Решение № 3530 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 126/2012 г.

Решение № 3530 от 12.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 126/2012 г., II о., докладчик съдията Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Югоизточен район чрез неговия пълномощник срещу решение № 5271/21.11.2011 по адм. д. № 8063/2010 г. на Административен съд София-град. Счита обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендира от съда отмяната му. Ответникът по касационната жалба Людмил Цветанов Груев чрез своя пълномощник намира касационната жалба за неоснователна. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Людмил Цветанов Груев срещу заповед № ДК-02-ЮЗР-19/01.09.2010 г. на началник сектор при РДНСК - Югозападен район, с която на основание чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ му е наредено да премахне незаконен строеж, представляващ "кафе-аперитив - преустройство на съществуващ магазин и открита тераса в летен бар" в парцел VII-4567, кв. 61, ж. к. "Карпузица", кв. Княжево като извършен без строителни книжа. С обжалваното решение съдът е отменил оспорения административен акт. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил доводи, че строежът е построен през 1997 г., деклариран е съгласно § 16 ПЗР ЗУТ и е допустим както по ЗТСУ, така и по ЗУТ. Така постановеното решение е материалнозаконосъобразно: Неоснователно е възражението в касационната жалба, че търпимостта е относима само към строежи, за които няма строителни книжа. Търпимостта е относима към всички незаконни строежи. По принцип търпимостта има отношение към премахването на строежа с оглед забраната за това, прогласена в § 16 ПЗР ЗУТ. Поради тази визирана забрана задължение както на административния орган, така и на съда е да провери търпимостта на строежа с оглед предпоставките в хипотезиса на цитираната норма. Това е сторил и първоинстанционният съд. Изводът му за търпимостта на процесния строеж се споделя и от настоящата инстанция: Търпимостта на строежа се установява безспорно от заключението и на двете вещи лица, назначени по делото. Предпоставките са налице и поради факта, че строежът е бил квалифициран и като узаконяем, а няма промяна в обстоятелствата, които да отричат и да променят този факт. Поради това изводът, че строежът не подлежи на премахване поради неговата търпимост, е съответен на относимата правна норма и обоснован от доказателствата по делото. Като е приел, че оспореният акт е незаконосъобразен и е отменил същия, решаващият съд правилно е приложил материалния закон. Обжалваното решение не страда от визирания в касационната жалба порок и следва да се остави в сила. Претенцията за присъждане на разноски по делото не следва да бъде уважавана, тъй като от представеното пред касационната инстанция пълномощно не е видно пред кой съд и за кое дело същото е относимо. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение