Решение № 193 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6142/2007 г.

Решение № 193 от 25.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 6142/2007 г., I г. о., ГК, докладчик съдията Лидия Рикевска Производство по § 2 ал. 3 от ПЗР на ГПК, вр. с чл. 218а и сл. ГПК (отм.). С решение № 244 от... 2007 г. по гр. д. № 86/2007 г. Окръжен съд гр. Д. е отменил решение № 49 от 10.05.2006 г. по гр. д. № 36/2005 г. на Районен съд гр. Г. в частта, в която искът на С. В. Т. срещу В. Б. В. по чл. 59 ЗЗД е отхвърлен за 1 440 лв. Постановил е ново решение, с което е осъдил В. В. да заплати на С. Т. 1 440 лв. обезщетение за ползите от които е била лишена от ползуване на имота си. Оставил е в сила решението в частта, в която искът е отхвърлен за разликата до 1 497 лв. Обезсилил е решение № 155 от 14.11.2006 г. в частта, в която искът с правно основание чл. 59 ЗЗД е отхвърлен и е прекратил производството по делото в тази част, като е оставил в сила решението в останалата му обжалвана част. Срещу решението на въззивния съд е подадена жалба от С. В. в частта, в която съдът е обезсилил решение № 155 от 14.11.2006 г. и искът и с правно основание чл. 59 ЗЗД е прекратен, както и в частта, в която решението е оставено в сила. Оплакванията развити в касационната жалба са, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществени процесуални правила и е необосновано. Ответникът по касация В. В. не взема становище по жалбата. Касационната жалба е допустима в частта, в която се обжалва обезсилването на решение № 155 от 14.11.2006 г. по отношение на иск с правно основание чл. 59 ЗЗД. П. разпоредбите на чл. 218а ал. 1 ГПК (отм.), жалбата е недопустима в частта в която съдът е оставил в сила първоинстанционното решение. Касае се до обективно съединени искове и след като цената на всеки един от тях, главен и акцесорен, е под 5 000 лева, то въззивното решение попада в предвиденото от законодателя в чл. 218а ал. 1 б. "а" ГПК (отм.) изключение, не подлежи на касационен контрол и е окончателно. Меродавна е цената на всеки един от обективно съединените искове, а не общият сбор на цените на всеки един от тях. Върховният касационен съд, след като прецени съвкупността на всички събрани по делото доказателства, взема предвид наведените съображения и с оглед очертаните в допустимата част на жалбата пороци на решението, приема за установено следното: За да обезсили решение № 155 от 14.11.2006 г. в частта, в която искът с правно основание чл. 59 ЗЗД е отхвърлен въззивният съд е приел че решението е недопустимо, тъй като по този иск има произнасяне с решение № 49 от 10.05.2006 г. и фактически съдът повторно се е произнесъл по този иск. Решението на съда е правилно. Видно е от данните по делото, че с решение № 49 от 10.05.2006 г. по гр. д. № 36/2005 г. Районен съд гр. Г. е отхвърлил иска на С. Т. срещу В. В. по чл. 59 ЗЗД за заплащане обезщетение за ползуване на имот № 1* землището на с. Р. с площ 96 дка за стопанската 2001 -2002 г. Оставил е без разглеждане исковете за заплащане на рента за 2000 и 2001 г. и за мораторна лихва върху дължимите суми. По частна жалба на ищцата О съд гр. Д. е отменил решение № 49 от 10.05.2006 г. в частта, в която исковете са оставени без разглеждане и е върнал делото за постановяване на решение по същество. С решение № 155 от 14.11.2006 г. първоинстанционният съд е отхвърлил исковете на С. Т. срещу В. В. за заплащане на неизплатена рента за календарните 2000 г. и 2001 г. и за мораторна лихва, както и иска по чл. 59 ЗЗД за заплащане обезщетение за ползуване на имот за стопанската2001 - 2002 г. С обжалваното решение въззивният съд е отменил решение № 49 от 10.05.2006 г. в частта, в която искът по чл. 59 ЗЗД е отхвърлен и е уважил частично иска. Тъй като с решение № 155 от 14.11.2006 г. първоинстанционният съд повторно се е произнесъл по иск, по който вече е имало произнасяне с решение № 49 от 10.05.2006 г., законосъобразно въззивният съд е обезсилил решението в тази част. По изложените съображения касационната жалба в допустимата и част, на заявените в нея основания е неоснователна, а въззивното решение е правилно, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното и на основание чл. 218ж ГПК (отм.), ВКС