Решение № 6830 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 805/2011 г.

Решение № 6830 от 17.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 805/2011 г., IV о., докладчик председателят Галина Матейска Производството пред тричленен състав на Върховния административен съд е по реда на Глава десета, Раздел I, чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба от Веска Стойчева Пулева от гр. Кърджали, ул. "Републиканска" № 83, против заповед № ВД 46-557/25.11.2010 г. на Министъра на земеделието и храните, с която й се отказва правото на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи по подаденото от нея заявление вх. № АО-574/29.05.2007 г. за бежанците Стойчо Стоев Пулев - баща й и Стойо Тойчев Пулев - негов баща и неин дядо. Жалбоподателката счита заповедта за необоснована и незаконосъобразна и моли да бъде отменена, като се приеме за установено, че съгласно всички приложени към преписката архивни документи, като наследница на бежанци, правото й на обезщетение следва да бъде признато. Твърди, че формалните пропуски, които мотивират отказа не са й били указани в нито едно от писмата на министерството до нея в качеството й на заявител и според нея, а и според представените писмени доказателства, същите са неоснователни. Счита, че като наследник на бежанците Стойчо Стоев Пулев и Стойо Тойчев Пулев има пълното основание да претендира да й бъде признато правото на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ и моли за решение в този смисъл. Ответникът - Министъра на земеделието и храните, чрез надлежно упълномощен процесуален представител оспорва жалбата и моли да бъде отхвърлена като неоснователна по съображенията, изложени в заповедта и протокол № 106. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Допълнително са постъпили писмени бележки, в които се моли при постановяване на решението по делото да се вземе предвид, че и в Свидетелството за завършен прогимназиален клас на Стойчо Стоев Пулев и в Свидетелството за свето кръщение на същото лице, са вписани същите дата и година на неговото раждане - 03.03.1914 г., както в удостоверението за наследници № 000208/10.05.2007 г. на Община Момчилград и в Декларацията за изселване, като данните от Свидетелството за венчане също потвърждават датата и годината на неговото раждане. По делото няма данни кога заповед № РД 46-557 от 25.11.2010 г. на Министъра на земеделието и храните е била съобщена на жалбоподателката, поради което следва да се приеме по-благоприятното за нея положение, че жалбата й срещу заповедта е подадена в законоустановения в чл. 149, ал. 1 от АПК 14-дневен срок, освен това е от лице с правен интерес като адресат на административния акт, поради което е процесуално допустима. При разглеждането й по същество, настоящият състав на Върховния административен съд - Четвърто отделение констатира следното: Със заповед № РД 46-557 от 25.11.2010 г., на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, чл. 19а, ал. 2, ал. 3 и ал. 4 от Правилника за прилагане на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ППЗСПЗЗ/ и протокол № 106/05.10.2010 г. на комисията по чл. 19а, ал. 3 от ППЗСПЗЗ, е отказано правото на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от Закона за собствеността и ползуването на земеделските земи по заявление вх. № АО-574/29.05.2007 г. със заявител Веска Стойчева Пулева, за бежанците Стойчо Стоев Пулев и Стойо Тойчев Пулев. По отношение на Тойчо /Стойчо/ Стоев Пулев е прието, че според архивните документи от досие № 886, АЕ 20, опис 12 на фонд 719к на ЦДА, правото на обезщетение не е доказано, като са посочени няколко причини: "Молбата за ликвидиране" и "Декларацията за изселване" не са подписани от бежанеца, а на 1-ва страница от "Декларацията за изселване" името му е задраскано, като и на двата документа липсва подпис и печат на длъжностното лице - кмета на общината. Освен това документите са попълнени през 1929 г. от бежанеца, който, като роден през 1914 г. към този момент е бил ученик, напуснал старото си местожителство с. Черибашкьой, Гюмюрджинско през 1920 г. и настанен в гр. Мостанли. Като непълнолетен към годината на попълване на документите - 15 годишен /а не 18/, не е имал право съгласно чл. 7 и чл. 8 от Правилника за взаимното и доброволно изселване на гръцкото и българско етнически малцинства, да се ползва лично от конвенцията, а е следвало да му се назначи настойник, който да подаде декларацията, а отделно тези документи следва да бъдат подписани и датирани съгласно разпоредбите на чл. 33 и чл. 37 от посочения правилник. По отношение на Стойо Тойчев Пулев е посочено, че според архивните документи от досие № 14533, АЕ 908, опис 1 на фонд 719к, те са попълнени през 1926 г. от бежанеца - земеделец, напуснал старото си местожителство с. Манастир, Гюмюрджинско на 19 октомври 1919 г. и настанен в с. Чукур, Дутлийско /понастоящем с. Черничево, община Кърджали/. Тези архивни документи, видно от заверката на Централен държавен архив на гърба на документа, са от опис № 1 на архивен фонд 719к, поради което бежанеца не е правоимащо лице по смисъла на чл. 19а, ал. 2, т. 2 във връзка с § 66 от ПЗР на ППЗСПЗЗ и същият няма право на обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 от ЗСПЗЗ. Административното производство е започнало по ЗАЯВЛЕНИЕ от Веска Стойчева Пулева с вх. № АО-574/29.05.2007 г., за обезщетение на основание чл. 10в, ал. 1, т. 2 и т. 3 от ЗСПЗЗ, с компенсаторни бонове или със земя от държавния или общински поземлен фонд, за земеделските земи на тракийския бежанец Стойчо Стоев Пулев, на когото е законна наследница като негова дъщеря. В допълнително заявление № АО-574 от 03.11.2009 г. жалбоподателката посочва, че Тойчо Стоев Пулев и Стойчо Стоев Пулев са едно и също лице. Уточнява също, че всъщност е наследница по права линия - внучка и на дядо си Стою Тойчев Пулев, но поради големия брой други наследници и наследници на наследниците, които й е трудно да проследи, издири вътре и вън от страната и да ги представлява, ограничава претенциите си само като наследница на баща си Стойчо /Тойчо/ Стоев Пулев. При това изрично изявление административният орган не е следвало да се произнася по отношение на Стойо Тойчев Пулев, защото на практика такова искане няма нито в първото, нито във второто заявление. Заповедта в тази й част се явява издадена без надлежно сезиране и министърът се е произнесъл извън материалната си компетентност, което налага в тази част обжалваният административен акт да бъде обявен за нищожен. В тази връзка и на това място следва да се отбележи, че разпоредбата на чл. 168, ал. 2 от АПК дава право на съда да обявява нищожността на акта дори да липсва такова искане в жалбата, което законодателно разрешение е мотивирано от факта за наличие на най-тежкия порок за законосъобразност на един административен акт. В останалата си част заповедта е законосъобразна. Издадена е от компетентен административен орган, действащ при условията на заместване на титуляра. Съгласно заповед № РД 09-1020 от 18.11.2010 г. Министърът на земеделието и храните д-р Мирослав Найденов е възложил на доц. Георги Костов - заместник-министър да го замества от 24.11.2010 г. до 26.11.2010 г. включително, а процесната заповед е издадена на 25.11.2010 г. По отношение на бащата на заявителката - Стойчо /Тойчо/ Стоев Пулев следва да се отбележи безспорния факт, че същият е роден на 03.03.1914 г.. Това се установява не само от приложените по делото документи, но и от самото признание на жалбоподателката Веска Стойчева Пулева в заявление № АО - 574 от 03.11.2009 г. При това положение бежанецът не е имал изискуемите се най-малко 18 години за да подаде декларация за изселване самостоятелно. Отделен е въпросът, че "Декларация за изселване" и "Молба за ликвидиране" изобщо не са подписани от никой и последните им страници са празни - не са попълнени със съответните реквизити. Не става ясно и защо, кой и кога е задраскал името на лицето от Декларацията за изселване в която, както и в Молбата за ликвидиране изрично е отбелязано в графата занятие на бежанеца - "ученикь". При тези данни е без значение, че представените архивни документи са от опис № 12 на архивен фонд 719к на Централен държавен архив съгласно заверката на гърба им. С оглед изложеното, обжалваната в тази част заповед се явява съобразена с материалния закон, мотивирана е и при постановяването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Същата съответства на целта на закона да се получи адекватно обезщетение за останалите в Гърция земеделски земи по Спогодбата "Моллов - Кафандарис", но само от правоимащи лица. Затова жалбата срещу нея следва да бъде отхвърлена като неоснователна на основание чл. 172, ал. 2, предл. четвърто от АПК. Воден от горното, Върховният административен съд - Четвърто отделение,