Решение № 8130 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5034/2012 г.

Решение № 8130 от 7.06.2012 г. на ВАС по адм. д. № 5034/2012 г., III о., докладчик съдията Таня Куцарова Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроизводствения кодекс /АПК/ и е образувано по жалба на областен управител на област София против разпореждане от 18.01.2012 г. на председателя на Трето отделение на Върховен административен съд, с което на осн. чл. 306, ал. 2 от АПК за нарушение по чл. 304 от АПК - неизпълнение на задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт - решение № 8377 от 7.07.2008 г. от по адм. д. № 802/2008 г. по описа на ВАС, му е наложена глоба в размер на 500 лева. Частната жалба е подаден в срока по чл. 306, ал. 5 от АПК, видно от пощенското клеймо на плика, поради което е допустима за разглеждане по същество и е основателна. Видно от представените доказателства, с решение № 8377 от 7.07.2008 г. по адм. д. № 802/2008 г. по описа на Върховен административен съд, е изменен размерът на дължимото парично обезщетение, определен с Решение № 777/30.11.2007 г. на Министерския съвет на Република България (обн. ДВ, бр. 104/11.12.2007 г.) за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Автомагистрала "Хемус" Софийски околовръстен път - пътен възел "Яна", участък от км 0 + 000 до км 8 + 460" на територията на област София, във връзка с жалба подадена от Николай Боянов Ангелов от гр. София, за отчуждена част с площ от 0.700 дка, от недвижим имот № 99029, находящ се в кв. Враждебна, район Кремиковци, като същият е увеличен от общо 44 165 лв, на общ размер от 101 231 лв. С молба, вх. № 20417 от 16.12.2011 г. Николай Боянов Ангелов е поискал да се наложи глоба на областния управител на област София поради отказ да му изплати определеното с влязлото в сила съдебно решение обезщетение за отчуждения имот. С оспореното разпореждане председателят на Трето отделение на Върховния административен съд е уважил искането за налагане на глоба на областния управител на област София, на осн. чл. 304 от АПК, като е наложил на същия наказание глоба в размер на 500 лева. В мотивите си е приел, че решението на ВАС е изпълнително основание и жалбоподателят има право на инициира изпълнително производство срещу длъжника /административния орган/ за удовлетворяване на вземането си. Прието за неоснователно е възражението за наличие на хипотезата на чл. 39, ал. 5 от ЗДС, като е посочено, че сумата по съденото решение следва да се изплати на жалбоподателя Николай Боянов Ангелов, а отношенията между съсобствениците са вътрешни и не влияят върху настоящото производство. Разпореждането, с което на областния управител на област София е наложено наказание - глоба в размер на 500 лв. на осн. чл. 304 от АПК, е недопустимо и следва да се обезсили, а производството по искането с вх. № 20417 от 16.12.2011 г. на Николай Боянов Ангелов за налагане на глоба по чл. 304 на това длъжностно лице, следва да се прекрати. Съображенията на настоящия тричленен състав на ВАС са следните: Нормата на чл. 304 от АПК съдържа състав на административно нарушение, според който длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв. Следователно, за да се реализира административнонаказателната отговорност по чл. 304 от АПК е необходимо наличие на посочените елементи от фактическия състав на нормата, от обективна и субективна страна, които са следните: От обективна страна на първо място е необходимо установяване на едно задължение, което следва да произтича пряко от съдебен акт, който е окончателен и е влязъл в сила. Задължението по чл. 304 от АПК следва да е различно от задължението за изпълнение на индивидуален или общ административен акт, решение определение или разпореждане на административен съд или споразумение пред административен орган или пред съд - всички изпълнителни основания по чл. 268 от АПК, т. е. задължението следва да е извън случаите по дял пети на АПК. Това е така, тъй като за неизпълнение на изпълнителното основание по чл. 268, т. 2 от АПК е предвидена изпълнителна глоба по чл. 287 от АПК и принципът "non bis in igem" изключва възможността да се наложи едновременно изпълнител на глоба и глоба по чл. 304 от АПК. От субективна страна глобата се налага на длъжностно лице, което е адресат на съдебното решение и на което пряко е вменено изпълнението на посоченото в решението задължение. В конкретния случай, в производството по чл. 145 от АПК Върховният административен съд е осъществил контрол за законосъобразност на административен акт и в рамките на своите правомощия по чл. 172, ал. 1 и чл. 173 от АПК е изменил административния акт в обжалвана част, досежно определеното от административния орган обезщетение за собствениците, като е решил спора по същество в тази част и е увеличил същото до посочения размер. В този случай съдът се е произнесъл по жалбата на един от собствениците. Решението на съда има конститутивно действие, каквото действие има и измененият административен акт. Нито административният акт, в обжалваната част, нито съдебното решение по съществото на спора, съдържат нещо различно от определяне на паричен размер на следващо се обезщетение за отчужден имот и не съдържат конкретно задължение за конкретно длъжностно лице. Следователно задължението за заплащане на обезщетение за отчужден недвижим имот в производството по чл. 32 и сл. от ЗДС произтича пряко не от съдебното решение, респ. от административния акт, ако не е обжалван, а от закона. Законовата норма на чл. 39 от ЗДС вменява задължението на областния управител да заплати определения по административен или съдебен ред обезщетение. От тук следва изводът, че задължението за заплащане на обезщетение е само законова последица от влязъл в сила административен, респ. съдебен акт, т. е. от влязло в сила изпълнително основание по чл. 268, т. 1 или 2 от АПК. Т. е. тези задължения са задължения в рамките на изпълнението на административните и съдебните актове. Те намират правното си основание в дял пети на АПК, което съобразно изключващата клауза на чл. 304 от АПК, ги поставя извън предметния обхват на тази норма от обективна страна, т. е дори само на това основание искането е следвало да бъде оставено без разглеждане. От субективна страна, за да е приложима нормата на чл. 304 от АПК, длъжностното лице, носещо административнонаказателна отговорност следва да се обхванато от субективните предели на силата на присъдено нещо на съдебното решение, т. е. да е адресат на съдебното решение, което от процесуална гледна точка означава, че това длъжностно лице, в това му качество, е било страна в процеса. Областният управител не е административен орган, не е инвеститор на обекта и не е страна в административното и съдебното производство. Ето защо съдебното решение по адм. д. № 802/2008 г. не включва в субективните си предели областния управител като длъжностно лице и не установява за него пряко задължение, подлежащо изпълнение. По изложените съображения, обжалваното разпореждане следва да се обезсили, а производството по искане № вх. № 20417 от 16.12.2011 г. на Николай Боянов Ангелов за налагане на глоба по чл. 304 от АПК на областния управител на област София, да се прекрати. Водим от изложеното, настоящият тричленен състав на Върховен административен съд