Решение № 890 от 27.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13789/2014 г.

Решение № 890 от 27.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13789/2014 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Георги Георгиев Производство по реда на глава четиринадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по искане от Георги Костадинов Първанов от гр. Плевен по чл. 238 и сл. от АПК за отмяна на влязло в сила решение № 3503 от 12.03.2014 г. по адм. дело № 6303/2013 г. на ВАС V отделение, с което е оставено в сила решение № 125 от 19.03.2013 г. по адм. дело № 90/2013 г. по описа на административен съд Плевен. Поддържа доводи за неправилност на решенията и искане за връщане на делото за ново разглеждане на административен съд Плевен. Съображенията са, че след постановяване на решенията е влязъл в сила нов Закон за Министерството на вътрешните работи ДВ бр. 53/27.06.2014 г. в който е отпаднала изцяло хипотезата да не могат да са служители на МВР лица които са били освободени от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от Наказателния кодекс - чл. 155, ал. 1 от новия закон за МВР. Ответникът, директорът на ОД на МВР Плевен чрез процесуален представител взема становище за неоснователност на искането. Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия на ВАС намира искането за допустимо, но за неоснователно по следните съображения: Производството по приложените съдебни административни производства е приключило с постановяване на решение № 3503 от 12.03.2014 г. на ВАС тричленен състав. Предмет на делата е заповед на директора на ОД на МВР Плевен за прекратяване на служебно правоотношение, издадена по реда на ЗМВР /отменен/. В глава четиринадесета от АПК е уредено производство по отмяна на влезли в сила съдебни актове на основанията посочени в чл. 239 АПК. В тези отменителни основания няма посочено като такова влизане в сила на нов закон, или по благоприятен такъв, уреждащ правоотношения идентични с вече разрешените с влезли вече в сила решения на съда. Новият закон е материална норма която има действие за в бъдеще и обратното действие е изключение по изрична разпоредба. Настоящият случай е окончателно разрешен със съдебни решения и соченото отменително основание не е такова по смисъла на чл. 239 АПК, поради което искането е неоснователно и като такова следва да бъде отхвърлено. Производството по реда на чл. 237 и сл. АПК е извънинстанционно и отмяната на влязъл в сила акт е допустима и възможна само на неправилни решения и само на изчерпателно изброените основания като тези основания не могат да се тълкуват разширително. При този изход на делото на ответника се дължат разноски в минимален размер от 300/триста/ лева представляващи юрисконсултско възнаграждение, които молителят следва да бъде осъден да заплати. Воден от горното ина основание чл. 244, ал. 1, пр. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на втора колегия