Решение № 8110 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14845/2018 г.

Решение № 8110 от 31.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 14845/2018 г., VI о., докладчик съдията Десислава Стоева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Университетска многопрофилна болница за активно лечение проф. д-р Стоян Киркович" АД, представлявана от изпълнителния директор проф. д-р Й. Йовчев, против Решение № 267 от 18.10.2018 г. по адм. дело № 284/2018 г. на Административен съд – Стара Загора, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Заповед за налагане на санкции № РД-19-196 от 29.03.2018 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса – Стара Загора, с която, на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, предложение първо, б. "б", във връзка с чл. 59, ал. 13, предложение първо от ЗЗО, е прекратен частично Договор № 240792/25.05.2017 г., сключен между НЗОК и ЛЗ – "Университетска многопрофилна болница за активно лечение проф. д-р Стоян Киркович" АД, по отношение на клинична пътека № 158. Касаторът поддържа, че решението на административния съд е постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и моли да бъде отменено, като се постанови нов съдебен акт по същество на спора, с който заповедта на директора на РЗОК – Стара Загора да бъде отменена. Не претендира разноски по делото. Ответникът - директорът на РЗОК- Стара Загора, редовно призован, не се представлява, но в писмен отговор изразява становище по подадената касационна жалба, като счита същата за неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на част от изложените в касационната жалба доводи. Като взе предвид изложеното в жалбата и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в предвидения в чл. 211, ал. 1 АПК срок за касационно оспорване и страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Стара Загора е постановено в съответствие с материалния и процесуалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената Заповед за налагане на санкции № РД-19-196/29.03.2018 г. на Директора на Районна здравноосигурителна каса – Стара Загора. Заповедта е издадена от компетентен орган, в предвидената форма и при спазване на административнопроизводствените правила. При верен и точен анализ на разпоредбите на ЗЗО и НРД 2017 г., първоинстанционният съд е приел, че при така установените нарушения, правилно, на основание чл. 59, ал. 11, т. 1, предложение първо, б. "б", във връзка с чл. 59, ал. 13, предложение първо от ЗЗО, е прекратен частично договор № 240792/25.05.2017 г., сключен между НЗОК и ЛЗ – "Университетска многопрофилна болница за активно лечение проф. д-р Стоян Киркович" АД по отношение на клинична пътека № 158. За да постанови този резултат, съдът е посочил, че извършената проверка е проведена от редовен състав – екип от трима контрольори при РЗОК – Стара Загора и двама служители на НЗОК и предвид доказаното съществуване на посочения в заповедта юридически факт – отчетена от "УМБАЛ проф. д-р Стоян Киркович" АД медицинска дейност по КП № 158, която не е извършена, административният орган, в рамките на предоставеното му правомощие, обосновано е приел, че е налице нормативно установеното основание за налагане на санкция "Частично прекратяване на договор, сключен между НЗОК и ЛЗ "УМБАЛ проф. д-р Стоян Киркович" АД по отношение на клинична пътека № 158". Решението е правилно. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че изводите на първоинстанционното решение противоречат на чл. 74, ал. 3 от ЗЗО, тъй като протоколът от 01.02.2018 г. е подписан само от контрольорите от РЗОК-Стара Загора, но не и от длъжностните лица от НЗОК. Първоинстанционният съд е издирил и правилно приложил относимите в случая правни норми. Съгласно чл. 72, ал. 2 от ЗЗО, контролът по изпълнението на договорите с НЗОК се осъществява чрез проверки, извършени от длъжностни лица – служители на НЗОК и от длъжностни лица от РЗОК – контрольори. По делото безспорно е установено, че проверката се извършва от контрольори от РЗОК и същите изготвят и подписват протокола. В изготвения протокол, който като официален документ дава представа за извършените от и пред контрольорите действия, се удостоверява и безспорно доказва участието на служители на НЗОК, но същите като лица, които присъстват на проверката, не подписват протокола. Такъв реквизит, както сам е установил и съдът по съществото, липсва и в самия документ. Видно от данните по делото, протоколът е подписан от контрольорите от РЗОК, които са го съставили и изрично са посочили, че определените служители на НЗОК са присъствали, с оглед на което може да се направи обоснован извод, че определените от управителя на НЗОК длъжностни лица от НЗОК са присъствали на извършената проверка по този начин тя е проведена от редовен състав – екип от трима контрольори при РЗОК – Стара Загора и двама служители на НЗОК, съгласно Заповед № РД-18-88/15.01.2018 г. на директора на РЗОК и Заповед №РД-25-6/11.01.2018 г. на управителя на НЗОК. С оглед на гореизложеното, съдът намира за несъстоятелни доводите за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати процесуални нарушения при издаването й, тъй като доказателства за такива не са ангажирани в хода на процеса. Неоснователни са и доводите, изразени в жалбата, че съдът не е извършил проверка за законосъобразността на фаза "разрешаване на спора от арбитражната комисия". В случая органът действа в условията на обвързана компетентност и законът предвижда за него задължение да приложи предвидените санкции. Наличието на решение на арбитражната комисия е елемент от процедурата по издаване на заповед за налагане на финансови санкции. От прочита на нормите на чл. 75 и чл. 76 от ЗЗО, респ. чл. 36, ал. 2 от Инструкция № РД-16-31 от 23.06.2016 г. следва да се заключи, че единствено потвърдителното решение на арбитражната комисия, каквото е и Решение № 1 от 27.02.2018 г. на АК- Стара Загора, задължава директора на РЗОК да издаде заповед за налагане на предвидените в НРД санкции. По своята същност предвиденият арбитраж за всеки един отделен случай по чл. 75, ал. 5 от ЗЗО не разрешава спора с окончателен акт и не подлежи на отделен съдебен контрол. С оглед разпоредбата на чл. 76, ал. 1 от ЗЗО, следва да се приеме, че положителното решение на арбитражната комисия се явява задължителна процесуална предпоставка за налагане на санкция и елемент от фактическия състав на издаване на административния акт, с който се налагат финансови санкции на медицинското заведение. Неверни и неотговарящи на действителността са твърденията на касационния жалбоподател, че извършеното от него представлява техническа и фактическа грешка. Посочените в заповедта правни основания за издаването й са разпоредбите на чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо б. "б" от ЗЗО и чл. 410, ал. 1, б. "б" от НРД за медицински дейности за 2017 г., които предвиждат, че при отчитане на дейност, която не е извършена от изпълнител на болнична медицинска помощ по определен пакет, договорът се прекратява частично по отношение на съответната медицинска дейност от пакета, по която е отчетена неизвършената дейност. В настоящата хипотеза, от събраните в административното и съдебното производство доказателства, непротиворечиво се доказва, че в периода от 16.10.2017 г. до 19.10.2017 г., ЗОЛ С. Запрянова е хоспитализирано в "УМБАЛ проф. д-р С. Киркович" по КП № 158 [диагноза] и е изписано със същата диагноза, но по време на болничния престой не й е била извършвана никаква хирургическа процедура, вкл. и посочената в издадената на лицето епикриза оперативна процедура - [диагноза] с МКБ код 86. 4. Правилно административният съд е извел еднозначен извод, че "УМБАЛ проф. д-р Стоян Киркович" АД- гр. Стара Загора не е извършила отчетената медицинска дейност по КП № 158 по отношение на здравноосигуреното лице С. Запрянова. Клинична пътека № 158 [диагноза] попада в групата на хирургичните/интервенционните клинични пътеки. По аргумент от § 1, т. 2, б. "а" от ДР на НРД за МД за 2017 г., за да се счита за завършена една хирургична/ интервенционална клинична пътека е необходимо да е извършена основната хирургическа/ интервенционална процедура, да е спазен задължителният минимален болничен престой, посочен в съответната КП и да са извършени задължителните диагностични процедури, с които се отчита хирургичната пътека като вид, брой и последователност на извършване, доказващи окончателната диагноза при дехоспитализация, както и предвидените следоперативни грижи. Следва да се отбележи, че с оглед значението на епикризата, а именно: да отрази на едно място снетия статус преди хоспитализацията, всички процедури, лекарства и консултации по време на лечението, статуса преди дехоспитализацията, терапията в извънболничната помощ и назначените контролни прегледи, тя следва да съдържа всички реквизити, установени в чл. 289, ал. 3 от НРД 2017 за медицинските дейности. В случая е указан минимума от информация, която се съдържа в нея и липсата на някой от установените задължителни реквизити или погрешната информация в някой от тях не може да наведе на друг извод освен на този, че се нарушават разпоредбите на НРД за документиране на дейностите по КП. В случая е налице отчитане на дейност, която не е извършена от изпълнителя на болнична медицинска помощ по определен пакет, като това е несъмнено, категорично и безспорно доказано от приложените по делото медицински документи вследствие извършената проверка на контролните органи, както и от личните изявления на здравноосигуреното лице, обективирани в подадения до министъра на здравеопазването сигнал. Предвид доказаното съществуване на посочения в заповедта юридически факт – отчетена от "УМБАЛ проф. д-р Стоян Киркович" АД медицинска дейност по КП № 158, която не е извършена, административният орган, в рамките на предоставеното му правомощие, обосновано е приел, че е налице нормативно установеното основание за налагане на санкция по чл. 59, ал. 11, т. 1, предл. първо б. "б" от ЗЗО – частично прекратяване на договор № 240792/25.05.2017 г., сключен между НЗОК и ЛЗ "УМБАЛ проф. д-р Стоян Киркович" АД по отношение на клинична пътека № 158, с оглед на което обжалваната заповед е издадена при правилно приложение на материалния закон. Неоснователни са възраженията на касатора, формирани относно тежестта на наложената санкция и формалното нарушение, което е "без риск за здравето на пациента". Прекратената дейност е по една клинична пътека: № 158, по отношение на която е установено нарушението, както е регламентирано и в нормативната уредба. Административният орган е наложил санкцията в определените от НРД за медицинските дейности за 2017 рамки, т. е. заповедта за налагане на санкции е материално законосъобразна и е съобразена с тежестта и сериозността на нарушението. Определянето от касатора на извършеното като формално и на минимална стойност, свидетелства за неосъзнаване на сериозността и тежестта на извършеното нарушение, за което законодателят е предвидил да бъде строго санкционирано, тъй като е довело до недължими плащания от бюджета на НЗОК и което може непосредствено и пряко да рефлектира върху стабилността на бюджета, както и върху предназначението му да покрива други основателни разходи. Изложените съображения са мотивирали крайния извод на административния съд за отсъствие на основания за отмяна на оспорената заповед на директора на РЗОК – Стара Загора. Ето защо като е отхвърлил жалбата против заповедта за налагане на санкция частично прекратяване на договор сключен между НЗОК и ЛЗ "УМБАЛ проф. д-р Стоян Киркович" АД по отношение на клинична пътека № 158, първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон и при липса на нарушение на съдопроизводствените правила. Поради всичко изложено, Върховният административен съд, шесто отделение, приема, че при постановяване на решението на Административен съд – Стара Загора, не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, които да обосноват извод за неговата отмяна. Съдебният акт е постановен в съответствие с материалния закон и се обосновава от доказателствата, поради което следва да бъде оставен в сила. Съдебни разноски в полза на ответника пред настоящата съдебна инстанция не следва да се присъждат, тъй като такива не са извършени или поискани. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,