Решение № 597 от 15.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1832/2012 г.

Решение № 597 от 15.12.2012 г. на ВКС по н. д. № 1832/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Производството е образувано по искане, депозирано на 13.09.2012 г., от осъдения Е. Т. С. за възобновяване на ВНОХД № 339/12 по описа на Варненски окръжен съд, по което е постановено решение № 106 от 19.04.2012 г., с което е потвърдена присъда на Варненски районен съд № 108 от 23.02.2012 г., по НОХД № 7287/11. С първоинстанционната присъда подсъдимият Е. Т. С. е признат за виновен в това, че на 21/22.02.11 г., в [населено място], обл. Варна, чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот, е отнел чужди движими вещи, възлизащи на обща стойност 18 659,55 лв., от владението на Р. Б. И. и Г. П. И., без тяхно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като кражбата е в големи размери и до приключване на съдебното следствие пред първоинстанционния съд откраднатите вещи са върнати и заместени, с оглед на което и на основание чл. 197, т. 4 и чл. 58 а НК, е осъден на две години и четири месеца "лишаване от свобода", при "строг" режим, настаняване в затвор. Искането е на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК. Изтъква се, че наложеното наказание не е съобразено със смекчаващите обстоятелства: депозираното самопризнание, оказаното съдействие за разкриване на обективната истина и обстоятелството, че отнетите вещи са възстановени. Иска се да бъде изменено въззивното решение, като бъде намалено наложеното наказание. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата релевира и основанието по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Изтъква, че е допуснато абсолютно съществено процесуално нарушение, изразяващо се в пропуска да бъде постановен оправдателен диспозитив по обвинението по чл. 195, ал. 2 вр. ал. 1, т. 3 НК. Пледира за уважаване на искането. Осъденият моли да му бъде намалено наложеното наказание. Представителят на ВКП намира искането за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Искането е допустимо. Подадено е от лице, имащо право да поиска възобновяване, при спазване на срока по чл. 421, ал. 3 НПК, и касае съдебен акт, непроверен по касационен ред. Разгледано по същество, е неоснователно. ВКС намира, че не е допуснато абсолютно съществено процесуално нарушение, каквото защитата счита, че е налице. Вярно е, че с присъдата е преквалифицирано деянието по чл. 197, т. 4 НК, като е пропуснато оправдаването по първоначалното обвинение, но това се явява несъществено процесуално нарушение, тъй като е ясно, че наказателната отговорност на осъдения се реализира за по-леко наказуемото престъпление. От друга страна, касационната инстанция дължи произнасяне само по основанията, релевирани с искането, при спазване на срока по чл. 421, ал. 3 НПК /доводът на защитата е извън срока по чл. 421, ал. 3 НПК/. Не е допусната и явна несправедливост на наложеното наказание. Въззивният съд се е произнесъл изрично по въпроса за правната квалификация /въззивното производство е проведено само по жалба на подсъдимия/ и правилно е отбелязал, че деянието неправилно е преквалифицирано по чл. 197 НК, имайки предвид, че отнетото имущество е върнато и заместено не от подсъдимия, а от трети лица. Доколкото обаче е липсвал съответен протест, не е имало процесуална възможност за отстраняване на допуснатото нарушение на материалния закон. На молителя е определено наказание при условията на чл. 58 а НК, тъй като производството пред първата инстанция е протекло по реда на Гл. 27 НПК, в хипотезата на чл. 372, ал. 4 вр. чл. 371, т. 2 НПК. Наложеното наказание е съобразено със степента на обществена опасност на деянието и на дееца, които са завишени /кражбата е в големи размери, а деецът е осъждан многократно, макар и като непълнолетен/. Самопризнанието е релевантно за провеждане на процедурата по Гл. 27 НПК, а оказаното съдействие за разкриване на обективната истина е взето предвид при определяне на наказанието. При условията на чл. 54 вр. чл. 58 а, ал. 1 НК, на молителя е определено наказание три години и шест месеца "лишаване от свобода", редуцирано с една трета, тоест, две години и четири месеца "лишаване от свобода". Това наказание отговаря на критерия за справедливост, заложен в чл. 348, ал. 5 НПК, поради което липсват основания за неговото по-нататъшно смекчаване. Ето защо, искането в тази насока не може да бъде удовлетворено. По изложените съображения, искането се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Водим от горното и на основание чл. 425 НПК, ВКС, I НО,