Решение № 9576 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1148/2019 г.

Решение № 9576 от 20.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 1148/2019 г., V о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационната жалба на директора на 19 СУ "Елин Пелин" гр. София против решение по адм. д. № 8720/2018 г. по описа на АССГ. Иска отмяна на решението поради необоснованост, материална незаконосъобразност и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Конкретни доводи посочва само за нередовно заявление по чл. 25 от ЗДОИ, с което е сезиран. Иска отмяна на решението и отхвърляне на жалбата.

Ответната страна К. Крумова оспорва касационната жалба. Иска оставяне на решението в сила. Твърди, че след като няма изрично произнасяне, правилно съдът е отменил мълчалив отказ и върнал преписката на органа за произнасяне.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение.

Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е частично основателна по следните съображения:

Със заявление вх. № 2990/19.06.2018 г. К. Крумова, родител на ученик в 19 СУ, е поискала от директора на 19 СУ "Елин Пелин" по реда на ЗДОИ следната информация:

1. За периода от 01.01.2015 г. до 31.05.2018 г. кои адвокати са извършвали инцидентно или абонаментно обслужване на 19 СУ "Елин Пелин, както и процесуално представителство по заведени от и срещу училището дела? Какъв е размера на всеки един заплатен от училището хонорар на адвокат за посочения период?

1. Във връзка с изпълнението на Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица, във връзка с обработване на личните данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/ЕО /Общ регламент относно защита на данните/, училището има ли сключен договор с лице, което се явява длъжностно лице по защита на личните данни? За какъв период е сключен договор и каква е стойността му?

С решение № 6641/14.11.2018 г. по адм. д. № 8720/2018 г. по описа на АССГ е прието, че директорът на училището е задължен субект по ЗДОИ, не се е произнесъл по заявление отговарящо на изискванията на чл. 25 от ЗДОИ, а е бил задължен, тъй като единствената призната законова форма е изричното произнасяне. Липсва произнасяне, налице е бездействие, което представлява мълчалив отказ, поради това е незаконосъобразен. Съдът е отменил мълчалив отказ и върнал преписката на административния орган за произнасяне.

При извършване на съдебен контрол по чл. 218 от АПК настоящият съдебен установи, че решението е правилно в частта, в която е отменен мълчалив отказ за произнасяне по заявлението относно искан достъп до информация за начина на изпълнение на Регламент /ЕС/ 2016/679 на Европейския парламент и на съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица, във връзка с обработване на личните данни и относно свободното движение на такива данни. Исканата информация е обществена, тъй като има отношение към обществения живот и защитата на личните данни в училището. Настоящият съдебен състав споделя мотивите на първоинстанционния съд по чл. 221, ал. 2, изр. 2 от АПК.

В останалата част служебната проверка установи, че решението е недопустимо, тъй като жалбата не е имала предмет. Съдът няма мотиви защо приема, че по т. 1 се търси достъп до обществена информация. Само непроизнасянето от сезиран компетентен административен орган да се произнесе по искане представлява мълчалив отказ по смисъла на чл. 58, ал. 1 от АПК. В случая не се иска достъп до информация свързана с обществения живот в Република България и даваща възможност на гражданите да си съставят собствено мнение относно дейността на задължените по закона субекти по определението на чл. 2, ал. 1 от ЗДОИ. Заявителката не иска достъп до информация относно дейността на директора на училището, а информация за процесуалното му поведение като страна в съдебно производство с ползване на професионалната защита от адвокати, конкретни имена и получени от тях хонорари. При така зададен въпроса отговорът не може да попадне в понятието за обществена информация, защото от него не може да се състави мнение за дейността на директора на училище. Поради това и в случая не може да се презумира, че непроизнасянето е мълчалив отказ по чл. 58, ал. 1 от АПК. Като е разгледал жалба срещу непроизнасяне, което не е административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 вр. с чл. 58, ал. 1 от АПК съдът е постановил недопустимо съдебно решение, което в тази част следва да бъде обезсилено, а делото прекратено.

Предвид изхода на спора е основателно искането на касатора за присъждане на разноски, представляващи платени държавна такса и адвокатско възнаграждение. При спазване на принципа за съразмерност по чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. с чл. 144 от АПК и съобразно уважената част на касационната жалба разноските за адвокат са в размер на 240 лв. от общо претендираните 480 лв. по договор от 16.11.2018 г. Поради това възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно.

Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение