Решение № 2307 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3429/2012 г.

Решение № 2307 от 18.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3429/2012 г., V о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петър Стоименов Костадинов против решение № 27 от 31.01.2012 г. по адм. дело № 784/2011 г. на Административен съд - Пазарджик, с което жалбата му против заповед рег. № 3-2611/27.09.2011 г. на директора на Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОД на МВР) - Пазарджик за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, е отхвърлена. В жалбата са изложени съображения за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, ал. 3 от АПК. Жалбоподателят прави искане решението да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде отменена или алтернативно - делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на съда. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - директорът на ОД на МВР - Пазарджик оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено сила по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира и присъждане на възнаграждение с оглед участието на юрисконсулт в процеса. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, пето отделение, като взе предвид изложеното в жалбата и отговора по нея, становищата на страните и доказателствата по делото, приема следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Решението на Административен съд - Пазарджик е законосъобразно. Фактическата обстановка по делото е правилно установена, а правните изводи на съда се обосновават от събраните по делото доказателства. Аргументирано съдебният състав приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган съгласно чл. 228, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) и в установената писмена форма. Административният акт съдържа всички, изброени в чл. 246, ал. 1 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити. Посочени са извършителят, конкретните действия на жалбоподателя с означаване на мястото, времето и обстоятелствата, при които са извършени, нарушените законови разпоредби и етични правила, доказателствата, въз основа на които са установени, правното основание и наказанието, което се налага, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. Обосновано съдът приема, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Дисциплинарното производство е образувано със заповед № з-1701/27.06.2011 г. на директора на ОД на МВР - Пазарджик съгласно изискванията на чл. 230, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, с която е определена комисия като дисциплинарно- разследващ орган. Жалбоподателят е уведомен за тази заповед, както и за правата му по чл. 230, ал. 4 от ЗМВР и чл. 243, ал. 1 от ППЗМВР. Същият е поканен да даде писмени обяснения при образуване на дисциплинарното производство с покана на 23.06.2011 г. и дава такива. Извършена е проверка по реда на чл. 237, ал. 2 от ППЗМВР, като резултатите от нея са обобщени в справка, в която са описани допуснатите от служителя нарушения. Костадинов е поканен да се запознае с нея на 23.08.2011 г., както и с материалите, събрани в дисциплинарното производство, като са му разяснени правата да даде допълнителни обяснения и възражения, като той отказва да се запознае със справката, което е удостоверено с подписа на трима свидетели. На 26.08.2011 г. в срока по чл. 224, ал. 1 от ППЗМВР дисциплинарно разследващият орган изготвя становище рег. № 38741 до директора на ОД на МВР - Пазарджик. Наказанието е наложено в сроковете по чл. 225, ал. 1 от ЗМВР и при спазване изискванията на чл. 229, ал. 1 от ЗМВР. Заповедта е издадена в съответствие с разпоредбите на чл. 229, ал. 3 и ал. 4 от ЗМВР - след оценка на доказателствата, събрани в хода на образуваното против Костадинов наказателно производство (протоколи от разпити на защитен свидетел и протокол за разпознаване). Настоящият състав не споделя направеното пред първоинстанционния съд и в касационната жалба възражение, че представените от ответника доказателства не са събрани по предвидения в АПК ред, поради което не могат да се ползват в дисциплинарното производство за установяване на нарушенията, извършени от Костадинов. Съгласно чл. 229, ал. 3 от ЗМВР за разкриване на обективната истина могат да се използват всички начини и средства, позволени от закона, от което следва, че няма законова пречка в административното производство да се ползват доказателства, събрани от органите на предварителното производство. В чл. 39, ал. 1 от АПК е предвидено, че за установяване на фактите и обстоятелствата от значение за правния спор в административния процес се използват сведения, обяснения, писмени доказателства и други доказателствени средства, които не са забранени със закон. По арг. от чл. 39, ал. 2 от АПК са допустими всички редовно събрани или изготвени доказателствени средства по реда, предвиден в АПК или в специалните закони. Ето защо е допустимо в административния процес да бъдат приобщени доказателства, които са събрани редовно по реда на Наказателно- процесуалния кодекс (НПК). Твърдението в касационната жалба, че протоколите с показанията на свидетеля с тайна самоличност и разпознаването, извършено от него, не са годни доказателствени средства, тъй като не са подписани от същия, е в противоречие с разпоредбата на чл. 141, ал. 2 от НПК. Съгласно цитираната норма преписи от протоколите за разпит на свидетеля без неговия подпис се предявяват незабавно на обвиняемия и на неговия защитник, а в съдебното производство - на страните, които писмено могат да поставят въпроси на свидетеля. Искането на процесуалния представител на жалбоподателя за разпит на защитения свидетел в административното производство е в разрез със законовото изискване за запазване в тайна на неговата самоличност (чл. 141, ал. 1 от НПК). По изложените съображения изводът на първоинстанционния съд за издаване на оспорената заповед при спазване на административнопроизводствените правила и при липса на предпоставки за отмяната й съгласно чл. 146, т. 3 от АПК е законосъобразен и се споделя от настоящия съдебен състав. Правилно е заключението на съда и относно осъществяването на материалноправните предпоставки за реализиране на дисциплинарната отговорност на служителя. По делото е установено, че жалбоподателят - държавен служител категория Е - I степен, младши автоконтрольор в група "Престъпления по пътищата" към отдел "Криминална полиция" при ОД на МВР - Пазарджик на 27.05.2011 г. около 17 часа в качеството си на автоконтрольор е спрял водач на моторно превозно средство, който е извършил нарушение на Закона за движение по пътищата и вместо да изпълни функцията си на контролен орган по установяване на административни нарушения по предписания от закона ред чрез съставяне на акт, е приел в дар две банкноти, всяка по 10 лв., като с това си поведение осъществява съставите на дисциплинарни нарушения по чл. 227, ал. 1, т. 7, т. 8 и т. 10 от ЗМВР. Посочените нарушения се установяват от събраните по делото доказателства: показания на защитен свидетел 002-Р в досъдебното производство и разпознаване на жалбоподателя по снимка като извършител на деянието. Дисциплинарните нарушения по т. 4 - 6 от оспорената заповед са квалифицирани правилно. Обосновано съдът приема, че с поведението си жалбоподателят превишава властта си и използва служебното си положение за лична облага, злоупотребява с властта си и извършва и друго тежко дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР, изразяващо се в неспазване правилата на т. т. 4, 7, 8 и 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители на МВР. Посочените норми задължават държавния служител да има законосъобразно поведение, да пази доброто име на институцията, която представлява, както и да насърчава хората да уважават закона, като дава личен пример с поведението си, да е неподкупен и да не се възползва от правомощията си и служебното си положение с цел лично облагодетелстване или лична користна цел. Действията на Костадинов обосновават извод, че същите са несъвместими с морала и уронват престижа на службата, поради което правилно са определени като тежко нарушение на служебната дисциплина по чл. 227, ал. 1, т. 10 от ЗМВР във връзка с чл. 230, ал. 2, т. 4 от ППЗМВР. Поведението му не е мотивирано за изпълнение на служебните задължения в съответствие със закона, а е насочено към неправомерно използване на служебното положение за лично облагодетелстване. Като извършено от служител на МВР с основна функция да спазва закона и да работи по начин, опазващ доброто име на полицейската институция и даващ личен пример на гражданите, това поведение е в разрез с посочените морални норми и дава основание за налагане на най-тежкото дисциплинарно наказание. Доводът в касационната жалба, че изводът на съда за недоказаност на нарушенията по т. т. 1 - 3 от оспорената заповед обуславя нейната незаконосъобразност, е неоснователен. Констатацията на съдебния състав относно посочените нарушения не се отразява върху законосъобразността на административния акт. Всяко от приетите за установени нарушения по т. 4 - 6 от заповедта съставляват самостоятелно основание за налагане на най-тежката дисциплинарна санкция, като в случая с оглед разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от Инструкция № Iз-1015/4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР правилно е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. Възраженията, че административният орган е трябвало да спре производството на основание чл. 54, ал. 1, т. 3 от АПК, тъй като в хода на производството са разкрити престъпни обстоятелства, чието установяване е от значение за издаването на акта, както и че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на жалбоподателя, тъй като към момента наказателното производство не е приключило, е неоснователен. Дисциплинарната отговорност е различна от наказателната (чл. 224, ал. 3 от ЗМВР), поради което служителят може да бъде санкциониран независимо, че деянието не съставлява престъпление. В случая оспорената заповед е издадена за извършени тежки нарушения на служебната дисциплина и за неспазване на морални и етични норми, което не изключва налагането на дисциплинарно наказание независимо от резултата по провежданото наказателно производство. Обжалваното решение е обосновано. Постановено е след анализ и съвкупна преценка на събраните доказателства, които обосновават правните изводи на съда за законосъобразност на оспорената заповед като издадена при спазване на процесуалните и материалноправни разпоредби. Проверката на административния акт е извършена в съответствие с нормата на чл. 168 от АПК на всички основания по чл. 146 от АПК, поради което доводът на касатора за необоснованост на решението е неоснователен. По изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати твърдените нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. При извършената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК касационната инстанция констатира, че съдебният акт е валиден, допустим и правилен, поради което следва да бъде оставен в сила. С оглед изхода на спора и при направено своевременно искане касаторът следва да заплати на ОД на МВР - Пазарджик сумата 150 лв. възнаграждение за юрисконсулт. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,