Решение № 4281 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12186/2016 г.

Решение № 4281 от 5.04.2017 г. на ВАС по адм. д. № 12186/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК, във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ЕТ "Кони - К. К.", ЕИК: *********, с адрес за кореспонденция гр. Б., ул. "В. Л." .№..., ет. ..., представляван от К. П. К. против Решение № 1488/29.08.2016 г., постановено по административно дело № 476/2016 г. по описа на Административен съд - Б.. С оспореното решение е отхвърлена жалбата на К. П. К. против Ревизионен акт № Р - 0200215003422 - 091 - 001/27.11.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП гр. Б., потвърден в обжалваната част с Решение № 39/11.02.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Б., с който са установени задължения за ДДС в общ размер на 15 798,79 лева и са начислени лихви за забава в общ размер на 1 907,18 лева за данъчни периоди 01.07.2014 г. - 31.07.2014 г., 01.08.2014 г. - 31.08.2014 г., 01.09.2014 г. - 30.09.2014 г. и 01.10.2014 г. - 31.10.2014 г. В касационната жалба се съдържат доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се разпределената доказателствена тежест, като се твърди, че приходните органи са били длъжни да проявят повече активност и да установят релевантните за спора факти. Според касационния жалбоподател събраните доказателства били обсъдени едностранчиво, оспорва правните изводи на съда, приел недоказаност на спорните доставки, като твърди, че същите са реално осъществени. По изложените съображения, се иска отмяна на съдебното решение, след което спорът да се реши по същество, като се отмени ревизионния акт и се признае правото на приспадане на данъчен кредит за получателя. В съдебно заседание, касационният жалбоподател и ответната страна - Директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Б., редовно призовани, не се представляват. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба, тъй като счита, че оспореното решение е законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Производството, развило се пред Административен съд - Б. е с предмет ревизионен акт, с който са установени задължения по ЗДДС в резултат на непризнато право на данъчен кредит на ревизираното лице по фактури, издадени от "Пен сток" ЕООД, "Секюрити солюшън" ООД, "Техностеп" ЕООД и "Анде трейд" ЕООД. Спазвайки разпоредбата на чл. 160, ал. 2 ДОПК, съдът е извършил цялостна проверка за законосъобразност на оспорения акт, като е приел, че е издаден от компетентни органи, в законоустановената форма, предвидена в чл. 120 от ДОПК, без допуснати съществени нарушения в хода на ревизионното производство и при спазване на относимите материално-правни разпоредби. Първоинстанционният съд е обсъдил задълбочено събраните по делото доказателства, като е извършил верни фактически установявания по отношение на отделните доставки, по които на ревизираното дружество е отказано право на приспадане на данъчен кредит. В хода на съдебното производство не са допуснати процесуални нарушения. Неоснователно се твърди в касационната жалба, че основната доказателствена тежест в процеса е била за приходните органи. Ревизираното лице е било това, което е следвало да установи с всички допустими доказателствени средства наличието на материално-правните предпоставки за възникване на претендираното от него право на данъчен кредит по фактурите, по които такова му е отказано. Установени са следните релевантни за спора факти: Доставчикът "Секюрити солюшън" ООД е издал фактури за доставка на услуги - охрана на обект по договор, допълнителни дежурства, проверка по сигнали. Освен самите фактури, по делото фигурират единствено тримесечни договори, сключени между страните по доставките и касови бележки, като липсват други документи, които да установят реалното престиране и получаване на услугите. Неизяснени са останали конкретните факти по осъществяване на доставките - начина на организация на дейността по охрана; обектите, подлежащи на охрана; вида на охранителните дейности; физическите лица, които евентуално са били ангажирани за изпълнение на услугите. Освен това при извършените насрещни проверки на лицата - охранители при "Секюрити солюшън" ООД се установява, че през релевантните периоди същите са извършвали охранителна дейност, но на други обекти, а не на обекти, стопанисвани от ревизираното лице. Фактурите, издадени от "Пен сток" ЕООД и "Техностеп" ЕООД са с предмет доставка на "перилни препарати", "ензими за пране" и "омекотители", а тези, издадени от "Анде трейд" ЕООД са за доставка на рекламни материали - брошури и дипляни. Съдът не е признал реалност на тези доставки, развивайки обосновани доводи. Въпреки, че към фактурите са представени приемо-предавателни протоколи, същите правилно не са били ценени за удостоверяване на спорните обстоятелства по реалното предаване и получаване на стоките. Установено е несъответствие относно мястото на доставяне на препаратите - според даденото от самото лице обяснение това се е случило в неговата база в с. С., О. К., докато според протоколите като място на предаване на стоките е посочено гр. Б.. Налице е несъответствие и между данните, съдържащи се в протоколите и в разписките, които са подписани само от ревизираното лице. Приходните органи са установили също така, че през 2014 г. ревизираното лице е получило препарати и от други доставчици, които събрани с процесните, значително надхвърлят обичайното количество, които използва в дейността си. При извършената насрещна проверка на доставчика "Анде трейд" ЕООД, единственият работещ към дружеството сътрудник е дал обяснение, че не знае за осъществяването на такава доставка. Освен това, възниква основателно съмнение, че договорите, протоколите и разписките, представени към фактурите от посочените доставчици, не са били налични при издаване на фактурите, а са били съставени по-късно за целите на ревизията, тъй като същите не са били представени от данъчно-задълженото лице при извършената му по-рано проверка от приходната администрация за установяване на факти и обстоятелства. Видно от Протокол № П-02000215000650-073-001/12.03.2015 г., обективиращ резултатите от тази проверка е, че по спорните доставки на препарати и рекламни материали, от страна на ЕТ "Кони - К. К." са били представени единствено фактурите, въпреки, че са били изискани всички относими към доставките документи. Въз основа на така установените факти, правилно съдът е приел, че от страна на ревизираното лице не е доказан фактът на реалното извършване на услугите и предаване на стоките, които са предмет на спорните фактури. Счетоводното отразяване на фактурите от получателя, не е достатъчно да обоснове реалност на доставките, тъй като не е елемент от фактическия състав за признаване на правото на данъчен кредит. Следва да се отбележи още, че както във фактурите за доставка на перилни препарати, така и в тези за доставка на рекламни материали, стоките не са индивидуализирани в достатъчна степен - било чрез посочване на вид, марка, производител, количество на разфасовката /за препаратите/ и определяне на съдържанието /за брошурите и дипляните/. Такава конкретизация липсва и в представените договори и протоколи. Други документи, посредством които може да се извърши индивидуализация на стоките по вид, размер, производител, съдържание или други отличаващи ги от рода белези, не са представени. Индивидуализирането на стоките, когато същите са родово-определени е съществено, тъй като в противен случай се възпрепятства процесът по установяване на доставката им. Неспазването на изискването, разписано в чл. 114, ал. 1, т. 9 от ЗДДС е допълнително основание, за да не бъде признато на получателя по доставката правото на приспадане. В тази връзка следва да се съобрази приетото в Решението на СЕС от 8 май 2013 г. по дело С-271/2012, а именно, че разпоредбите на Шеста директива трябва да се тълкуват в смисъл, че допускат национална правна уредба, по силата на която правото на приспадане на ДДС може да се откаже на получатели на доставки, които разполагат с непълни фактури, дори ако в допълнение към последните след издаване на ревизионния акт е представена информация с цел да се докаже действителното извършване, естеството и стойността на фактурираните сделки. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,