоставя на административния орган при условията на оперативна самостоятелност конкретната преценка за продължителността на срока на налагането на ПАМ, но при съобразяване на необходимостта актовете и действията на административните органи да не причиняват вреди, които са явно несъразмерими с преследваната цел. При упражняване на правомощието за определянето на срока на ПАМ, който според закона е до 30 дни, административният орган действа при условията на оперативна самостоятелност, поради което на съдебен контрол подлежи съответствието на акта с целта на закона и спазването на пределите на оперативната самостоятелност, като част от задължителната преценка за издаването на административния акт при правилно приложение на материалния закон. Обжалваният акт е издаден в нарушение на основен принцип в административното производство, уреден в чл. 6 АПК принципа за съразмерност. Приложената ПАМ за определен срок не следва да засяга правата и интересите на адресата на акта в степен по-голяма от необходимото за постигане целта на закона. Мотивите на съда, че оспорената заповед съответства на принципа за съразмерност не се споделят от настоящия съдебен състав. Административният орган е издал индивидуален административен акт без да извърши преценка за наличието на баланс между личните и обществени интереси, а само за наличието на обществен интерес от налагането й, който извод също така не е безспорен. Съдът, при проверката за съответствие на заповедта с чл. 6 АПК, също не е отчел този баланс, като изцяло е игнорирал засегнатите права на оспорващото дружество. По изложените съображения се приема, че АС Сливен е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което оспорената заповед за налагане на ПАМ бъде отменена като незаконосъобразна. С оглед изхода на спора в тежест на бюджета на ответника по касация са присъждат направените разноски от касатора за две съдебни инстанции, съобразно списък на разноски, в размер на 1020лв. за държавни такси и адвокатско възнаграждение. Така мотивиран на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение