Решение № 15046 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3445/2012 г.

Решение № 15046 от 28.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3445/2012 г., VIII о., докладчик съдията Цветанка Табанджова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП срещу решение № 163/26.01.2012 г. по адм. дело № 2819/2011 г. на Административен съд - гр. Варна, с което по жалба на "Трансфлит" ЕООД, гр. Варна, представлявано от Трифон Ангелов Трифонов, е отменен ревизионен акт № 181005636/11.04.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП, гр. Варна, в частта, с която е изменен с решение № 356/21.07.2011 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, относно определените допълнителни задължения по ЗКПО за 2007 г., както и в частта, в която ревизионния акт е потвърден със същото решение на директора на дирекция "ОУИ", гр. Варна, с който са определени допълнителни задължения по ЗКПО за 2005 г., 2006 г., 2008 г. и в полза на жалбоподателя са присъдени разноски в размер на 850 лв. В жалбата се навеждат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209 АПК. Ответникът - "Трансфлит" ЕООД, гр. Варна, чрез процесуален представител адв. Неделчев, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Подробни съображения излага в писмени бележки. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: За да постанови обжалваното решение, при напълно установена фактическата обстановка, административният съд е приел, че с оспорения РА на жалбоподателя незаконосъобразно е увеличен финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.) за 2005 г. със сумата от 3000 лв. и за 2006 г. със сумата от 47000 лв., представляващи според приходния орган неотчетени приходи. За цитираните суми безспорно е установено, че представляват допълнителни парични вноски в дружеството, направени от едноличния собственик на капитала на дружеството, въз основа на решение на последния. Според съда, от това решение (приложено по делото) е видно, че тези вноски са направени във връзка със започване дейността на дружеството и необходимостта от допълнителни парични средства. Прието е, че тези суми не представляват "приход" за дружеството, доколкото в случая е налице хипотезата на чл. 134, ал. 1 ТЗ, съгласно която за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства, съдружниците могат да бъдат задължени да правят допълнителни парични вноски за определен период от време. Съгласно чл. 134, ал. 3 ТЗ, тези вноски не се отразяват в капитала на дружеството. Изложено е в тази връзка, че тези парични средства не са станали собствени на дружеството, а същите следва да бъдат квалифицирани като предоставен на дружеството, от съдружника - вносител паричен заем, който подлежи на възстановяване. Противно на твърденията в РА, съдът е приел, че по делото не са налични доказателства, от които де е видно, че вносителят на средствата се е отказал от вземането, че е налице отписване на задължението. Позовавайки се на СС 18, съдът е приел, че сумите не представляват приход от търговска дейност, нито са част от собствения капитал на дружеството. Въз основа заключението на вещото лице е прието, че тези суми правилно са осчетоводени по съответните счетоводни сметки, които не участват при формирането на печалбата (загубата), респективно не участват при формиране на финансовия резултат. Идентични са изводите на съда, касаещи направените допълнителни парични вноски от едноличния собственик на капитала, въз основа на решение по чл. 134 ТЗ, за 2007 г., 2008 г. и 2009 г. След като е прието, че допълнителните парични вноски не представляват "приход" за дружеството, съдът е приел за неправилни изводите на приходния орган, че не са налице загуби за отчетните 2005 г. и 2006 г., съответно неправилно с РА е отказано приспадане на данъчна загуба по чл. 70, ал. 1 ЗКПО за тези периоди през 2007 г. и 2008 г. Относно приложението на чл. 122 ДОПК, по който особен ред е извършена ревизията на данъчния субект за 2007 г., 2008 г. и 2009 г., съдът е приел, че в случая не са налице обстоятелствата по чл. 122, ал. 1 ДОПК за извършване на ревизия по този ред. Прието е, че предвид обстоятелството, че в случая ревизираният данъчен субект е дружеството, а не физическото лице - едноличен собственик на капитала и вносител на допълнителните парични вноски, без правно значение за данъчното облагане на дружеството е произходът на тези средства. По отношение на дружеството не е налице обстоятелството по чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК, тъй като видно от самия РА и РД, по отношение на дружеството за 2007 г. - 2009 г. не са установени несъответствия на приходите и разходите на дружеството. Съдът е приел, че ревизиращият орган е следвало да събира доказателства, че сумата представлява приход от търговска дейност на дружеството, а не да изследва произхода на средствата при физическото лице, което ги е внесло в дружеството. Така постановено решение е правилно и законосъобразно. Административният съд напълно е изяснил фактическата обстановка по делото и е изложил обстойни и законосъобразни правни изводи, които се споделят от настоящата съдебна инстанция. Спорът между страните по делото основно се свежда до това какъв е характера на допълнителните парични вноски, направени от едноличния собственик на капитала на дружеството, осчетоводени като "резерви" и следва ли те да се квалифицират като неотчетен "приход" за дружеството, с който да се увеличи финансовият резултат на последното за съответните данъчни периоди. В съответствие със събраните по делото доказателства, обоснован и правилен се явява изводът на първоинстанционния съд, че паричните средства, внесени в дружеството от физическото лице - едноличен собственик на капитала, представляват допълнителни парични вноски на съдружник по смисъла на чл. 134 ТЗ. Това физическо лице е едноличен собственик на капитала на "Трансфлит" ЕООД и в това си качество същият е взел решения да се внесат допълнително парични вноски за оборотни средства, по представените по делото решения на едноличния собственик за допълнителни парични вноски. От съдържанието на решенията ясно се установява каква е волята на едноличния собственик на капитала на дружеството, а взетите решения са изпълнени чрез ефективно внасяне на сумите в "Трансфлит" ЕООД (представени са ПКО за съответните суми), с вносител Яни Николов Василев. Съгласно чл. 134, ал. 1 ТЗ, по решение на общото събрание за покриване на загуби и при временна необходимост от парични средства съдружниците могат да бъдат задължени да направят допълнителни парични вноски за определен срок, като допълнителните вноски са съразмерни на дяловете в капитала, ако не е предвидено друго. Според ал. 3 на цитираната разпоредба, допълнителните вноски не се отразяват в капитала на дружеството и за тях може да се уговори дружеството да плаща лихви. Правилно първоинстанционният съд е посочил, че допълнителните парични вноски подлежат на връщане от дружеството, като за размера на тези вноски кредитираното дружество става длъжник на съдружника, а последният е кредитор на дружеството. Допълнителните вноски от съдружниците не представляват приход по смисъла на т. 2 от НСС 18 "Приходи", поради това, че увеличенията, свързани с вноските от съдружниците изрично са изключени от определението за приход. Получаването на парични средства като допълнителна парична вноска от съдружниците не представлява обичайна дейност на предприятието. Наред с това, след като допълнителните парични вноски не се отразяват в капитала на дружеството, то не е изпълнено основното изискване по т. 2 от НСС 18, според което приход представлява брутния поток от икономически изгоди през периода, създаден в хода на обичайната дейност на предприятието, когато този поток води до увеличаване на собствения капитал. Предвид това, обосновано първоинстанционният съд е направил извода, че получените от дружеството допълнителни парични вноски, с вносител едноличния собственик на капитала, не представляват приход и затова не е приложима разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 11 ЗКПО (отм.), според която финансовият резултат (счетоводната печалба или загуба) за данъчни цели се увеличава с положителната разлика между приходите и разходите, отнасящи се за и неотчетени в текущия отчетен период съгласно реда, определен в съответните нормативни актове. В подкрепа на изложеното от съда е заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорена от страните, видно от която, допълнителните парични вноски са правилно осчетоводени от дружеството по съответните счетоводни сметки, които сметки не участват при формирането печалбата (загубата), както и че отчитането на получените средства като "резерви" на "Трансфлит" ЕООД, а не като "задължение към собственика" или като "разчети със собственика на капитала", не е довело до изкривяване на финансовия резултат. Относно приложението на чл. 122 ДОПК, съдът правилно е приел, че по делото е недоказано наличието на предпоставки за облагане по аналог, а именно основанието, посочено от органа по приходите - чл. 122, ал. 1, т. 7 ДОПК. В тежест на ревизиращия орган е установяването на тези обстоятелства. Предвид установения произход на внесените в дружеството средства - дадени в заем като допълнителна парична вноска от едноличния собственик на капитала, не е налице укрит приход или доход за дружеството. По делото няма данни, че тази сума е получена на друго основание - като приход от търговска дейност, който не е отчетен по съответния ред. В тази връзка се отбелязва, че при извършената проверка и предвид констатациите по РД и РА не са установени за ревизирания период разлики между отчетените приходи от продажби и декларираните облагаеми доставки. Не е спорно, че дружеството е водило редовна счетоводна отчетност по смисъла на ЗСч. Доказано е ефективното внасяне на средствата в дружеството от едноличния собственик на капитала. Същият, като физическо лице, не е ревизирано лице, поради което произходът на неговите средства е ирелевантен в това производство. Твърдението за несъответствие между декларираните доходи на съдружника и размера на паричната му вноска би било от значение при ревизия на съдружника като физическо лице по ЗОДФЛ и ЗДДФЛ. Все в тази връзка ирелевантни са и не следва да бъдат обсъждани възраженията в касационната жалба досежно обстоятелството на посочените дати на вноските, едноличният собственик на капитала притежавал ли е парични средства в съответния размер, техния произход, налице ли са доказателства за усвояване на паричните средства по банковия кредит, изтеглен от дъщерята на Яни Николов Василев, как са изплатени те - "в брой на ръка" или чрез разплащателна сметка, както и за това налице ли са доказателства за предаване на сумите по банковия кредит от дъщерята на Яни Василев и при какви условия (срок за връщане, лихви и др.). С оглед на изложеното, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, на ответника следва да бъдат присъдени претендираните от него разноски, в доказания размер - 600 лв., представляващи адвокатски хонорар за процесуално представителство и защита пред настоящата съдебна инстанция. Воден от горното, Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК