Решение № 1645 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8633/2018 г.

Решение № 1645 от 6.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8633/2018 г., VI о., докладчик председателят Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), редакция ДВ, бр. 41 от 2007 г. С решение № 238/23.05.2018 г. по административно дело № 282/2018 г. Административен съд – Велико Търново е: 1) отменил по жалбата на И. Великов от [населено място] решение № 1012-04-21#1 от 29.03.2018 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № 041-00-1188-3/01.03.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Велико Търново, отказващо да му бъде отпуснато парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО; 2) върнал е делото като преписка на ръководителя на осигуряването за безработица при ТП на НОИ – Велико Търново за ново произнасяне по направеното пред него искане по заявление – вх. № 041-00-1188/07.08.2017 г. до ТП на НОИ – Велико Търново, подадено от И. Великов, съобразно даденото в мотивите на съдебното решение тълкуване по прилагане на закона. Така постановеният съдебен акт е оспорен с касационна жалба от директора на ТП на НОИ – Велико Търново, подадена чрез пълномощника му юрк. Василева. Касаторът поддържа доводи за неправилност на решението вследствие необоснованост и нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предложения първо и трето от АПК, поради което се иска отмяната му и решаване на делото по същество чрез отхвърляне на първоначалната жалба срещу решението на директора на ТП на НОИ – Велико Търново. Съображения в подкрепа на исканията са изложени и в писмено становище, постъпило на 10.01.2019 г. Ответникът по касация - И. Великов, в писмен отговор и становище, подадени от пълномощника му адв. Денева, оспорва касационната жалба като неоснователна, поради което моли да бъде отхвърлена, а атакуваното с нея съдебно решение да се остави в сила. Заявява и искане за присъждане на разноски. Участващият в производството прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и предлага оспореното с нея решение да се остави в сила. Върховният административен съд (ВАС), шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която атакуваното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от Административнопроцесуалния кодекс и въз основа на фактите, установени от Административен съд – Велико Търново, съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, ВАС, VІ-то отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, обуславящи наличието на касационни отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението на Административен съд – Велико Търново, с което е отменено по жалбата на И. Великов решение № 1012-04-21#1 от 29.03.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, е постановено при правилно прилагане на закона. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за спорното право, и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях, и е отговорено на всички относими инвокирани възражения. Предмет на оспорване в производството пред Административен съд – Велико Търново е решение № № 1012-04-21#1 от 29.03.2018 г. на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, с което е отхвърлена жалбата на И. Великов срещу разпореждане № 041-00-1188-3/01.03.2018 г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което му е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица по чл. 54а от КСО по подаденото от него заявление вх. № 041-00-1188/07.08.2017 г. на основание чл. 54ж, ал. 1 КСО във вр. с чл. 11, § 3, б. "а" и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004. От фактическа страна е установено, че в административното производство е изискан и получен структуриран електронен документ /СЕД/ U002, удостоверяващ последен период на осигурена заетост на заявителя във Великобритания от 26.02.2015 г. до 13.07.2017 г., както и допълнително представен СЕД U002/27.09.2017 г., удостоверяващ причината за прекратяване на осигурена заетост във Великобритания, която е "изтичане на срока на договора". В отговор на искане за информация за пребиваване СЕД Н005 до компетентната институция на Великобритания е получен СЕД Н006 – отговор, според който посоченият адрес в Обединеното Кралство е адрес в държава по пребиваване, а статуса на лицето е "заето лице" с дейност "берач на гъби" в периода 26.02.2015 г. – 13.07.2017 г. По делото е представено и досието на Великов в дирекция "Бюро по труда" – Велико Търново при Агенция по заетостта, включващо: заявление – декларация за регистрация – рег. № 10032738/17.07.2017 г., регистрационна карта № 10032798/17.07.2017 г., план за действие на безработно търсещо работа лице, заявление – декларация за настъпили изменения в декларираните обстоятелства от 06.03.2018 г. и решение от 06.03.2018 г. на директора на дирекция "Бюро по труда" – Велико Търново за прекратяване на регистрацията на основание чл. 20, ал. 3, т. 4 от ЗНЗ (Закон за насърчаване на заетостта), поради това, че лицето е започнало работа и подлежи на осигуряване въз основа на законодателството на друга държава – членка. За да отмени оспореното решение на директора на ТП на НОИ – Велико Търново, първостепенният съд е изложил мотиви за това, че полученият СЕД Н006 – отговор на заявка за информация, не дава основание да се приеме, че между институциите в България и Великобритания е постигнато съгласие относно центъра на интересите на жалбоподателя по смисъла на чл. 11, § 1 от Регламент (ЕО) № 987/2009 на Европейския парламент и на Съвета от 16 септември 2009 година за установяване процедурата за прилагане на Регламент (ЕО) № 883/2004 за координация на системите за социална сигурност /Регламент 987/2009/ с оглед изброените в този текст критерии. Посочил е, че според § 2 на чл. 11 от регламента в този случай намерението на лицето е решаващо при определяне на действителното място на пребиваване. В тази връзка според съда неправилно административният орган не е отчел придобиването от него на недвижим имот в края на месец октомври 2017 г., което потвърждава намеренията му да пребивава в България, а не във Великобритания. Причината за завръщането му на работа във Великобритания през месец март 2018 г. според свидетелските показания е свързана с необходимостта от средства за извършването на довършителни работи и обзавеждане на жилището, което е ново строителство. Така постановеното решение е правилно. Като лице с [гражданство] И. Великов попада в персоналния обхват на Регламент (EО) № 883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година за координация на системите за социално осигуряване /Регламент 883/2004/ съгласно чл. 2, § 1 от същия. Според чл. 3, § 1, б. "з" от него законодателствата по отношение обезщетенията за безработица попадат в материалния му обхват. Според чл. 11, § 1 от Регламент 883/2004: "Лицата, за които се прилага настоящият регламент, са подчинени на законодателството само на една държава-членка. Това законодателство се определя в съответствие с настоящия дял". Правилото, регламентирано в чл. 11, § 3, б. "а", е че спрямо лице, осъществяващо дейност като наето или като самостоятелно заето лице в една държава-членка се прилага законодателството на тази държава-членка, а според чл. 11, § 3, б. "в" спрямо лице, получаващо обезщетения за безработица в съответствие с член 65 съгласно законодателството на държавата-членка по пребиваване, се прилага законодателството на тази държава-членка. Както сочи и касаторът в касационната жалба, спорът между страните е за това следва ли в случая съгласно чл. 65, § 5, б. "а" вр. § 2 от Регламент 883/2004 да се приеме, че безработното лице има право на обезщетения в съответствие със законодателството на държавата-членка по пребиваване, която е различна от компетентната държава-членка. Както правилно е приел административният съд, елементите за определяне на пребиваването са регламентирани в чл. 11 от Регламент (ЕО) № 987/2009. Правилен е също така изводът му, че в получения СЕД Н006 – отговор на искане за информация за пребиваване изброените в чл. 11, § 1, б. "а" и б. "б" от регламента елементи не са обсъдени и от него не се установява институциите на двете държави да са постигнали взаимно съгласие относно центъра на интересите на съответното лице. В този случай съгласно § 2 на чл. 11 намерението на лицето, което произтича от тези елементи (факти и обстоятелства), особено причините за преместването на лицето, се приемат за решаващи при определяне на действителното място на пребиваване на това лице. Обосновано от установените по делото факти чрез ангажираните от първоначалния жалбоподател писмени и гласни доказателства е приетото от съда, че намерението на лицето и причините за преместването му сочат, че действителното място на пребиваване не е Великобритания, противно на становището на ответника. От двете удостоверения, издадени от община Велико Търново, се установява, че И. Великов е с настоящ и постоянен адрес в [населено място], [жилищен адрес] от 26.07.1991 г. Към датата на подаване на заявлението с вх. № 041-00-1188/07.08.2017 г. за отпускане на обезщетение за безработица Великов е притежавал по наследство идеална част от поземлен имот пл. № 029024 с площ 14. 262 дка в с. Масларево, област Велико Търново. Земеделската земя е продадена на ЗКПУ "Съгласие 93" на 22.08.2017 г. На 02.08.2017 г. Великов е дарил наследствените си идеални части от апартамента на [улица] на сестра си Н. Великова (НА № ** от 02.08.2017 г. и справка от служба по вписванията на л. 9 и л. 10 от делото на АС – Велико Търново). На 30.10.2017 г. е закупил от "ИЛСТРОЙ" ООД жилище – апартамент със застроена площ 82. 85 кв. м. в сграда с административен адрес: [населено място], [улица] (НА № 2039 от 30.10.2017 г.). От свидетелските показания и данните по делото се установява, че майката, сестрата и приятелката на претендиращото за обезщетение лице живеят в [населено място]. Според показанията на майката и приятелката И. Великов е заминал да работи във Великобритания, за да може да си купи жилище в България, което и е направил. Причината да се върне на работа във Великобритания през м. март 2018 г. е да събере пари за довършителните работи и обзавеждането на жилището, в което да живее с приятелката си. Неоснователно се твърди от касатора, че показанията на свидетелката Адемова не следва да се кредитират, поради това, че Великов не е декларирал в подадената декларация относно определяне на пребиваване, че има приятелка. В декларацията си той е декларирал, че няма съпруга (партньор), което не е равнозначно на липса на приятелка. Обстоятелството, че лицето е отказало предложената му работа, видно от плана за действие на безработно търсещо работа лице, тъй като е заявило, че очаква да се върне на работа във Великобритания, с оглед установените по-горе факти и обстоятелства само по себе си не обосновава извод за това, че центърът на неговите интереси е във Великобритания, а не в България, в какъвто смисъл са изложените в касационната жалба доводи. По изложените съображения решението на Административен съд – Велико Търново като обосновано и съответно на приложимите материалноправни норми следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касация не представя доказателства за направени разноски за настоящата инстанция, поради което искането му за присъждане на такива е неоснователно. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,