Решение № 274 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2992/2013 г.

Решение № 274 от 30.07.2014 г. на ВКС по гр. д. № 2992/2013 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Светла Цачева Производство по чл. 247 ГПК. С решение № 386 от 22.01.2014 г. по гр. д. № 2992/2013 г., постановено в производство по чл. 290 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение е отменил решение от 30.01.2013 г. по гр. д. № 6932/2012 г. на Софийски градски съд, III "в" състав в частта му, с която предявеният от Д. Р. Б. от Кралство Испания против П. [фирма] иск с правно основание чл. 221, ал. 1 вр. с ал. 4, т. 1 КТ е отхвърлен за сумата 50291,30 лева и е уважил иска в тази му част, присъждайки и законна лихва върху тази сума, считано от 25.05.2010 г. до окончателното и изплащане. С молба от 20.02.2014 г., постъпила от Д. Р. Б. се иска поправяне на очевидна фактическа грешка, изразяваща се в несъответствие между формираната от съда воля за размера на дължимото обезщетение по чл. 221, ал. 1 вр. с ал. 4, т. 1 КТ и отразяването му в диспозитива на решението. Моли се да бъде допусната поправка на фактическата грешка като се отрази точния размер на присъдената сума - 75035,60 лева. Ответникът П. [фирма] оспорва молбата като неоснователна. По молбата за поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 386 от 22.01.2014 г. по гр. д. № 2992/2013 г., Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното: С определение № 990 от 25.07.2013 г. по гр. д. № 2992/2013 г. на IV г. о. ВКС се е произнесъл по касационна жалба против решение от 30.01.2013 г. по гр. д. № 6932/2012 г. на Софийски градски съд, III "в" състав в частта му, с която предявеният от Д. Р. Б. от Кралство Испания против П. [фирма] иск с правно основание чл. 221, ал. 1 вр. с ал. 4, т. 1 КТ е отхвърлен за сумата 75035,60 лева. Решението е допуснато до касационно обжалване в цялата му обжалвана част, т.е. в частта му, с която искът за обезщетение е отхвърлен за период от 16.03.2010 г. до 24.06.2010 г. и от 13.07.2010 г. до 2.09.2010 г. общо за сумата 75035,60 лева, която в определението е погрешно изписана като 50291,30 лева. Така допуснатата очевидна фактическа грешка е повторена неколкократно и в решение № 386 от 22.01.2014 г., с което съдът се е произнесъл по съществото на гражданскоправния спор. В решението си по същество, съдът е приел, че искът за обезщетение е основателен за времето от 16.03.2010 г. до 24.06.2010 г. и от 13.07.2010 г. до 2.09.2010 г., за което време (общо 4 месеца и 27 дни, от които 24 работни) се дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение на ищеца (при месечно възнаграждение 14712,90 лева и среднодневно възнаграждение 668,76 лева), което възлиза на 74901,60 лева. Вместо този размер, в мотивите и диспозитива на решението отново погрешно е изписана сумата 50291,30 лева - сума, която не отговаря на размера на приетото в мотивите към решението; не отговаря на формираната воля относно периода за който се дължи обезщетение, размера на което обезщетение е точно определен в чл. 221, ал. 4 КТ - брутното трудово възнаграждение на работника. Предвид изложеното, искането за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка е основателно - при условията на чл. 247 ГПК следва да бъде допусната поправка на решение № 386 от 22.01.2014 г. по гр. д. № 2992/2013 г., където вместо погрешно изписаната навсякъде сума 50291,30 лева следва да се чете сумата 74901,60 лева. Очевидна фактическа грешка е допусната и при постановяване на диспозитива на определение № 990 от 25.07.2013 г., където вместо 50291,30 лева следва да се чете 75035,60 лева. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение