Решение № 15726 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8799/2020 г.

Решение № 15726 от 17.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 8799/2020 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс(ДОПК). Образувано е по касационната жалба на "Гроуър медиа" ЕООД, подадена чрез процесуален представител адв. Димитрова, срещу решение № 21/26.06.2020 г. постановено по адм. д. № 634/2019 г. на Административен съд гр. Русе, с което е отхвърлена жалбата против Ревизионен акт /РА/ № Р-03000318005692-091-001/26.06.2019 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 197 от 19.09.2019 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) Варна при Централно управление на Националната агенция за приходите, с който са установени задължения за данък върху добавената стойност (ДДС) за данъчни периоди, както следва: за месеците от март до октомври 2016 г. и за месец декември 2016 г. в общ размер на 905024, 54 лв. и лихва в размер на 255625, 75 лв. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради, поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактическата обстановка. Иска се отмяната му и съответно - отмяна на РА като незаконосъобразен, за което се излагат подробни съображения. Претендира разноски. Ответникът по касационната жалба – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – гр. Варна при ЦУ на НАП, чрез гл. юрк. Енев в писмено възражение изразява становище за неоснователност на касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е РА, с който на основание чл. 82, ал. 1 и чл. 86 от ЗДДС, органът по приходите е начислил ДДС в общ размер на 905024, 54 лв. върху извършени от "Гроуър Медиа" ЕООД облагаеми доставки за данъчни периоди м. 03/2016 г., 04/2016 г. 05/2016 г., 06/2016 г., 07/2016 г., 08/2016 г., 09/2016 г., 10/2016 г., 12/2016 г. представляващи различни видове стоки с произход от Китай. Спорен в настоящото производство е въпросът налице ли са осъществени ВОД от "Гроуър Медиа" ЕООД по 169 фактури подробно описани в решението на директора на дирекция "ОДОП" към италианското дружество "SMART INTERNATIONAL TRADE SOCIETA A RESPONSABILITA LIMITAT" /с предишно наименование "EROS SRL SEMPLIFICATA" като стоката следва да е доставена в Румъния. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат съдът е приел, че ревизионният акт в оспорената му част е законосъобразен, като издаден от компетентен орган по приходите, определен по реда на по чл. 119, ал. 2 ДОПК в действащата по време редакция на нормата, в предписаната от закона форма, при спазване на процесуалните правила за провеждане на ревизия и в съответствие с материалния закон. По материалната законосъобразност на акта, съдът е посочил, че спорно е установяването на предпоставките по чл. 7, ал. 1 от ЗДДС за признаване на декларираните от ревизираното дружество ВОД чрез доказателствата по чл. 45 от ППЗДДС и по-конкретно факта на транспортирането на стоките от територията на страна до територията на другата държава членка - Румъния. С оглед твърдението на дружеството, че транспортът е за сметка на получателя, съдът е приел, че транспортирането на стоката подлежи на доказване, чрез документите, предвидени в чл. 45, т. 2, б. "а" ППЗДДС /ред., действаща от 29.01.2016 г. /. След анализ на условията необходими за доказване наличието на ВОД, съдът е направил извод, че декларираните от "Гроуър медиа" ЕООД доставки към италианския му контрагент не отговарят на изискванията за ВОД и прилагане на нулева ставка, тъй като не е доказано фактическото получаване на стоката в Румъния от "SMART INTERNATIONAL TRADE SOCIETA A RESPONSABILITA LIMITAT", също така не е доказано и фактическото напускане на стоките предмет на доставката от територията на Република България и транспортирането им до друга държава членка. Решението е правилно постановено. Не са налице посочените от касационния жалбоподател основания по чл. 209, т. 3 АПК за неговата отмяна. Съдът е изяснил спора от фактическа страна чрез допустимите в процеса доказателствени средства и е извършил последователна проверка на оспорения ревизионен акт по всички критерии за законосъобразност по чл. 160, ал. 2 ДОПК. Настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е валидно, допустимо и правилно. Съгласно разпоредбата на чл. 7, ал. 1 от ЗДДС наличието на вътрешнообщностна доставка е обусловено от кумулативната установеност на следните предпоставки: осъществена доставка на стоки, транспортиране на същите от територията на Република България до територията на друга държава - членка и регистрации на доставчика и получателя в съответните държави за целите на ДДС. Съобразно чл. 53, ал. 1 и ал. 2 от ЗДДС, вътрешнообщностните доставки са облагаеми с нулева ставка на данъка, а удостоверяващите ги документите са определени с Правилника за прилагане на закона. Препращането е към нормата на чл. 45 от ППЗДДС в приложимата за ревизирания период редакция /действаща от 29.01.2016 г. /. В конкретния случай, макар в хода на ревизията да не са представени договори между ревизираното дружество и италианският му контрагент, с оглед твърденията на касатора следва да се приеме, че транспортирането на стоките е извършено за сметка на получателя на процесиите стоки. За доказване на ВОД на стоки доставчикът следва да разполага с документите предвидени в разпоредбата на чл. 45, т. 2, б. "а" от ППЗДДС, а именно: транспортен документ или писмено потвърждение от получателя или упълномощено от него лице, удостоверяващи, че стоките; са получени на територията на друга държава членка - в случаите когато транспортът е извършен от получателя или от трето лице за сметка на получателя. В писменото потвърждение се посочват дата и място на получаване, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът, име на лицето, предало стоките и длъжностното му качество, име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество. Обосновано първоинстанционния съд е приел тълкуванията на СЕС, според които освобождаването на ВОД става приложимо само когато правото на разпореждане като собственик с тази стока е прехвърлено на приобретателя и продавачът докаже, че посочената стока е изпратена или транспортирана в друга държава членка и вследствие на това изпращане или транспортиране същата стока е напуснала физически територията на държавата членка на доставката /решение на СЕС от 27.09.2007 г. по дело № С-409/04 Teleos и т. 31 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft/. Директива 2006/112/ЕО оставя в правомощията на държавите членки да определят условията, при които освобождават ВОД от ДДС, като разпределението на доказателствената тежест в процеса се регулира изцяло от националното право и е в зависимост от обичайната практика, установена за сходни операции /т. 35 - 38 от решение на СЕС от 06.09.2012 г. по дело № С-273/11 Mecsek Gabona Kft и т. 26 - 30 от решение на СЕС от 09.10.2014 г. по дело № С-492/2013 "Траум" ЕООД/. В решението по дело С-409/04 г. СЕС е посочил, че вменяването на задължение на ревизираното лице да представи убедително доказателство за физическото напускане на стоките на територията на държавата-членка не гарантира правилното и ясно прилагане на освобождаванията и поставя това лице в положение на несигурност /т. 51 в нарушение на основния принцип на правото на ЕС на правна сигурност, изискващ нормите да бъдат ясни и точни и прилагането им да е предвидимо за лицата. Спазването на този принцип се постига чрез регламентиране от националните власти на условията за освобождаване, вкл. чрез списък от документи, които следва да се представят на компетентните органи /чл. 45 ППЗДДС/. Не е в противоречие със съюзното право да се изисква от доставчика да вземе всички мерки, които могат разумно да се очакват от него, за да се увери, че осъществяваната от него операция не го довежда до участие в данъчна измама. В случай, че доставчикът е действал добросъвестно и е представил доказателства, установяващи на пръв поглед правото му на освобождаване на дадена ВОД, е недопустимо впоследствие националните органи да го задължат да заплати ДДС върху тези стоки, когато доказателствата се окажат с невярно съдържание, без да бъде установено участието на споменатия доставчик в данъчната измама /т. 68/. Визираните разяснения на СЕС сочат, че отказ да се признае правото на освобождаване от облагане с ДДС при ВОД е допустим само когато доставчикът не е изпълнил предвидените от закона задължения в областта на доказването или когато е бил недобросъвестен. В случая между страните е безспорно, че ревизираното дружество разполага с документите по чл. 45, т. 1 от ППЗДДС - фактури за доставки, в които е посочен издаденият при регистрация за целите на ДДС от друга държава-членка валиден идентификационен номер по ДДС на получателите. Спорът е концентриран върху наличието на доказателства, установяващи, че стоките физически са напуснали територията на България и върху въпроса доколко доставчикът е взел всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него ВОД не го довежда до участие в данъчна измама. В този аспект следва да се посочи, че представените писмени потвърждения от получателите не удостоверяват, че стоките са получени на територията на Румъния, тъй като в тях липсват регламентираните в чл. 45, т. 2, б" а" ППЗДДС /в приложимата редакция/ реквизити. Не съдържат данни за име на лицето, предало стоките, и длъжностното му качество и име на лицето, получило стоките, и длъжностното му качество, вид и количество на стоката, вид, марка и регистрационен номер на превозното средство, с което е извършен транспортът. От друга страна доказателствената стойност на представените ЧМР е разколебана поради следното. От събраната информация по линия на международния обмен, посоченият превозвач COSTI § CRIST TRANS S. R. L. отрича да е извършвал превоз на стоки за италианското дружество "SMART INTERNATIONAL TRADE SOCIETA A RESPONSABILITA LIMITAT". Също така, представляващия "Ерик МБ" ООД – дружество посочено също като превозвач, представя писмено обяснениев което декларира, че: "През периода от 01.10.2016 г. – 31.12.2016 г. "Ерик МБ" ООД не е осъществявал услуги по транспорт или спедиция на стоки от гр. Русе до гр. Букурещ с изпращач на стоките "Гроуър Медиа" EООД с ЕИК ********* от България и получател на стоките в Румъния посоченото италианско дружество. При тези констатации, се налага изводът, че представените от ревизираното дружество документи по чл. 45. т. 2 от ППЗДДС не представляват годни доказателства, тъй като нито транспортните документи, нито писмените потвърждения, удостоверяват, че стоките са получени на територията на друга държава членка. В тази връзка основателно касаторът поддържа, че по аргумент от чл. 9 от Конвенцията за международен автомобилен превоз на стоки, товарителницата удостоверява, до доказване на противното, условията на договора и получаването на товара от превозвача. Установената във визираната норма презумпция обаче е оборима и в хода на делото тя е опровергана от останалите доказателства, събрани при извършените от ревизиращите насрещни проверки. Именно в този контекст първоинстанционният съд е ценил верността на представените товарителници и въз основа на съвкупния анализ на всички доказателства е формирал обоснования извод за неустановеност на транспортирането на стоките по спорните ВОД до териториите на Румъния. Този извод се подкрепя и от факта, че от издадените от касатора към получателя "SMART INTERNATIONAL TRADE SOCIETA A RESPONSABILITA LIMITAT" фактури на обща стойност 4 525 122, 71 лв., по банковата сметка на ревизираното дружество са постъпили общо 164548, 80 евро, с равностойност 321 829, 47 лв. Несъстоятелни са оплакванията в касационната жалба за необсъждане на представените извлечения от дневниците на "Напорни тръби" АД. Представените от дружеството доказателства за влизане и излизане на определени транспортни средства и техните водачи на територията на складовете на "Гроуър Медиа" EООД, наети от "Напорни тръби" АД, не могат да се обвържат с процесиите доставки. Същото се отнася и за информацията за преминаване през граничен пункт Дунав мост на посочени от дружеството МПС с българска и румънска регистрация. Това е непълна информация и в същата липсват данни за номер на товарителници, вид и количество на стоката, изпращач и получател на стоката, поради което нямат удостоверителна сила за извършени процесии ВОД. Настоящата инстанция счита, че задължението на доставчика по доказване на ВОД не е изпълнено надлежно с представените международни товарителници, доколкото доказателствената им стойност е опровергана от останалите събрани по делото доказателства. Също така, правилни са изводите на първоинстанционния съд, че от представената писмена кореспонденция между представителите на търгуващите дружества може да се направи извод, че ревизираното дружество не е взело всички разумни мерки в рамките на своите възможности, за да се увери, че осъществяваната от него ВОД не го довежда до участие в данъчна измама. Предвид посоченото, не са на лице касационните основания, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. Разноски: На основание чл. 161, ал. 1, пр. 3 от ДОПК ответникът по касация има право на юрисконсултско възнаграждение в размер на 23 136, 50 лв. съгласно чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,