Решение № 1099 от 11.2.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7669/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от изпълнителния директор на Агенцията по вписванията /АВ/, чрез процесуален представител, срещу решение 819/26.06.2024 г. по адм.дело 1463/2023 г. на Административен съд София област /АССО/, с което е отменена по жалба на С. Б. К. заповед РД -01 -688/18.10.2023 , издадена за изпълнителен директор на АВ, с която е наредено на служителите в звената и на служителите в АВ да бъдат изплатени суми за допълнителни възнаграждение за постигнати резултати за периода юли септември 2023 г., съгласно приложения списък в частта, в която С. Б. К. не е включена в този списък. Касационният жалбоподател поддържа в касационната жалба, че решението е недопустимо поради просрочие на жалбата до АССО и неправилно необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационна жалба - на С. Б. К., с адрес в [населено място], община Елин Пелин, лично и чрез процесуален представител, в писмен отговор и съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила, иска присъждане на разноски, възразява по искането за присъждане на разноски на касатора, алтернативно възразява по размера им. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й съдът взе предвид следното: АССО, за да постанови обжалваното решение, е изложил мотиви, че е сезиран с допустима жалба, подадена в срок / предвид невръчването от ответника на жалбоподателката на оспорения акт/ срещу индивидуален административен акт. Посочено е, че заповедта е издадена в нарушение на чл.35 АПК, тъй като административният орган не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, преди да издаде акта и при нарушение на правото на защита на К. в административния процес, тъй като не и е била дадена възможност да се запознае с относимата оценка за изпълнение на служебните задължения, да иска събиране на доказателства и да прави възражения, което представляват съществени нарушения на администратвно процесуалните правила. Не е взета предвид и, че през периода К. е изпълнява и служебни задължения по заместване като финансов контрольор. Прието е, че заповедта в оспорената част не съответства и на целта на закона поради превратно упражняване на правомощията от административния орган поради недопустимото незачитане на оценката на прекия ръководител и лишаването на държавния служител, както от възможност да участва в производството, така и от възможност да се запознае с акта и да го обжалва. Решението е правилно. При липса на връчване на акта / нещо повече отказ за издаване на препис по искане на служителя/ срокът за обжалване към момента на подаване на жалбата не е бил започнал да тече и съответно не е бил изтекъл. Начините за съобщаване на акта са изрично изброени в чл.61 АПК вр. чл.18а АПК и между тях не фигурира твърдяното от касатора узнаване, че не й е преведено ДМС за процесния период. Настоящият съдебен състав напълно споделя доводите на АССО, че оспореният акт е инидивидуален административен акт, а не общ, както твърди касаторът. Заповедта е произвела правно действие за изрично определение поименно лица тоест кръгът на адресатите е определен, а не както при общите административни актове неопределен. Липсата на мотиви е самостоятелно основание за отмяна на административния акт, но в случая са налице и другите, посочени от АСО основания а именно нарушение на чл.34 и 35 АПК, които в случая са съществени. Вътрешните правила не биха могли да дерогират разпоредбите на АПК, както правилно е посочил АССО. Не на последно място препятстването на държавният служител да участва в административното производство, да узнае за акта, да получи препис от него и да го обжалва сочи на превратно упражняване на власт при издаване на оспорената част от акта. Недопустимо е за пръв път в касационната жалба да се излагат мотиви, които е следвало да се съдържат в оспорения административен акт, поради което настоящата инстанция не следва да обсъжда наведените доводи за недължимост на ДМС за процесния период по отношение на К.. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора няма правна възможност за присъждане на претендираните от касатора разноски. На ответника по касация следва да се присъдят разноските за настоящата инстанция в размер на 1400 лева заплатено адвокатско възнаграждение, платимо от АВ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение