Решение № 10579 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4864/2015 г.

Решение № 10579 от 13.10.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4864/2015 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" (ОДОП) - Варна при ЦУ на НАП, срещу решение № 342 от 23.02.2015 г., постановено по адм. дело № 3380/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което по жалба на "Ил Трейд 76" ЕООД е отменен ревизионен акт (РА) № 081401078/16.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 529/23.09.2014 г. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради противоречие с материалните и процесуални норми. Прави се искане за неговата отмяна и постановяване на друго, с което оспорването да се отхвърли, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - "Ил Трейд 76" ЕООД, чрез адв. Топалова като процесуален представител, в писмен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждане на разноските за тази инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за правилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, като обсъди доводите на страните и данните по делото, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е РА № 081401078/16.06.2014 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - Варна, потвърден с решение № 529/23.09.2014 г. на директора на дирекция "ОДОП" - Варна в частта, в която на "Ил Трейд 76" ЕООД са установени задължения по ЗДДС допълнително за данъчен период м. 07.2012 г., м. 12.2012 г. и м. 09.2013 г. в общ размер на 18 697,74 лв. и лихви в общ размер на 2 275,56 лв. За да уважи жалбата на дружеството против ревизионния акт в посочената част, първоинстанционният съд е тълкувал приложимите разпоредби на чл. 231, б. "б" и чл. 233, б. "б" от Регламент (ЕО) № 2454/1993 г. на Съвета във вр. чл. 28, т. 2 ЗДДС и чл. 21, ал. 1, т. 1 ППЗДДС, като е приел, че актът е издаден от компетентен орган, в предвидената форма, при спазване на регламентираната процедура, но в нарушение на материалния закон. Обосновал е извод, че в случая са изпълнени предпоставките на цитираните норми от националното право за признаване на извършен износ на четири бр. моторни превозни средства (МПС) с нулева ставка на данъка, тъй като ревизираното лице разполага с друг документ, удостоверяващ износа в хипотезата, когато е налице възможност да не се подава митнически документ съгласно митническото законодателство по аргумент от посочените разпоредби на общностното право. Решението е правилно. Страните не спорят по фактите. Спорът се свежда до отговор на въпроса следва ли да се начислява данък по фактурите на дружеството за доставка на стоки, изпращани или превозвани извън територията на Европейския съюз, когато липсва изричен митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките - МПС. По делото е установено, че през ревизирания период ответникът в настоящото производство е издал 4 бр. фактури за продажба на транспортни средства с получател грузински граждани, включени в дневниците за продажба за м. 06., м. 11.2012 г. и м. 08.2013 г. Няма спор, че дружеството е представило товарителници за тези транспортни средства, натоварени с употребявани автомобили на различни плавателни съдове с пристанище на натоварване Варна и пристанище на разтоварване Батуми, Грузия. Установено е, че стоките са доставени на територията на Грузия, но липсват подадени във връзка с издадените фактури митнически декларации за износ от доставчика. При така установените факти съдът правилно е тълкувал и приложил относимите материалноправни норми. За приложимостта на нулева ставка за облагане на доставката е необходимо да са изпълнени законовите изисквания, предвидени в разпоредбата на чл. 28 ЗДДС, които се удостоверят с надлежни документи, регламентирани в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ППЗДДС, както следва: митнически документ, в който доставчикът е вписан като износител на стоките, заверен, след потвърдено напускане на стоките от изходно митническо учреждение или друг документ, удостоверяващ износа, в случаите, когато е налице възможност да не се подава митнически документ, съгласно митническото законодателство; фактура за доставка и документ за превоз на стоките. В случая правото на собственост върху стоките се прехвърля върху физически лица, граждани на Грузия - трета страна по смисъла на § 1, т. 4 ДР ЗДДС. Превозът на стоките е извършен от място на територията на страната до Грузия - държава извън Европейския съюз, поради което е приложима разпоредбата на чл. 28 ЗДДС. Съгласно чл. 231, б. "б" от Регламент (ЕО) № 2454/93 транспортни средства, регистрирани в митническата територия на Общността, когато не са изрично декларирани пред митницата, се смятат, че са декларирани за износ с действието, посочено в чл. 233, буква, което при износ по чл. 231 представлява самото обстоятелство, че се пресича границата на митническата територия на Общността. Според цитираните разпоредби на регламента износ на транспортни средства, регистрирани в митническата територия на Европейския съюз, каквито са МПС, предмет на спорните фактури, е извършен и без изрична декларация за износ пред митницата. В тази хипотеза се смята, че те са декларирани за износ само с обстоятелството, че транспортното средство е пресякло границата на Общността. По този въпрос няма спор по делото - МПС са пресекли границата на страната ни и са пристигнали в трета страна. Не се спори, че цените по фактурите за продажба на транспортните средства са заплатени от получателите. Няма спор и относно обстоятелството, че към фактурите са приложени изискуемите транспортни документи, заверени от ТМУ - Варна, което е констатирано от орган по приходите в протокол за извършена проверка № 1329690/11.11.2013 г. При тези данни правилно съдът е приел, че регламентът е пряко приложим и разпоредбите му са задължителни за митническите органи и за администрацията на Р България, вкл. и за приходната администрация. След като в Регламент (ЕО) № 2454/93 е предвидено износ да бъде доказван и с извършването на действие, по отношение на което няма спор, че е извършено и след като транспортните документи на МПС са заверени от изходно митническо учреждение, то обосновано е заключението, че износът по процесните фактури е осъществен. Затова изводът на съда за наличие на предпоставките по чл. 21 ППЗДДС е законосъобразен. В случая е доказано извършването на облагаема доставка с нулева ставка по чл. 28, т. 2 ЗДДС. Като не е споделил доводите на административния орган и е достигнал до правен извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт, Административен съд - Варна е постановил решението си в съответствие с относимите материалноправни разпоредби. По изложените съображения и при извършената по реда на чл. 218, ал. 2 АПК проверка касационната инстанция намира, че съдебният акт е валиден, допустим и правилен. Не са налице твърдените касационни основания за неговата отмяна, поради което обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответника "Ил Трейд 76" ЕООД се дължат направените за тази инстанция разноски в размер на 1044 лева, съставляващи уговорено и реално заплатено адвокатско възнаграждение. Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение