Решение № 4859 от 12.5.2025 г. на ВАС по адм. д. № 625/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Областна дирекция (ОД) на Държавен фонд (ДФ) Земеделие гр. Пазарджик, чрез юрк. К. Недялкова, срещу решение 3967/21.10.2024 г., постановено по адм. дело 410/2024 г. по описа на Административен съд (АС) - Пазарджик, с което по жалба на Г. Н. Г. е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане (АУПДВ) 01-131-6500/10#1 от 24.01.2024 г., издаден от директора на ОД на ДФ Земеделие гр. Пазарджик. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на оспореното решение поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. При подробно изложение на установената по делото фактическа обстановка и приложимата материалноправна уредба поддържа становище, че е безспорно доказано наличието на отрицателна разлика при изчисленията за установените площи и в този смисъл наличието на основание за предприемане на действия по събиране на надплатените суми. Претендира се отмяна на решението и присъждане на разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Г. Н. Г., чрез процесуалния си представител адв. Ч. Чавдаров, взема становище за неоснователност на жалбата по съображения, подробно изложени в писмен отговор и становище. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция съгласно представен списък. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред административния съд е бил АУПДВ 01-131-6500/10#1 от 24.01.2024 г., издаден от директора на ОД на ДФ Земеделие гр. Пазарджик, с който на Г. Н. Г. на основание Раздел I, т.8.6, б. б, Раздел II, т.3.8 от Указанията за прилагане на схема за държавна помощ Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна през 2022 г., е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 1 255,91 лева, ведно със законна лихва в размер на 603,23 лева. С оспореното в настоящото производство решение, първоинстанционият съд е отменил АУПДВ и е осъдил ДФ Земеделие да заплати на Г. Н. Г. разноски по делото в размер на 850 лева. За да постанови този резултат, съдът е приел, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в предвидената писмена форма и съдържа изискуемите по чл. 59, ал. 2 АПК реквизити, включително фактическите и правни основания за издаването му, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с относимите материалноправни норми. Изведен е извод, че АУПДВ е издаден без да са изяснени фактите и обстоятелствата от значение за случая, представляващо отменително основание по чл. 146, т. 3 от АПК. По съществото на спора са изложени мотиви, че при издаването на оспорения акт административния орган се е позовал на предвиденото в Раздел II, т.3.8 във вр. с Раздел I т.8.6, б. б във вр. т.4.3.4, б. б и б. в от Указанията за прилагане на схема за държавна помощ Помощ в подкрепа на ликвидността на земеделски стопани за преодоляване на негативното икономическо въздействие на руската агресия срещу Украйна налице е установена отрицателна разлика при изчисленията за установените площи, което е наличие на основание за предприемане на действия по събиране на надплатени суми. За да обоснове този извод административният орган е описал, че заявените площи по схеми и мерки за 2022 г. са с обща площ от 5.10 ха и след извършена последваща проверка е установена разлика от 3.03 ха. С оглед горното, съдът е приел, че спорът по делото се концентрира в това дали площта на парцел 56561-152-4-5, с кадастрален номер 56561-140-006, респ. с кадастрален 56561-140-005 е заявена от Г. Н. Г. и се ползва от него за кампания 2022 г. или от друг земеделски производител. В тази връзка и предвид съдържанието на представените две копия на заявлението му за подпомагане, първоинстанционният съд е приел за безспорно установено обстоятелството, че парцел с БЗС 56561-152-4-5, с площ от 3,03 ха е заявен от лицето, като в нито едно от представените копия не е изведено предупреждение, че този имот е заявен за подпомагане и от друг земеделски производител, т.е. липсва предупреждение за двойно заявяване. Същевременно, от представено по делото заявление за подпомагане на Ел Ей Агро ЕООД според съда, става видно, че дружеството е заявило парцел с БЗС 56561-152-1-1, площ от 3,22 ха и в неговото заявление също не е изведено предупреждение за двойно застъпване. Другият земеделски производител Ел Ей Агро ЕООД, чрез законния си представител Л. Абрашев, изрично посочва в съдебно заседание от 19.09.2024 г., че процесният имот с кадастрален номер 56561-140-006, респ. с 56561-140-005 не е заявяван за дружеството за кампания 2022 г. В допълнение свидетелят посочва, че дори е предприел изрични действия пред служител на общинската служба по земеделие за заличаване на този имот от неговото заявление, което към момента било направено от служителя. В контекста на изложеното и предвид липсата на данни и доказателства за извършени надлежни проверки по повод установеното двойно застъпване към 2022 г. или към 2023 г., както и относно обстоятелството, кое е лицето ползващо имот с кадастрален номер 56561-140-006, респ. 56561-140-005, първоинстанционният съд е обосновал извод, че към момента на иницииране на производството по издаване на АУПДВ, както и към момента на издаването му 24.01.2024 г., административният орган не е установил безспорно, че е налице застъпване, т.е. двойно деклариране на тази площ от двама земеделски производители. Това обстоятелство не се установява и от събраните по делото писмени доказателства. Предвид това е приел, че не са налице и основания за преизчисление на помощта. В резултат на гореизложено съдът е заключил, че при издаването на процесния АУПДВ административният орган не се е съобразил с фактите и обстоятелства, които са били установени, поради което е формирал неправилни изводи относно недопустимостта на декларираните парцели по заявената схема за подпомагане, в резултат на което е издал незаконосъобразен административен акт, подлежащ на отмяна. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е направил внимателен анализ на всички събрани по делото доказателства, обсъдил е същите поотделно и в тяхната съвкупност, за да достигне до извод за незаконосъобразност на оспорения пред него административен акт. Съгласно чл. 27, ал. 7 ЗПЗП, дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основанията по ал. 6, се установява с издаването на акт за установяване на публично държавно вземане по реда на Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). В процесния случай несъмнено се установява обстоятелството, че земеделският производител е декларирал в заявленията си за подпомагане за кампания 2022 г. посочените в акта за установяване на публично държавно вземане парцели с площ от 5,1 ха. За да издаде процесния акт органът се е позовал на констатирани в хода на извършената последваща проверка несъответствия при изчисленията за установените площи в размер на 3,03 ха. В този смисъл правилно административният съд е посочил, че спорът е относно факта дали площта на заявените за подпомагане парцели отговора на заявените от страна на лицето или за част от тях се установява и заявяване от страна на Ел Ей Агро ЕООД. В тази връзка правилно и в съответствие с чл. 172 ГПК във връзка с чл. 144 АПК, обсъждайки ангажираните по делото доказателства съдът е приел, че издателят на ата не е доказал със съответните доказателствени средства установените факти в акта, довели до издаването му, с.т. не са установени предпоставките за определяне публично задължение в тежест на Г. Н. Г.. Липсата на доказателства за извършването на проверка относно това кои имоти, на какви правни основания са заявени за ползване от всяко от лицата Г. Н. Г. и Ел Ей Агро ЕООД, е довело до неправилното и необосновано преизчисляване на отпуснатата помощ и установеното задължение за възстановяване. В изпълнение на регламентираните в чл. 170 от АПК задължения съдът е дал на страните указания относно носената от тях доказателствена тежест и на основание чл. 170, ал. 1 АПК е указал на ответника в първоинстанционното производство, че следва да установи съществуването на фактическите основания, посочени в оспорения акт, както и изпълнението на законовите изисквания при издаването му. Административния орган е имал задължение да докаже установените от него в издадения акт факти, което в случая не е сторено. Предвид гореизложеното следва да бъде прието, че решението на Административен съд - Пазарджик не страда от пороците, твърдени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора основателна е претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи заплатено в брой адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, съгласно договор за правна защита и съдействие от 26.11.2024 г. Наведеното възражение за прекомерност на претендираното възнаграждение е неоснователно, тъй като последното е под установения в чл.7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004 г. минимален размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,