Решение № 7013 от 28.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2072/2010 г.

Решение № 7013 от 28.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 2072/2010 г., II о., докладчик съдията Захаринка Тодорова Производството по делото е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба от Марийка Михалева Илийкова от гр. Кермен, общ. Сливен, против решение № 180/11.12.2009 г., постановено от Административен съд - Сливен по адм. дело № 174/2009 г., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата й срещу заповед № ДК-02-Сл-06 от 15.06.2009 г., издадена на основание чл. 225, ал. 1 ЗУТ от Началника на РДНСК - Сливен, за премахване на незаконен строеж - плътна бетонова ограда, със средна височина 2.20 м. и дължина 60 м., изпълнен между УПИ ХХ 142 и УПИ ХХI 947, кв. 16 по плана на гр. Кермен, ул. "Иван Вазов" № 15, осъществен през 1998 г., в нарушение на чл. 37, ал. 1 и чл. 55 ЗТСУ, без разрешение за строеж и конструктивно становище. С доводи за добросъвестност и потърсено съдействие от общинската администрация преди осъществяването на строежа, (изграден въз основа на протокол № 1/13.01.1998 г. за строителна линия и ниво), неотчетени от съда, с твърдения, че констативният акт № 2/4.07.2008 г. е в противоречие с чл. 42 ЗАНН, а заповедта не е издадена в 14-дневният срок по чл. 57, ал. 1 АПК, се иска, на касационните основания по чл. 209, т. 3 АПК, отмяна на решението и заповедта, с присъждане на разноските по делото. В съдебното заседание касационната жалба се поддържа от адв. Мавродиев, по съображенията, изложени в нея. Ответната страна - Началник на РДНСК - Сливен, се представлява от юрк. Асенова, която оспорва жалбата, счита решението за правилно и законосъобразно. В конкретния случай безспорно е установено, че процесната ограда представлява строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, за изпълнението на която е необходимо издаване на разрешение за строеж. Нито пред административния орган, нито в хода на съдебното дирене е представено такова, поради което строежът се квалифицира като незаконен по реда на чл. 225, ал. 1 ЗУТ и подлежи на премахване. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, решението се преценява правилно и се иска оставянето му в сила. Върховният административен съд, в настоящия си състав при второ отделение, за да се произнесе, съобрази следното: Касационната жалба е депозирана в предвидения срок от надлежна страна, процесуално е допустима. По съществото си същата е неоснователна, решението е правилно, твърдяните касационни основания за отмяната му не са налице. Не е нарушен материалният закон, нито съдопроизводствените правила, както се сочи - съдебният акт е обоснован, а изложените изводи почиват на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, въз основа на което са изведени изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Спор по фактите не е налице - касационната жалбоподателка е осъществила строеж, за който и по ЗТСУ (отм.) (към момента на осъществяването на оградата) и по ЗУТ, (към издаването на заповедта), са се изисквали строителни книжа - разрешение за строеж и конструктивно становище. Издаденият протокол за строителна линия и ниво е част от изискуемата по закон документация, издаван въз основа и в съответствие с разрешението за строеж, елемент от процедурата по изграждане на разрешен по надлежен ред строеж, който е недостатъчен и не може да замести липсващите книжа, поради което крайният извод, че строежът е незаконен, (както са преценили издателят на заповедта и съдът), е правилен. Основания за различен от този извод не са налице. ЗАНН в случая е неприложим, ЗУТ е специален закон, а доказаната добросъвестност и потърсено съдействие от общинската администрация са ирелевантни. С оглед времето на извършване на строежа - 1998 г., същият не е търпим, а от възможността за узаконяване жалбоподателката не се е възползвала. Като е постановил решение в този смисъл, решаващият съд е съобразил закона, поради което и Върховният административен съд, второ отделение, на основание чл. 221, ал. 2, рл. 1 АПК,