Решение № 1567 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11935/2018 г.

Решение № 1567 от 30.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11935/2018 г., VII о., докладчик съдията Калина Арнаудова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от президента на Бургаския свободен университет (БСУ) срещу Решение № 1565 от 6.08.2018 г. постановено по адм. дело № 479/2018 г. по описа на Административен съд (АС) – Бургас, с което е отменено негово писмо от 9.02.2018 г. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че с оспореното писмо е изпълнено Решение № 1442 от 28.07.2016 г. по адм. дело № 2075/2015 г. на АС - Бургас, като на основание чл. 301 АПК е възстановено нарушеното право на Н. Тодев. Съгласно мотивите на Върховния административен съд (ВАС) в решение № 380 от 10.01.2018 г. по адм. дело № 10948/2016 г., в правомощията на административния орган е преценката за вида и размера на специалното облекчение за Тодев. Изложено е, че съдът не е взел предвид тези задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона и е задължил отново административния орган какви да бъдат специалните облекчения, което не е правомощие на съда. Касаторът сочи, че целта на произнасянето на административния орган е възстановяване на нарушените права на Тодев. Те, според органа, могат да бъдат възстановени само в този вид и размер, тъй като Тодев вече не е студент и не може да търси възстановяване на права по чл. 301 АПК, които вече не притежава. Прави искане решението да бъде отменено и да бъде прекратено съдебното производството, тъй като жалбата е недопустима. Ответникът – Н. Тодев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, по жалба на Н. Тодев, съдът е отменил писмо от 9.02.2018 г. на президента на Бургаския свободен университет, с което на Н. Тодев е предоставено обезщетение (върната му е сума) в размер на 333, ЗЗ лева, вместо поисканата от него в размер на 1320, 00 лева, представляваща една трета от семестриалната такса за 2015/2016 г. в БСУ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне, съгласно указанията дадени в мотивите на решението по тълкуването и прилагането на закона. При постановяване на решението си съдът е установил от фактическа страна, че с влязло в сила Решение № 1442 от 28.07.2016 по адм. дело № 2075/2015 г. на АС - Бургас е отменен изричния отказ на президента на БСУ, обективиран с резолюция по молба с рег. индекс № 92-00-204 от 23.09.2015 г., с която Тодев е поискал намаление на семестриалната такса за обучение за учебната 2015/2016 г. и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. С Решение № 380 от 10.01.2018 г. по адм. дело № 10948/2016 г. на Върховния административен съд, с което е оставено в сила първоинстанционното решение, е прието, че Тодев има право на специално облекчение на основание чл. 70, ал. 2 от Закона за висшето образование (ЗВО), което съгласно закона следва да е регламентирано в правилника на висшето училище и че по направеното искане от Тодев предвид намалената му трудоспособност, в правомощието на административния орган е да определи вида и размера на специалното облекчение. Оспореното писмо от 9.02.2018 г., с който е определен размерът на намалението на семестриалната такса, е в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, с което е прието, че е налице основание за намаляване на семестриалната такса, но не е определен размерът на намалението. При така установеното от фактическа страна, от правна страна АС - Бургас е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на изискванията за форма и съдържание, както и в противоречие с материалноправните норми. Изложил е, че оспореното писмо не съдържа фактическите и правни основния, наложили издаването му, което е съществено нарушение на административнопроизводствените правила и е самостоятелно основание за отмяна на акта. На следващо място е посочил, че оспореният акт е издаден и в противоречие с чл. 70, ал. 2 ЗВО, като доколкото в посочената разпоредба не е налице разграничение между инвалидите с трайни увреждания и намалена трудоспособност 70 и над 70 % и тези с 90 % регламентираните за тях специални облекчения трябва да са еднакви. В този смисъл е приел, че намаляването на семестриалната такса, предвид намалената трудоспособност на Тодев, е в правомощието на административния орган. Органът дължи издаване на акт в изпълнение на влязлото в сила съдебно решение, с което е прието, че е налице основание за намаляване на размера на семестриалната такса на Тодев за 2015/2016 г. Посочил е, че административният орган следва да се съобрази с влязлото в сила съдебно решение и да определи размера на подлежащата на връщане внесена семестриална такса. В тази връзка съдът се е позовал и на Определение № 6747 от 22.05.2018 г., постановено по адм. дело № 4963/2018 г. на ВАС. Предвид изложеното съдът е приел, че оспореният акт е издаден при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон, поради което е отменил същия като незаконосъобразен, като е върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, тъй като естеството на акта не позволява решаване на въпроса по същество. Решението е правилно. Въпросът относно процесуалната допустимост на жалбата срещу оспореното писмо на президента на БСУ е решен с Определение № 6747 от 22.05.2018 г. по адм. дело № 4963/2018 г. на ВАС. Изложените в тази връзка оплаквания на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебното производство са неоснователни. От данните по делото е установено, че в процесния период 2015-2016 г. Н. Тодев е бил студент в Бургаския свободен университет, Център по юридически науки, специалност "Право", задочно обучение и е инвалид със 75 % намалена работоспособност. С молба рег. индекс № 92-00-204 от 23.09.2015 г. Н. Тодев е поискал от президента на БСУ на основание чл. 70, ал. 2 ЗВО да му бъдат намалени семестриалните такси за учебната 2015-2016 г. С резолюция без дата молбата е оставена без уважение с мотив, че съгласно вътрешните правила на БСУ при 75 % няма основание за отстъпка. Със заповед № ФСО-80 от 15.08.2014 г., издадена от президента на БСУ, на основание чл. 12, т. 8, "б" от Правилника за дейността на БСУ, са определени семестриалните такси за учебната 2014/2015 г., като в чл. ІІ, т. 1. 3 е предвидено студентите с трайно намалена или загубена работоспособност с над 90 % да ползват намалена семестриална такса, равняваща се на 2/3 за всяка специалност. Със заповед № ФСО-114 от 14.12.2015 г., издадена от президента на БСУ, на основание Правилника за дейността на БСУ, са определени семестриалните такси за летния семестър на учебната 2015/2016 г., като в чл. ІІІ е предвидено студентите с трайни увреждания и намалена работоспособност от 70 до 90 % да могат да заплащат семестриалната такса разсрочено без оскъпяване, по посочена от тях схема след подаване на писмено заявление до президента на БСУ, придружено с решение на ТЕЛК. Същото е отразено и в заповед № ФСО-56 от 31.03.2016 г., издадена от президента на БСУ, с която е изменена заповед № ФСО-114 от 14.12.2015 г. С Решение № 1442 от 28.07.2016 по адм. дело № 2075/2015 г. на АС - Бургас, потвърдено с Решение № 380 от 10.01.2018 г. по адм. дело № 10948/2016 г. на Върховния административен съд, е отменен изричният отказ на президента на БСУ, обективиран с резолюция по молба с рег. индекс № 92-00-204 от 23.09.2015 г., като е прието, че Тодев има право на специално облекчение на основание чл. 70, ал. 2 от ЗВО. Оспореният акт е издаден във връзка с посоченото съдебно решение. Правилно първоинстанционният съд е приел, че при произнасянето си органът не е изложил нито правни, нито фактически основания, въз основа на които е определил посоченото обезщетение. Изложил е единствено, че понастоящем Н. Тодев не е действащ студент и спрямо него не може да бъде приложено предвиденото облекчение за напред, поради което, в изпълнение на "закона" е предоставено процесното обезщетение. Не става ясно на какво основание, в изпълнение на кой закон и въз основа на какви обстоятелства органът е определил размера и вида на дължимото облекчение, как е изчислил посочения размер и защо не е уважил изцяло искането на Тодев. При липса на правни и фактически основания, съдът не може да осъществи контрол за законосъобразност на постановения акт. Констатираните пороци на процесното писмо са съществени, поради което като го е отменил и е върнал преписката на органа за ново произнасяне, съдът е постановил правилен съдебен акт, който трябва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,