Решение № 147 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14197/2018 г.
ВАСIV отделение07.01.2019 г.докладчик Тодор Петков
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 689 от 10.10.2018 г., постановено по адм. дело № 725/2018 г. от Административен съд Хасково. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 147 от 7.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14197/2018 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от А. Д., действаща със съгласието на законния си представител Н. Б. - [гражданство], подадена чрез адв. К. Рангелов, срещу решение № 689 от 10.10.2018 г., постановено по адм. дело № 725/2018 г. от Административен съд Хасково. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли решението да бъде отменено. Ответникът – Председателят на Държавната агенция за бежанците при МС (ДАБ) изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира обжалваното решение за правилно. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства, в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение, решаващия съд е отхвърлил жалбата на А. Д. – [гражданство], действаща със съгласието на законния си представител Н. Б. - майка, против Решение № 12610/20.06.2017 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет., с което на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 във връзка с чл. 8 и чл. 75, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е преценил отказа на административния орган за законосъобразен, тъй като за кандидатстващите не са налице материалноправните предпоставки на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Спрямо търсещата закрила не е извършено преследване, включително и на религиозна основа, което по своето съдържание и интензитет да е основание да събуди основателен страх за нейния живот. От представената бежанска история на чужденката не се установява по отношение на нея да е налице преследване по смисъла на ЗУБ. В проведените интервюта са установени много противоречия и разминавания, но не се твърди упражняване на насилие; задържане; съдене или преследване с такава цел; няма данни за дискриминационни мерки; заплахи от поддръжници на мюсюлманите и ДАЕШ. Няма информация за осъществено спрямо нея преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. В тази връзка съдът е приел, че основателно и в унисон със закона е прието, че искането на жалбоподателката, в частта за предоставяне на бежански статут, е неоснователно. Според съда преценката на административния орган, че не са налице и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9 от ЗУБ, е законосъобразна в конкретния случай. Установената фактическа обстановка не дава основание да се приеме, че жалбоподателката e била принудена да напусне [държава по произход] поради реална опасност от тежки посегателства спрямо личността като изтезание, нечовешко или унизително отношение, смъртно наказание или екзекуция. Не са представени доказателства, а и не се твърди, че А. Д. е била лично засегната с оглед специфични за нея лични обстоятелства и предвид обстановката в [държава по произход]. Въз основа на това първостепенният съд е приел, че спрямо нея не би била налице заплаха от безогледно насилие. Съдът е приел, че административният орган е извършил преценката си за страната по произход въз основа на информацията, обективирана в справки с вх. № МД-189/15.02.2017 г. и с вх. № МД-270/02.03.2017 г, изготвени от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ, като следва да се има предвид, че от представените в хода на съдебния процес Справка вх. № МД-1050/11.09.2017 г., Справка вх. № МД-436/11.05.2018 г. и Справка вх. № МД-594/27.08.2018 г., е видно, че към този момент положението в [държава по произход], не би могло да се определи, като такова налагащо предоставяне на международна закрила на лицата от тази страна, само е единствено на основание, опасност от обичайното има пребиваване на нейна територия. От цитираните справки е видно, че към момента ситуацията в [държава по произход] не дава основание да се смята, че в страната не би могло да се води нормален живот. В този смисъл, съдът е приел, че при преценката относно наличието на основания за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ спрямо А. Д., административният орган е извършил вярна преценка на изложената от кандидата бежанска история и правилно е приложил материалния закон. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на касатора и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи, които се споделят изцяло от настоящата инстанция. Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ, статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. Съгласно разпоредбата на чл. 8, ал. 4 от ЗУБ при анализ на понятието "преследване" следва да се разбира нарушаване на основните права на човека или съвкупност от действия, които водят до нарушаване на основните права на човека, достатъчно тежки по своето естество и повторяемост. В настоящият случай видно от представената по делото административна преписка, както и от относимите доказателства не може да се направи извод, че чужденката е била обект на преследване. Спрямо нея не е упражнявано физическо насилие и не е била обект на репресии поради своята етническа и религиозна принадлежност. Твърденията, че е получавала заплахи от поддръжници на ДАЕШ, не се доказват по делото. Твърденията на жалбоподателката не съдържат информация за осъществено спрямо нея преследване и по смисъла на чл. 8, ал. 2 - 5 от ЗУБ, както и риск за бъдещо такова. Не се установява в страната си по произход А. Д. да е имала проблеми с официалните власти, да е била задържана или преследвана или пък да е налице риск от такова преследване. Посочените обстоятелства не позволяват да се обоснове извод, че спрямо нея са налице основанията за предоставяне на бежански статут по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. По тези съображения крайният извод на първостепенният съд за отсъствие на материалноправните предпоставки за предоставяне на бежански статут на чужденката по смисъла на чл. 8 от ЗУБ е обоснован и правилен. Не са налице и предпоставките на закона и по чл. 9 от ЗУБ за предоставянето на хуманитарен статут на жалбоподателката. Кандидатката за статут се позовала преди всичко на несигурната обстановка в [държава по произход]. Настоящата инстанция следва да отбележи, че видно от текста на решението на СЕС по предоставяне на преюдициално заключение относно запитване за тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО е, че съдът поставя като условие съществуващата опасност да е реална за лицето, търсещо закрила и следващото условие е въоръжените конфликти да се характеризират с безогледно насилие. Двете условия са взаимно свързани и наличието им е обусловено от конкретната бежанска история и установените за всеки един търсещ закрила индивидуални обстоятелства. В тази връзка от анализа на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ, във връзка с тълкуването на чл. 15, б. "в" от Директива 2004/83/ЕО, дадено с решението по дело С-465/2007 г. на СЕО и в съответствие с информацията относно актуалната обстановка в [държава по произход], съдържаща се в справка вх. № МД 270/02.03.2017 г. представена в производството пред първостепенният съд от дирекция "Международна дейност" на ДАБ, следва да се приеме, че не е налице заплаха за търсещата закрила поради ситуация на безогледно насилие в държавата й по произход. От нея се установява, че не е налице вътрешен въоръжен конфликт на територията на цялата страна. Съществуващото насилие на места не е безогледно, чужденката може да се ползва от вътрешна закрила от държавата си на произход на части от територията, на които ситуацията е относително стабилна. В обжалваното решение съдът е изследвал цялостната обстановка в [държава по произход], съпоставена с личната бежанска история на лицето, при което обосновано е приел, че в разглеждания случай, не се установява по безспорен начин А. Д. да е била лично обект на тежко посегателство, представляващо тежка и лична заплаха за живота и здравето й, не са установени намеси в личната й сфера, вследствие на безогледно насилие, породено от въоръжен конфликт, което да даде основание за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Обоснован е изводът на съда, че интервюиращият орган правилно е констатирал, че действително в някои части на страната ситуацията е напрегната, но не следва насилието там да се определя като безогледно по смисъла на чл. 15, буква "в" от Директива 2004/83/ЕО. В почти всички части от държавата по произход, в които не съществува реален риск чужденката да понесе тежки посегателства, при което тя може сигурно и законно да пътува и да получи достъп до тази част на държавата, както и може основателно да се очаква да се установи там, което е основание за отказване на статут по чл. 9, ал. 5 от ЗУБ. Нещо повече, още в справка вх. № МД-189/15.02.2017 г. е посочено, че [населено място], от където е и оспорващата според представените данни и доказателства, е освободен още на 13 ноември 2015 г., с помощта на кюрдските сили, йезидските бойци и американските въздушни удари. От Справка с вх. № МД-594/27.08.2018 г., се установява, че до края на миналата година иракските сили за сигурност освобождават цялата контролирана територия от Ислямска държава и драстично намаляват способностите на тази организация да извършва злоупотреби. В справката се сочи още, че според материал на Световната банка се очаква макроикономическите перспективи в [държава по произход] да се подобрят благодарение на по-благоприятната среда за сигурност, повишаването на цените на петрола и постепенното увеличаване на инвестициите за възстановяване. Подчертава се и спадът на вътрешно разселените лица до под 2 милиона души и повишаване на завърналите се по домовете до 3, 9 милиона. В справката има данни и предоставяне на хуманитарна помощ в някой райони на [държава по произход], както и за очаквано финансиране на засегнатите от бойците на Ислямска държава християни и йезиди. При тези данни правилно е заключението на решаващия съд, че не са налице предпоставките на чл. 9 от ЗУБ за предоставяне на хуманитарен статут на чужденката. Във връзка с изложеното, посочените от кандидатката основания за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут не попадат в никоя от предвидените в закона хипотези за предоставяне на субсидиарна закрила. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че в обжалваното решение не са изложени и изследвани всички факти и обстоятелства от бежанската история на кандидатката за статут. Съдът задълбочено и пространно е изследвал обстоятелствата, касаещи основателността на претенцията на жалбоподателя и е изложил обосновани и законосъобразни правни изводи. По изложените съображения решението на Административен съд Хасково като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,