Решение № 3150 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13652/2017 г.

Решение № 3150 от 13.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 13652/2017 г., VIII о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от АПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ОДОП/ - С., срещу решение № 5857/19.10.2017 г., постановено по адм. д. № 2696/2017 г., по описа на Административен съд С. - град, с което е обявен за нищожен ревизионен акт/РА/№ Р-22002215010817-091-001/02.12.2016 г. на органи по приходите при ТД на НАП С., потвърден с решение № 208/15.02.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП, с който на "Нов пламък- НП" ЕООД са определени задължения по ЗДДС в размер на № 634,13 лв. и лихви - 1 463,43 лв. В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на съдебното решение, като необосновано и неправилно, при постановяването му е допуснато от първоинстанционния съд нарушение на материалния закон, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се конкретни съображения за неправилно тълкуване на нормата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Налице била една от хипотезите на чл. 7, ал. 3 от ДОПК, поради което лицето на което е възложена ревизията не е могло да я довърши поради преназначаване на друга длъжност. Иска се отмяна на постановеното решение от АС С. - град, както и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "Нов пламък- НП" ЕООД, чрез процесуалният си представител адв. Коен оспорва жалбата. Намира решението на първоинстанционния съд за правилно и законосъобразно и моли да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски. Върховната административна прокуратура, чрез своя представител дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е бил РА № Р-22002215010817-091-001/02.12.2016 г., издаден от К. Г. М. на длъжност -началник сектор, възложила ревизията и от Б. К. С. на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията, потвърден с решение № 208/15.02.2017 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП. Ревизията е повторна, възложена със ЗВР № 22002215010817-020-001/23.12.2015 г., издадена от К. И. С., на длъжност началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С., изменена със ЗВР № Р - 22002215010817 - 020 - 002/30.08.2016 г. и ЗВР № Р - 22002215010817 - 020 - 003/02.09.2016 г., издадени от К. Г. М., началник сектор "Ревизии" в дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С.. Със ЗВР № 22002215010817-020-001/23.12.2015 г. извършването на ревизията е възложено на Е. С. Д. - главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията и на А. Л. Д., старши инспектор по приходите. Заповедта за възлагане на ревизията е изменена със ЗИЗВР № Р-22002215010817 - 020 - 002/30.08.2016 г., издадена от К. Г. М., на длъжност началник сектор "Ревизии" в частта на определения срок за приключване на ревизионното производство. На 02.09.2017 г. е издадена ЗИЗВР № Р-22002215010817 - 020 - 003/02.09.2016 г., с която е изменена предходната ЗИЗВР от 30.08.2016 г., като за ръководител на ревизията е вписана Б. К. С., главен инспектор по приходите. Обжалваният РА акт е издаден от К. Г. М., на длъжност началник сектор, възложила ревизията и Б. К. С., на длъжност главен инспектор по приходите, ръководител на ревизията. Представена е Заповед № РД - 01 - 822/23.06.2015 г. на директора на ТД на НАП - С., с която е оправомощена К. И. С., началник на сектор "Ревизии" към дирекция "Контрол" при ТД на НАП - С. с функциите на компетентен орган по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК и чл. 119, ал. 2 от ДОПК. Със същата заповед като служител (орган по приходите), който да изпълнява правомощията на орган по възлагане на ревизии при отсъствие на титуляра К. И. С. е определена П. Т. П., началник сектор "Ревизии". Със заповед № РД - 01 -5/04.01.2016 г. на директора на ТД на НАП - С., на основание чл. 11, ал. 1 от ЗНАП и във връзка с преминаването на К. И. С., началник сектор "Ревизии" на длъжност главен експерт по приходите отдел "Данъчна методология" при ЦУ на НАП, считано от 04.01.2016 г. и във връзка с чл. 112, ал. 1 от ДОПК е разпоредено К. Г. М., на длъжност началник сектор "Ревизии" в ТД на НАП С., дирекция "Контрол" да издава заповеди в хипотезите на чл. 113, ал. 3 от ДОПК и ревизионни актове по чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в хипотезите на ревизионни производства, възложени след 01.01.2013 г. за неприключилите към 04.01.2016 г. ревизионни производства, посочени в заповедта, включително и на "Нов пламък-НП" ЕООД. За да постанови обжалваното решение АС - С. град е приел, че се касае за незаконосъобразно изземване на компетентност по реда на чл. 7, ал. 3 от ДОПК и неправилно тълкуване на хипотезата на трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения от страна на Директора на ТД на НАП С. Пред първоинстанционния съд не са представени никакви доказателства за това, че по отношение на органите по приходите, на които първоначално е възложена ревизията, са настъпили обстоятелства, поради които те са изпаднали в трайна невъзможност да изпълняват своите служебни задължения. Не са правени в хода на ревизионното производство искания за отвод, както и самоотвод на определените органи. Издаването на РА от К. Г. М., която не е била първоначално определеният орган да го направи обосновава нищожността му, като издаден при липса на компетентност. Решението е правилно. Съгласно чл. 119, ал. 2 от ДОПК, в сила от 1.01.2013 г. ревизионния акт се издава от възложителя на ревизията и от ръководителя на ревизията, а ревизионното производство се образува с заповед за възлагане на ревизия /ЗВР/, съгласно чл. 112, ал. 1 от ДОПК. В случая е налице изземване на компетентност по отношение на лицето възложило ревизията и ръководителя на ревизията, който е определен със заповедта за възлагането. В решението за изземване на Директора на ТД на НАП - С. като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК. Законът допуска възможността по-горестоящ орган да изземе разглеждането и решаването на конкретен въпрос или приписка от компетентен орган по приходите, но при изчерпателно изброени хипотези - отвод, самоотвод или трайна невъзможност за изпълнение на служебните задължения. В конкретния случай е налице изземване на ревизията във връзка с преминаването на К. И. С. на друга длъжност, а именно на длъжност главен експерт по приходите в отдел "Данъчна методология" при ЦУ на НАП. Правилни са мотивите на първоинстанционния съд, че новата длъжност - главен експерт по приходите се включва в обхвата на органите по приходите в чл. 7, ал. 1 от ЗНАП, поради което не може да се приеме, че е била в "трайна невъзможност да изпълнява служебните си задължения" по смисъла на чл. 7, ал. 3 от ДОПК, защото не е загубила качеството си на орган по приходите. При липсата на идентичност на възложителя и ръководителя на ревизията с органите по приходите, издали ревизионния акт, последният е нищожен. Ревизионния акт е издаден от орган по приходите, който не е надлежно оправомощен по реда на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, а липсата на материална компетентност на издателя на ревизионния акт обуславя неговата нищожност. Несъстоятелно е оплакването на касатора за допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради неуказване от страна на съда чия е доказателствената тежест в настоящия процес. В. от определение, постановено на 03.07.2017 г. /л. 117 от делото/съдът е изпълнил това свое задължение. По тези съображения атакуваното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК и с оглед направеното искане, на жалбоподателя се дължат разноски за съдебното производство по списък по чл. 80 от ГПК в размер на 800 лева, договорено и платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение