Решение № 1731 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6956/2015 г.

Решение № 1731 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 6956/2015 г., II о., докладчик съдията Емилия Кабурова Производството е по реда начл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Ч. - 3000" ЕООД, гр. Пловдив, представлявано от управителя - Аврам Александров, чрез пълномощника му - адв. Н., против решение № 651/27.03.2015 г. по адм. дело № 1025/2013 г. на Административен съд - Пловдив, с искане за отмяната му като неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Ответникът: директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" /Д"ОДОП"/ - Пловдив, редовно призован, не се явява и не се представлява. От същия, чрез пълномощника му - гл. юрисконсулт Б., е постъпила писмена защита, с която оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на "Ч.-3000" ЕООД, против РА № 161204190/14.12.2012 г. на ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение № 257/13.03.2013 г. на зам. директора на Дирекция "ОДОП"- Пловдив, с който по отношение на дружеството е отказано право на приспадане на данъчен кредит за д. п. м. 01.04.2007 г. - 31.03.2012 г., в общ размер на 120 611, 58 лв. и е начислена лихва, в общ размер на 40 614, 21 лв., на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. За да постанови този правен резултат съдът е обсъдил данните по ревизионната преписка и тези събрани в хода на съдебното следствие, при което е направил изводи за законосъобразност на оспорения РА, поради отсъствие на доказателства за реалност на доставките по отношение на ревизираното лице /РЛ/ - "Ч.-3000" ЕООД. За всеки от доставчиците, издатели на описаните в РД фактури, са изведени изводи: за недоказаност на доставките - предмет на тези фактури, поради липса на материално-техническа база за осъществяването им; липсата на кадрова обезпеченост; за част от тях - липса на задължение за начисляване на ДДС, поради дерегистрацията им; за друга част - наличие на категорични данни за отсъствие на каквито и да са търговски взаимоотношения с РЛ, свързано с издаване на фактури и тяхното отчитане в ДП и СД; за трета - липса на регистрирани в НАП касови устройства-ЕКАФП, които да се свържат с издадените касови бележки; липсата на документи за осъществен транспорт и транспортни разходи на доставчика и получателя, както и доказателства за предаване и получаване на стоката; отсъствие на отчетност - включване на фактурите в ДП и СД на доставчиците за съответните д. периоди, с изключение на "Н." ЕООД и "Г." ЕООД и пр. При тези установявания съдът е приел, че твърденията на оспорващия за наличие на реални доставки от посочените в РА доставчици, са останали недоказани, а с това и жалбата срещу РА се явява неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. При установеност на правно-релевантните факти, съдът е приложил правилно материалния закон. Законосъобразни са изводите му, че наличието на фактурирани доставки и тяхното осчетоводяване от получателя, не са достатъчни за обосноваване на изводи за реалност на тези доставки. Правото на данъчен кредит е обусловено от наличието на реално осъществени доставки, а в случая доказателства за това липсват. По делото е установено, че предмет на издадените от всички доставчици фактури е доставката на стоки - металорежещи инструменти и машини, чиято собственост се счита за прехвърлена, чрез индивидуализирането им по съгласие на договарящите, или чрез фактическото им предаване от продавача на купувача, по аргумент от чл. 24, ал. 2 ЗЗД, вр. с чл. 6, ал. 1 от ЗДДС, както правилно е прието и от съда. В случая такива доказателства за прехвърляне собствеността на продадената стока, не са ангажирани, както от преките доставчици, така и от РЛ. Преките доставчици не са представили исканите им от органа по приходите документи, за установяване на процесните доставки, с изключение на "Никос" ЕООД и "Гордън" ЕООД. Поради това, съобразно установените в ревизионното производство факти и обстоятелства, съдът правилно е приел, че РА е законосъобразен по отношение отказаното право на данъчен кредит по фактурите, издадени от: "М. Медиа 2007" ЕООД / 28 бр./, "Л. 2007" ЕООД /7 бр./, "Д. 75" ООД /3 бр./ и "К." ЕООД / 3 бр./. От управителите на тези дружества са приложени декларации, с които декларират, че не са издатели на посочените фактури спрямо "Ч.-3000" ЕООД, както и че нямат никакви търговски взаимоотношения с РЛ. Установено е, че тези фактури не са включени от тези доставчици в дневника за продажба и в СД по ЗДДС, за съответния данъчен период, както и че приложените към тях касови бележки са издадени от нерегистрирани пред НАП ЕКАФП от тези доставчици. Такива са и изводите на съда по отношение издадените фактури от: "И. Къмпани" ЕООД, "М-Г Корпорейшън" ЕООД, "З. строй" ЕООД и "Б. 2007" ЕООД. За същите е установено, че са издадени след датата на дерегистрация на тези дружества по ЗДДС, поради което същите не са имали задължение за начисляване на ДДС по тях, респ. за РЛ не е възникнало правото на данъчен кредит, поради това, че не е налице условието по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС - доставчиците по тази фактури да са регистрирани по ЗДДС лица. Правилни са изводите на съда, противно на оплакванията в касационната жалба, и по отношение доставките на "Н." ЕООД и "Г." ЕООД. Първото дружество е издател на 20 бр. фактури за д. п. 2007 г. Независимо, че 12 от тях са отразени в отчетните регистри по чл. 124, ал. 1, т. 1 и в СД по чл. 125 от ЗДДС, а 8 бр. не са, по делото липсват убедителни доказателства за реалността им. В тази връзка решаващият съд правилно е установил, че за процесната данъчна година, предмета на икономическа дейност на това дружество е друг - производство на зеленчуци и плодове, търговия с хляб и хлебни изделия, със захар и сладкарски изделия, като представените трудови договори за назначени лица, са свързани с този предмет на дейност. От представените приемо-предавателни протоколи правилно е установено, че не съдържат данни за лицата предали и приели процесната стока, както и че липсват доказателства за начина на транспортирането й до обект на РЛ, предвид посоченото в тях място на предаване/приемане - гр. Пазарджик и с. Памидово. Не са представени писмени доказателства за закупуване на такава стока - металорежещи инструменти и машини от този доставчик, както и за наличието й в складове на същия. Липсват и данни за наличие на материално-техническа и кадрова обезпеченост у този доставчик. Поради това, плащането по банков път на част от тези доставки, не опровергава правилността на направените изводи за липса на реални доставки. Идентични са изводите и по отношение доставките на "Г." ЕООД, по 8 бр. фактури за 2007 г. За всички доставчици по делото е установено, че не притежават никакви транспортни документи /пътни листове, товарителници, експедиционни бележки/ за извършено транспортиране на стоките до получателя. С изключение на "Н." ЕООД и "Г." ЕООД, за които са изложени мотиви по-горе, останалите не представят приемо-предавателни протоколи за фактическо предаване на стоката, не удостоверяват наличието на материално-техническа и кадрова обезпеченост за изпълнение на процесните достави. Поради това правилни са изводите на съда, че притежаването на фактура, извършеното от РЛ плащане по тях и счетоводното им отразяване от получателя и част от доставчиците, не е достатъчно за установяване реалност на доставките, като едно от условията за признаване право на данъчен кредит от получателя. При липса на доказателства за действително осъществени доставки на стока по издадените фактури, начисления по тях данък е начислен неправомерно, поради което за получателя им не възниква право на данъчен кредит - чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Като е достигнал до тези изводи и е приел, че оспорения РА, с който е отказано право на данъчен кредит на касатора, е законосъобразен на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, съдът е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Съобразно този резултат по касационното обжалване и направеното в писменото становище искане, на ответника - Дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение, в размер на 3 106,69 лв., на основание чл. 9, ал. 3, вр. с чл. 8, ал. 1, т. 5 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, второ отделение