Решение № 269 от 4.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 865/2012 г.

Решение № 269 от 4.06.2012 г. на ВКС по н. д. № 865/2012 г., III н. о., НК, докладчик председателят Саша Раданова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Ц. А. Ч. против решение № 96 от 23.III.2012 г. по внохд № 170/2012 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата, изготвена от защитника на подсъдимия, се възразява срещу справедливостта на наложеното на Ч. общо наказание лишаване от свобода с искане то да се намали и отложи от изтърпяване. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия поддържа жалбата устно и в писмено становище. Заключението на прокурора е за оставяне на обжалваното решение в сила. ВКС установи: С присъда № 282 от 28.ХI.2011 г. по нохд № 467/2011 г. на Благоевградския окръжен съд, постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372, ал. 4 НПК, Ц. А. Ч. е признат за виновен в това, че през месеците септември, октомври и ноември 2008 г. е присвоил 51 970.72 лв. от връчените му в длъжностното му качество на началник на пощенската станция в с. Кочан, Благоевградска област, пари на ТП "Български пощи"-Благоевград, което присвояване е в особено големи размери и представлява особено тежък случай, за което и на основание чл. 203 във вр. с чл. 26, ал. 1, чл. 2, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наказан с 3 години лишаване от свобода. За същият срок е лишен и от правата по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК-да заема държавни или обществени длъжности, както и такива на материално отговорно лице. Ч. е признат за виновен и в това, че за времето от 10.VI.2005 г. до 16.Х.2008 г. в същото село и в същото длъжностно качество е получил без правно основание, посредством използването на неистински документи и с намерение за присвояване на 139 743.76 лв., принадлежащи на жители от с. Кочан, като документната измама е в особено големи размери и представлява особено тежък случай на такова престъпление, за което и на основание чл. 212, ал. 5 във вр. с чл. 26, ал. 1, чл. 2, ал. 2 и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е наказан с 4 години лишаване от свобода. За това престъпление Ч. е лишен от правата по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК-да заема държавни или обществени длъжности и такива на материално отговорно лице-за срок от 3 години. На основание чл. 23, ал. 1 НК на подсъдимия е определено общо наказание от 4 години лишаване от свобода, които да изтърпи при общ първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип с прибавяне към лишаването от свобода и лишаването от правата по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК. С обжалваното решение първоинстанционната присъда е изменена като е отменено лишаването на подсъдимия от правата по чл. 37, ал. 1, т. 6 и 7 НК за документната измама, а за присвояването е лишен от правото да заема длъжност на материално отговорно лице само в държавната администрация. Жалбата е неоснователна. Въззивният съд също е бил сезиран с оплакване за явна несправедливост на наложените поотделно и за съвкупността от престъпления наказания-в тази жалба се е твърдяло, че първоинстанционната присъда е и необоснована, но необосноваността изобщо не е била предмет на пледоарията от защитника на подсъдимия. Стегнато, но с отчитане на обстоятелствата от значение за индивидуализацията на всяко наказание, апелативният съд справедливо е наблегнал върху значимостта на тези от тях, които отегчават отговорността на подсъдимия и налагат дори по-строго от проявеното към него отношение. Изтъкнатото в касационната жалба съображение, че подсъдимият е бил "притискан под страх за живота си и...на близките си...да извърши...деянията", не може да бъде оценено като такова, подкрепящо искането за по-ниски наказания и-дори-за прилагане на условното осъждане.След като Ч. сам се е поставил в положението да натрупа парични дългове от участието си в незаконна хазартна дейност, той не може да се позовава на неблагоприятните за него и/или за близките му последици от това противоправно поведение.Санкционирането на подсъдимия с наказания, далеч под минимума от 10 години за всяко от престъпленията, които е извършил, е повече от снизходително, за да допуска каквато и да било корекция в целяната с жалбата насока. Имайки предвид казаното и чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС в състав от трето н. о. PEШИ: Оставя в сила решение № 96 от 23.III.2012 г. по внохд № 170/2012 г. на Софийския апелативен съд. Решението е окончателно.