Решение № 3595 от 7.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7340/2024 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на министъра на културата срещу Решение 3669 от 19.04.2024 г., постановено по адм. д. 2755/2023 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е отменен като незаконосъобразен отказ рег. ПР-72/05.09.2023 г. на министъра на културата за одобряване на решение на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности по т. 7 от протокол 104 от заседание, проведено на 09.05.2023 г., във връзка със съгласуване по чл. 84 от ЗКН на внесен ПУП - ПРЗ, РУП и Обемно-градоустройствено проучване за УПИ I - 2234, административна, стопанска и обществена дейност, кв. 71-нов, по плана на Първа градска част, представляващ поземлен имот с идентификатор 56784.520.1704 по КК и КР на гр. Пловдив, с площ 7 606 кв.м. и преписката е върната за ново произнасяне в едномесечен срок. Касационният жалбоподател твърди недопустимост и неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон, при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде обезсилено или ,евентуално отменено, след което ВАС да постанови друго по съществото на спора, с което да отхвърли изцяло жалбата на Централ - Пловдив АД - гр.Пловдив срещу отказ на министъра на културата за одобряване на решение на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности по т. 7 в протокол 104 от заседание, проведено на 09.05.2023 г. с произтичащите от това правни последици. Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател не се явява. Представлява се от юриск. Харизанова, която поддържа касационната жалба, а по същество твърди основателност на същата, съответно- недопустимост или неправилност на атакуваното с нея съдебно решение по съображения, подробно развити в жалбата и устно в хода по същество. Ответникът, Централ - Пловдив АД - гр.Пловдив, редовно призован, се представлява от адв. А.. Ботева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди правилност на обжалвания съдебен акт по съображения, подробно изложени в писмен отговор на жалбата и устно в хода по същество. Представителят на Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, намира касационната жалба за допустима като предявена срещу обжалваем съдебен акт от надлежна страна, за която атакуваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211 от АПК. Разгледана по същество, същата е неоснователна. Делото пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Централ - Пловдив АД - гр.Пловдив срещу отказ рег. ПР-72/05.09.2023 г. на министъра на културата да одобри решение на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности /СЕСОНКЦ / по т. 7 от протокол 104 от заседание, проведено на 09.05.2023 г., във връзка със съгласуване по чл. 84 от ЗКН на внесен ПУП - ПРЗ, РУП и Обемно-градоустройствено проучване за УПИ I - 2234, административна, стопанска и обществена дейност, кв. 71-нов, по плана на Първа градска част, представляващ поземлен имот с идентификатор 56784.520.1704 по КК и КР на гр. Пловдив, с площ 7 606 кв.м. С обжалваното съдебно решение административният съд е отменил като незаконосъобразен горецитирания отказ с произтичащите от това правни последици. За да постанови този резултат, съдът, след като е установил относимата към спора фактическа обстановка, е приел, че обжалваният отказ, обективиран в поставената от министъра на културата резолюция, е издаден в отклонение от предписаната от закона форма, при допуснати съществени процесуални нарушения, в противоречие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което този отказ е незаконосъобразен. Според АС-Пловдив в развилото се пред министъра на културата производство по заявлението за съгласуване на процесния проект са издадени три решения на СЕСОНКЦ, отразени в протоколи 99-1/01.09.2022г., 102/09.02.2023г. и 104/09.05.2023г. С първите два протокола е предложено на министъра на културата да издаде отрицателно становище, но от приложените доказателства по делото не е установено министърът на културата да се е произнесъл в предвидения в чл. 84, ал. 1 от Закона за културното наследство срок. Последният протокол е предвидил друг развой на процедурата, като на административния орган е предложено да съгласува проекта след изпълнение на конкретни, поставени с решението на СЕСОНКЦ от 09.05.2023г. условия. Поставената от министъра на културата резолюция върху протокол 104/09.05.2023 г. е засегнала единствено взетото решение по т. 7 от дневния ред на СЕСОНКЦ и, по аргумент на противното, волеизявлението за Одобрил не се простира върху внесения за съгласуване проект по т.7 от протокола. Предвид горното изразената от органа воля е да не издава становище за съгласуване на проекта, преди от специализираният орган СЕСОНКЦ да бъде взето валидно решение. Съдът, анализирайки разпоредбите от Правилника за устройството, организацията на работата и финансирането на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности/Правилника/, е стигнал до извода, че , предвид разпоредбата на чл.16 от горецитирания Правилник, , решението по т.7 от дневния ред на съответното заседание на СЕСОНКЦ от 09.05.2023г. ,е прието при необходимия кворум и и с нужното обикновено мнозинство, поради което решаващият глас на председателя не е необходим, за да се формира волята на колективния орган. При наличието на редовно от формална страна становище на СЕСОНКЦ, за компетентния административен орган е възникнало задължението да се произнесе с окончателен за процедурата административен акт, който в случай на отказ следва да бъде в писмена форма и надлежно мотивиран с оглед изричното изискване на чл. 84, ал.13 от ЗКН. Доколкото върху Протокола от заседанието на СЕСОНКЦ, проведено на 09.05.2023г. под Одобрил и подпис за това, фигурира текстът без т.7. За нея да се завърши процедурата съгласно правно становище рег. 33-00-383 според АС-Пловдив формираният с това волеизявление отказ за издаване на положително становище за одобряване изменението на ПУП- ПРЗ и последващите ги проекти остава немотивиран. По горните съображения АС-Пловдив е отменил така формирания изричен отказ и е върнал преписката на административния орган за ново произнасяне в едномесечен срок от влизане на съдебното решение в сила при съобразяване с указанията по тълкуването и прилагането на закона, съдържащи се в мотивите на първоинстанционното съдебно решение. Решението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са развитите в касационната жалба доводи за недопустимост на съдебното решение. В случая оспореният отказ не представлява част от процедурата по издаване на административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 5 от АПК, чиято законосъобразност се преценява при постановяване на крайния акт, а съставлява волеизявление на административния орган, с което се слага край на процедурата по издаване на становище за проект, внесен за разглеждане от СЕСОНКЦ за трети път и засяга пряко и непосредствено правата на заявителя. Следва да се подчертае, че издаденото становище рег. СТ-804-507/19.10.3023 г. на заместник-министъра на културата, с което е отказано съгласуване на проекта, не е във връзка с протокол 104 от заседание, проведено на 09.05.2023 г., а с предходните две решения на СЕСОНКЦ по протокол 99-1/01.09.2022г. и 102/09.02.2023г., с които е предложено на министъра на културата да издаде отрицателно становище. Правилно административният съд е отменил отказа на административния орган да одобри решението на Специализирания експертен съвет за опазване на недвижимите културни ценности по т. 7 от протокол 104 от заседание, проведено на 09.05.2023 г., приемайки че същият е постановен в отклонение от предписаната от закона форма, при липса на мотиви, както и при допуснати нарушения на административнопроизводствените правила по издаването му, обуславящи неговата незаконосъобразност. Законосъобразно АС-Пловдив е заключил, че при наличието на редовно от формалина страна становище на СЕСОНКЦ, за компетентния административен орган е възникнало задължението да се произнесе с окончателен за процедурата административен акт, който в случай на отказ следва да бъде в писмена форма и надлежно мотивиран. Макар административният орган при постановяване на отказа да се е позовал на правно становище рег. 33-00-383, не става ясно въз основа на кои , посочени в това становище основания е отказано одобряването на решението на СЕСОНКЦ по т. 7 от Протокол 104 поради подадения сигнал от заместник-председателя на СЕСОНКЦ, поради липсата на надлежно подписан протокол, поради липсата на общо съгласие на присъстващите членове съгласно чл. 16 от Правилника или поради наличието на висящо административно производство по чл. 84 от ЗКН със същия предмет, развило се пред същия орган и с участието на същата страна, като всяко едно от тези основания би довело до различни правни последици. При липсата на изложени конкретни фактически и правни основания от административния орган, съдът е изправен пред невъзможност да извърши преценка за материалната законосъобразност на формирания изричен отказ. По горните съображения, касационната жалба е неоснователна, а съдебното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл.221, ал.1 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,