Решение № 10682 от 7.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4425/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Т. Стоянов, приподписана от адвокат П. Тренев, срещу решение 43/06.03.2023 г., постановено по адм. дело 345/2022 г. от Административен съд Кюстендил, с което е отхвърлена жалбата му против заповед 8121К-7659/18.06.2021 г. на министъра на вътрешните работи, за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно постановено в нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска решението да бъде отменено и да се постанови друго по съществото на спора, с което да бъде отменена атакуваната от него заповед. Изразява доводи за нередовност на касационната жалба на министъра на вътрешните работи, по която е било отменено първото постановено по делото решение на Административен съд Кюстендил. Счита, че при второто разглеждане първоинстанционният съд неправилно е приел липса на конфликт на интереси с оглед участието на служителя С. Димитров в изготвяне на предложението за промени в щата. Твърди наличието на съществени процесуални нарушения, допуснати в хода на административното производство, които не са били отчетени от първата инстанция. Претендира присъждане на разноски за всички инстанции. Ответникът в настоящото производство министър на вътрешните работи чрез пълномощника юрисконсулт Р. Михайлова, в съдебно заседание и представени писмени бележки, оспорва касационната жалба и моли атакуваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Не претендира разноски и прави възражение за прекомерност на заплатеното от другата страна адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени данните по делото, доводите и възраженията на страните намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в законовия срок и срещу съдебен акт подлежащ на касационен контрол. Разгледана по същество е основателна. Предмет на оспорване пред административния съд е заповед, с която е прекратено служебното правоотношение на държавния служител на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл поради съкращаване на заеманата от него длъжност началник на отдел 01 Контрол на управленската дейност в структури на територията на Южна България към дирекция Инспекторат при Министерство на вътрешните работи (МВР), считано от 18.06.2021 г. Първостепенният съд е отхвърлил жалбата на Т. Стоянов срещу процесната заповед, развивайки мотиви за материалната й законосъобразност, като е приел за установено наличието на фактическото основание за издаването й. Настоящият съдебен състав не споделя този извод поради следните съображения: В съответствие със събраните по делото доказателства правилно Административен съд Кюстендил е приел, че в резултат на извършени структурни промени в дирекция Инспекторат - МВР съгласно заповед 8121К-7299/11.06.2021 г. на министъра на вътрешните работи са закрити трите отдела на тази дирекция отдел 01 Контрол на управленската дейност в структури на територията на Южна България; отдел 02 Контрол на управленската дейност в структури на територията на Северна България; отдел 03 Контрол на управленската дейност в ГД, дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, НИК, ИП, МИ, ЗВО, ЗМП, предотвратяване конфликт на интереси и са съкратени всички длъжности в тях, включително началник на отдел. Със същата заповед са създадени отдел 01 Контрол на управленската дейност в главни дирекции и структури на територията на Южна България с 14 щатни бройки, от които 1 щатна бройка началник на отдел, 12 щатни бройки държавен инспектор и 1 щатна бройка главен инспектор и отдел 02 Контрол на управленската дейност в дирекции и административни дирекции на МВР, АМВР, ИП, МИ, ЗВО, ЗМП и структури на територията на Северна България с 13 щатни бройки, от които 1 щатна бройка началник на отдел и 12 щатни бройки държавен инспектор. Поради извършените структурни промени и след направена съпоставка на длъжностите началник на отдел на закритите отдели 01, 02 и 03 на дирекция Инспекторат и на новите отдели 01 и 02 на дирекция Инспекторат, правилно първоинстанционния е достигнал до извод, че длъжността началник на отдел, заемана от Т. Стоянов, е продължила да съществува като нормативно определена позиция и като система от функции, задължения и изисквания, но е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение от 3 щатни бройки на 2, поради което е налице хипотезата на чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл. Оспорената заповед, обаче, е издадена в противоречие с предвидената процедура в чл. 145, ал. 2 ЗМВР. Редът за изготвяне на функционалните задължения, организационните структури и щатовете на структурите по чл. 37 ЗМВР и звената, създадени по реда на чл. 33, т. 7 ЗМВР, е обективиран в съответните заповеди на министъра на вътрешните работи, издадени на основание чл. 145, ал. 2 ЗМВР. С негова заповед 8121з-182/22.02.2018 г. са предвидени следните изменения - дирекция Човешки ресурси следва да изготви нови щатове и заповеди за промени на щатове въз основа на мотивирани предложения от съответните ръководители на структури по чл.37 от ЗМВР. От доказателствата по делото е видно, че директорът на дирекция Инспекторат е изготвил докладна записка с рег. 4575р-1329/25.05.2021 г. за промяна на организационната структура, функционалните задължения и щата на дирекция Инспекторат, адресирано до министъра, чрез и. д. директор на дирекция Човешки ресурси и същият е получил положителна резолюция Да от министъра. Така извършената процедура не е проведена по нормативно установения ред, защото предложението за утвърждаване на новата структура и щатове следва да изхожда от дирекция Човешки ресурси, а не от съответните ръководители на структури по чл. 37 ЗМВР, както е в настоящия случай. Следователно министърът на вътрешните работи е утвърдил новата структура и щат на дирекцията в нарушение на разпоредите на ЗМВР и посочените по горе заповеди, което води до незаконосъобразност на оспорената заповед на самостоятелно основание. Такова вече е приемано от ВАС по сходни казуси решение 4756/04.05.2023 г. по адм. дело 8259/2022 г.; решение 4281/09.05.2022 г. по адм. дело 12055/2021 г. и решение 6243/12.06.2023 г. по адм. д. 342/2023 г. Ето защо настоящият касационен състав счита, че съдебното решение е постановено при неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. При повторното разглеждане на делото Административен съд Кюстендил не е извършил правилна преценка с оглед задължителните указания, съдържащи се в решение 8797/11.10.2022 г. по адм. дело 3953/2022 г. на ВАС, а именно да установи дали е спазен редът за изготвяне на организационните структури и щатове по чл. 145, ал. 2 ЗМВР и в съответствие с това за извърши преценка налице ли е съществено нарушение на административно-производствените правила. По отношение възражението на касатора за просрочие на първата касационна жалба, същото не може да бъде обсъждано в настоящото производство, тъй като в него на проверка подлежат единствено процесуалните действия на съда по адм. дело 345/2022 г. на Административен съд Кюстендил. Постановеното решение в хода на първото касационно производство решение 8797/11.10.2022 г. по адм. дело 3953/2022 г. на ВАС е окончателно и е влязло в законна сила. Като стабилен съдебен акт, твърденията за допуснати процесуални нарушения в хода на неговото постановяване могат да бъдат проверявани по реда на чл. 237 и сл. АПК, но не и в настоящото производство. С оглед изложените съображения обжалваното решение като неправилно следва да бъде отменено, но тъй като спорът е изяснен от фактическа страна, настоящият състав следва да се произнесе по същество, като отмени заповедта на министъра на вътрешните работи за прекратяване на служебното правоотношение на Т. Стоянов поради съкращаване на заеманата от него длъжност. При този изход на спора, в полза на касатора следва да се присъдят поисканите с нарочния списък от него разноски в доказан общ размер от 1270 лева. Неоснователно е възражението на ответника относно размера на адвокатското възнаграждение от 1200 лева за всички четири инстанции, тъй като е близък до законоустановения минимум и то за една инстанция, съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, във връзка с чл. 2, ал. 4 от същата Наредба, съгласно който възнагражденията за процесуално представителство се дължат за всяка инстанция, включително и при връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение