Решение № 2922 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12536/2011 г.
ВАСVIII отделение28.02.2012 г.докладчик Емилия Миткова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 3537/15.07.2011 г., постановено по адм. д. № 1393/2011 г., по описа на Административен съд гр. София. Решението е окончателно и не може да се обжалва.
Мотиви
Решение № 2922 от 28.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 12536/2011 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция Митници, чрез процесуалния си представител юрк. Осенов, срещу решение № 3537/15.07.2011 г., постановено по адм. д. № 1393/2011 г., по описа на Административен съд гр. София /АС/, с което е отменено по жалба на "Лукойл България-Бункер " ЕООД, решение № 27/19.01.2011 г. на директора на Агенция "Митници", с което е потвърдено Решение Л 47 0434/07.12.2010 г. на началника на Митница Столична в частта, с която е отказано възстановяване на акциз и преписката е върната на началника на митница Столична за издаване на нов акт, при съобразяване с указанията по приложението на материалния закон. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът счита, че неправилно съдът е приел, че е спазена разпоредбата на чл. 24 от ППЗАДС, досежно изпълнението на първата предпоставка, а именно акциза да е заплатен за стоката, предмет на износ. Моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата, с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата - "Лукойл България-Бункер " ЕООД, чрез пълномощника си адв. Петров излага доводи за правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура, излага доводи за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустими, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, а по същество за неоснователна. Предмет на обжалване пред АС е било решение № 27/19.01.2011 г. на директора на Агенция "Митници" в частта, с която е отказано възстановяване на акциз в размер на 14 074,20 лв. за изнесени 23 457 л гориво с код по КН 27101941 за извънпътна техника с МД № 10ВG004006А0007030 от 11.07.2010 г; в размер на 10 698,60 лв. за изнесени 17831 л гориво с код по КН 27101941 за извънпътна техника с МД № 10ВG004006А0007048 от 11.07.2010 г; в размер на 13 206,60 лв. за изнесени 22011 л гориво с код по КН 27101941 за извънпътна техника с МД № 10ВG004006А0007147 от 13.07.2010 г; в размер на 10 614 лв. за изнесени 17 690 л гориво с код по КН 27101941 за извънпътна техника с МД № 10ВG004006А0007147 от 13.07.2010 г; в размер на 47142,60 лв. за изнесени 78 571 л гориво с код по КН 27101941 за извънпътна техника с МД № 10ВG004006А0000687 от 03.07.2010 г., МД № 10ВG004006А0000695 от 05.07.2010 г. МД № 10ВG004006А0000800 от 20.07.2010 г. и МД № 10ВG004006А0000826 от 22.07.2010 г. За да постанови обжалваното решение от фактическа страна съдът е приел, че административното производство е започнало въз основа на подадено от жалбоподателя до началника на Митница Столична искане за възстановяване на акциз за периода м. юли 2010 г. в общ размер на 2 387 212,80 лв. за 3 978 688 л гориво за извънпътна техника, което е изнесено за зареждане /бункероване/ на плавателни съдове. В хода на извършената проверка е установено, че износът на горивата за извънпътна техника е потвърден, за количествата посочени в митническите декларации. От извършена насрещна проверка относно заплащането на акциза за доставка на газьол за извънпътна техника с получател дружеството - жалбоподател е установено, че производител на горивото е "ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС" АД; че фактурите са отразени в дневника за продажби за съответните периоди, акцизът е начислен с издаден акцизен данъчен документ /АДЦ/, деклариран с акцизна декларация и внесен в републиканския бюджет. Установено е, че изнесеното 23 457 л гориво с МД № 10ВСВ004006А0007030 от 11.07.2010 г. е с вписан код по КН 27101941 с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,05%, на който тарифен код отговаря описанието на изнесеното гориво в бункеровъчна разписка Р 1001/11.07.2010 г. - съдържание на сяра 0,01. Изнесеното гориво е закупено от "ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС" АД с фактура от 07.07.2010 г., за която са издадени придружителни административни документи за отложено плащане на акциз. Задължението за начисляване на акциз е възникнало при заявката за бункероване с издаване на фактура № 7000203683/11.07.2010 г. с предмет на доставката газьол извънпътна техника от "ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД към жалбоподателя. Издаден е АДД № 5500042104/11.07.2010 г. за начисляване на акциз за 23 457 л газьол с код по КН 27101945. Дължимият акциз в размер на 14074,20 лв. е деклариран и заплатен от "ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с АД № В6004000/1-00802/13.08.2010 г. за газьол - извънпътна техника с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0,05%, но непревишаващо 0,2% с код по КН 27101945. Аналогични са констатациите на съда по отношение на изнесеното 17 831 л гориво с МД за износ № 10ВG004006А0007048 от 11.07.2010 г., изнесеното 22011 л гориво с МД за износ № 10ВG004006А0007112 от 13.07.2010 г., изнесеното 17 690 л гориво с МД за износ № 10ВG004006А0007147 от 13.07.2010 г., изнесеното 17 857 л гориво с МД за износ № 10ВG004006А000687 от 03.07.2010 г., изнесеното 29 761 л гориво с МД за износ № 10ВG004006А000695 от 05.07.2010 г., изнесеното 24026 л гориво с МД за износ № 10ВG004006А000800 от 20.07.2010 г., изнесеното 7209 л гориво с МД за износ № 10ВG004006А000826 от 22.07.2010 г. При така установеното и предвид разпоредбата на чл. 4, т. 5 ЗАДС, досежно легалната дефиниция на понятието "код по КН", за да се вземе предвид съдържанието на сяра в газьола, попадащ под код по КН 27100069, този код е разделен на кодове по КН 27101941 с тегловно съдържане на сяра, непревишаващо 0,05%; 27101945 с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0,05%, но непревишаващо 0,2 % и 27101949 с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0,2%. От митническите органи е отказано възстановяване на акциз в общ размер на 95 736 лв. за изнесените 159560 л гориво с код по КН 27101941, тъй като за тях не е начислен и внесен дължим акциз в Републикански бюджет за газьол за извънпътна техника с код по КН 27101941, с което не са изпълнени условията по чл. 27, ал. 1 ЗАДС. От обяснителна записка от 05.08.2010 г., на пълномощника на лицензирания складодържател "ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, съдът е приел, че се установява, че в данъчния склад е възприета практиката Дизелови горива моторни със съдържание на сяра до 0,001 % да се приемат, заприходяват и експедират под код 27101941, а газьолите със съдържание на сяра над 0,001 % да се приемат, заприходяват и експедират с код 27101945. Причината газьол за извънпътна техника да се води само по тарифен код от КН 27101945 е нормираното съдържание на сяра до 0,1 % във фирмената техническа спецификация /ФТС 74,03/ без да е посочена минимална стойност на долна граница. Според представителя на лицензирания складодържател се касае за един и същ продукт, който се приема и съхранява в резервоар № 1 в базата, като на приетите партиди ГИПТ с код по КН 27101941 също се завеждат и регистрират съгласно възприетата практика с код по КН 27101945. Приложена е и фирмена техническа спецификация ФТС 1 - 74,03 за продукта "газьол за извънпътна техника със съдържание на сяра до 0,1 % т/т на производителя "ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС" АД. От правна страна съдът е обсъдил приложимите разпоредби на чл. 26, ал. 1, чл. 27, ал. 1 ЗАДС и чл. 24, ал. 2 ППЗАДС и е приел, че в процесния случай е установено наличие на плащане на акциз за гориво за извънпътна техника от страна на лицензирания складодържател "ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД съгласно чл. 43, т. 1 ЗАДС. "ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ БУНКЕР" ЕООД разполага само с данни за начисляване на акциза с фактура и АДД и че стойността на акциза е платена по сметката на складодържателя. От приложените в преписката фактури, за установено съдът е приел, че от лицензирания складодържател е начислен акциз за гориво с код по КН 27101945, който е деклариран и заплатен с акцизна декларация. В износните декларации е отразено, че горивото за извънпътна техника е с код по КН 27101941. Приел е, че лицензираният складодържател отразява код по КН 27101945 горивото, представляващо газьол за извънпътна техника, поради нормираното съдържание на сяра до 0,1 % във фирмената техническа спецификация /ФТС 74,03/, като не е дадена минимална стойност на долна граница на това съдържание. Позовал се е на обяснението дадено от представителя на лицензирания складодържател, че се касае за един и същ продукт, който се приема и съхранява в резервоар № 1 в базата, като приетите партиди ГИПТ с код по КН 27101941 също се завеждат и регистрират съгласно възприетата практика под код по КН 27101945. Производителят на продукта "ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС" АД го определя като "газьол за извънпътна техника със съдържание на сяра до 0,1 % т/т. Идентичността на продукта, подлежащ на тарифиране по код 27101941 се установява от резултатите от процедурата по промяна на тарифното класиране за митнически декларации под номера 10ВG004006А0007147 от 13.07.2010 г. 10ВG004006А0007030 от 11.07.2010 г. 10ВG004006А0007048 на база взети проби при износа на горивото. От страна на митническото учреждение е потвърдено, че изнесените стоки по тях следва да се тарифират с код по КН 27101941, както е записано в митническите декларации, а не с код по КН 27101945, както е записано в АДД На следващо място съдът е приел, че съгласно чл. 32, ал. 1, т. 3 ЗАДС в приложимата редакция горивата с тарифни кодове от 2710 19 41 до 2710 19 49 имат една и съща акцизна ставка -600 лв. за 1000 литра, поради което в републиканския бюджет е внесен дължимият акциз в нормативно определения размер. Това обстоятелство, ведно с неоспорената от митническия орган специфика на материалната отчетност, провеждана от лицензирания складодържател, естеството на родово определената вещ -гориво, предназначено за плавателни съдове, чието отделяне по критерия съдържание на сяра /релевантен съобразно комбинираната номенклатура/ не е извършено от лицензирания складодържател, съдът е приел, че налага на извода, че отказът да бъде признато правото на възстановяване на акциз противоречи на закона и на неговата цел, както и на принципа на пропорционалността Решението е правилно. Въз основа на установената в съответствие със съдопроизводствените правила по делото фактическа обстановка съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. По делото няма спор по фактите. Безспорно установено е, че процесното изнесено количество гориво с цитираните от съда МД е с вписан код по КН 27101941 с тегловно съдържание на сяра, непревишаващо 0,05%, на който тарифен код отговаря описанието на изнесеното гориво в бункеровъчните разписки - съдържание на сяра 0,01. Изнесеното гориво е закупено от "ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС" АД, за което са издадени придружителни административни документи за отложено плащане на акциз. Задължението за начисляване на акциз е възникнало при заявката за бункероване с издаване на фактури с предмет на доставката газьол извънпътна техника от "ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД към жалбоподателя. Издадени са и АДД за начисляване на акциз за съответно количество газьол с код по КН 27101945. Дължимият акциз в установения размер е деклариран и заплатен по всяка от доставките от "ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД с АД за газьол - извънпътна техника с тегловно съдържание на сяра, превишаващо 0,05%, но непревишаващо 0,2% с код по КН 27101945. Спорен е момента при наличие на различни кодове по КН на стоката за която е внесен акциза и изнесена стока, налице ли са предпоставките на чл. 24, ал. 2 от ППЗАДС. Действително съгласно посочената разпоредба изискванията за възстановяване на акциза се считат за изпълнени, когато в резултат от проверката във връзка с подадено искане за възстановяване се установи по безспорен начин, че исканият за възстановяване акциз е внесен и изнасянето на акцизните стоки е осъществено, т. е. изисква се идентичност между стоката за която е внесе акциза и която е изнесена. В случая акциза е преведен по сметка на митническото учреждение от лицензирания складодържател-"ЛУКОЙЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД. Лукойл България-Бункер " ЕООД заплаща стойността на акцизната стока на доставчика "ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС" АД и след като изнесе стоката, заплаща акциза на лицензирания складодържател, за което се издава фактура. При износ на горивото лицензирания складодържател посочва КН 27101945 вместо код 2710941.При покупката на горивото продавачът го обозначава с код 2710941. От предварителен отчет за изпитване, издаден от "СЕЙБОЛТ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, фирмената техническа спецификация на производителя "ЛУКОЙЛ НЕФТОХИМ БУРГАС" АД и декларация за съответствие, издадена от производителя, правилно съдът е приел, че се установява, че съдържанието на сяра в продукта е под 0,05% и същият е описан като ГИПТ, който има код по КН 27101941, като със същия код горивото е отразено в митническите декларации за износ. Следователно химическият състав на продукта е един и същ и няма смесване на продукти или производство на нов продукт, извършено в данъчен склад Петролна база Русе, където е съхранявано - факт, който се потвърждава и от експертизата, извършена в митническа лаборатория Русе. Причината същото гориво да бъде заведено по код от КН 27101945 е възприетата през м. ноември 2009 г. практика на материална отчетност в данъчния склад. За съхранението на промишлени газьоли ГИПТ и ГПКЦ се използва резервоар № 1, на чиито вход се приемат газьоли с код от КН 27101941 и 27101945 в зависимост от съдържанието на сяра, които според Фирмена техническа спецификация /ФТС/ 1 - 74,03 на производителя са с общо наименование ГИПТ и са със съдържание на сяра до 0,1%, което включва и продукт със съдържание на сяра до 0,05%. При експедиция на посочените газьоли и начисляване на акциз складодржателят използва код от КН 27101945. От обяснителната записка на представляващият складодържателя се установява, че основанието ГИПТ да се води само по тарифен код от КН 27101945 е нормираното съдържание на сяра до 0,1% във ФТС, без да е посочена минималната стойност на долната граница. Тъй като се касае за един и същи продукт, същият се приема и съхранява в резервоар № 1 в базата. При анализа на доказателствата изцяло и в тяхната съвкупност се установява, че определяща за индивидуализацията на партидата гориво е ФТС, която в случая съответства на спецификацията на изнесеното гориво, поради което и при липса на доказателства за друго закупено и вложено при складодържателя ГИПТ се налага извода, че стоката за която е внесен акциза и изнесената стока са идентични, въпреки отразената по технически причини от складодържателя различна тарифна позиция по КН. Целта на законодателя е да не се допусне отклонение от данъчно облагане, тъй като акциза е еднократен данък, защото конкретната стока или услуга бива обложена с него само веднъж и косвен, тъй като, както и данъкът върху добавената стойност е свързан с потреблението, а не с реализирани доходи. В случая акциза е внесен, като ставката и за двете тарифни позиции е една и съща - 600 лева на 1000л. Както правилно е приел АС, разликата в тарифните кодове е установено, че е от техническо естество, а не наличие на различни стоки и не е довело до ощетяване на бюджета. С оглед на изложеното и като е достигнал до същите правни изводи АС е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, осмо отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК