Решение № 385 от 14.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 218/2010 г.

Решение № 385 от 14.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 218/2010 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Красимира Харизанова Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК. Образувано е по молба на С. С. К. от [населено място] за отмяна на влязлото в сила решение на Софийския апелативен съд постановено по в. гр. д. № 1494/2009 г., с което е потвърдено решението на Софийския градски съд по гр. д. № Е-4508/2008 г. и въз основа на което е разпоредено връщането на двете й малолетни деца В. и К. А. Ш. в С., където пребивава бащата А. Н. Ш., основано на Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца от 1980 г. Ответните страни по молбата за отмяна А. Ш., Министерство на правосъдието в качеството на централен орган по глава II на тази конвенция, както и контролиращите страни В. касационна прокуратура, представлявана от прокурор С., и Дирекция "С. подпомагане" "Л." - София чрез адв. А. Г. поддържат, че искането за отмяна е неоснователно. Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение разгледа молбата и провери нейната допустимост и основателност с оглед изискванията на чл. 303 и сл. от ГПК и съобразно поддържаните доводи и релевираните отменителни основания. Молбата е подадена в срока по чл. 305, ал. 1, т. 4 и 5 от ГПК и поради това е процесуално допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Според молителката К. нарушението по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК се състои в неизслушването на детето В., което към момента на разглеждане на делото пред Софийския апелативен съд е било навършило 10 годишна възраст, с оглед разпоредбата на чл. 22а ал. 2 от Закона за закрила на детето в производството за връщане на дете съгласно чл. 15 от същия закон. Въззивният съд е аргументирал отказа си да разпита детето в определението си по чл. 267 от ГПК в закрито заседание на 16.VI.2009 г., както и в съдебното заседание на 1.VII.2009 г. с опасността да се причини тревожност у детето поради обстоятелствата, при които се провежда разпит на дете в съдебна зала и поради това не е в интерес на детето изслушването му въз основа на данните в социалните доклади - включително и актуалния към датата на съдебното заседание. Според нормата на чл. 22а ал. 2 от Закона за закрила на детето изслушването се свързва с разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от същия закон. Последната обаче предвижда възможност да не се изслуша детето, ако това би накърнило интересите му. Преценката на съда в тази връзка е правилна и ВКС приема, че не е налице допуснато от Софийския апелативен съд процесуално нарушение. От друга страна, детето няма качеството на страна в производството по глава III на Закона за закрила на детето - Производство за връщане на дете или за упражняване на правото на лични отношения, така че не е налице и от формална страна наличие на основание по чл. 303, ал. 1, т. 5 от ГПК. Второто релевирано основание за отмяна е противоречието между решението на съда в окръг Сибли, щата Минесота № 72-FA-08-52 от VI.2008 г. С. с решението на Софийския градски съд от 2006 г. за развод между родителите, по силата на което на молителката е предоставено правото да упражнява родителските права за двете деца. В случая обаче очевидно отсъства идентичност между решението на българския съд за развода, включително относно родителските права и решението по молба по чл. 12, ал. 1 от Хагската конвенция за гражданските аспекти на международното отвличане на деца. Предмет на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, е осигуряване на незабавното връщане на детето, прехвърлено незаконно или задържано в на коя от договарящите държави, а решението на СГС касае режима на родителските права. Основанието по чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК е налице, когато между едни и същи страни за същото искане и на същото основание са постановени две противоречащи си едно на друго решения с едно и също действие. Това очевидно не е налице в настоящия случай. С оглед отсъствието и на двете релевирани основания за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 4 и т. 5 от ГПК, молбата на С. К. за отмяна на влязлото в сила решение на С. по гр. д. № № 1494/2009 г. като неоснователна трябва да се остави без уважение. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение