Решение № 396 от 2.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1181/2012 г.

Решение № 396 от 2.10.2012 г. на ВКС по н. д. № 1181/2012 г., I н. о., НК, докладчик съдията Блага Иванова Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. С. Г. срещу нова въззивна присъда на Видински окръжен съд № 50 от 26.04.12 г., по ВНОХД № 62/12, с която е отменена присъда на Видински районен съд № 48 от 24.01.12 г., по НОХД № 931/11, в частта, касаеща произнасянето по отношение на подсъдимия Г. С. Г., и посоченият подсъдим е признат за виновен в това, че на 26.06.2009 г в [населено място], се е разпоредил неправомерно със свои движими вещи, на обща стойност 34 232, 48 лв., обременени със залог в полза на П. АД, клон Видин, без да запази правата на заложния кредитор, като обсебването е в големи размери, с оглед на което и на основание чл. 206, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 НК, е осъден на три години "лишаване от свобода", отложено по реда на чл. 66 НК, за срок от пет години, както и на "лишаване от право да участва в управлението на търговски дружества", за срок от три години, а присъдата е потвърдена в останалата й част. С първоинстанционната присъда подсъдимите Г. С. Г. и Г. Б. И. са признати за невинни в това, че на 26.06.2009 г., в [населено място], в съучастие като съизвършители, са се разпоредили неправомерно със свои движими вещи, на обща стойност 34 232, 48 лв., обремени със залог в полза на [фирма], клон Видин, без да запазят правата на заложния кредитор, като обсебването е в големи размери, с оглед на което и на основание чл. 304 НПК, са оправдани по обвинението по чл. 206, ал. 3 вр. ал. 2 вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК. С жалбата се релевират всички касационни основания. Изтъква се, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не са отразени всички факти, имащи значение за съставомерността на деянието /не е посочено с какви действия е осъществено неправомерно разпореждане със заложеното имущество и как не са запазени правата на заложния кредитор/, че не са обсъдени обстоятелствата, касаещи двамата подсъдими, съдружници и съвместно управляващи Д. -Б. " О.", че не е съобразен размера на кредита /12 000 лв./ и наличието и на друго обезпечение /запис на заповед/, че изводите за съставомерност на деянието не кореспондират със съдържанието на договора, позволяващ разпореждане със заложените стоки, че материалният закон е приложен неправилно, тъй като се касае за търговски спор, че наложеното наказание е явно несправедливо. С жалбата се иска да бъде отменена въззивната присъда и жалбоподателят да бъде оправдан. В съдебно заседание на настоящата инстанция защитата пледира за уважаване на жалбата. Представителят на ВКП счита, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, намери следното: Основателно е оплакването, че е допуснато съществено процесуално нарушение. В обстоятелствената част на обвинителния акт липсват факти за това: с какви действия е осъществено неправомерното разпореждане със заложеното имущество, а това са обстоятелства, имащи значение за съставомерността на деянието, срещу които се упражнява правото на защита. Наказателната отговорност на подсъдимия Г. е ангажирана за това, че е допуснал разпореждане с вещите, предмет на престъплението, тоест, за допустителство. Такава форма на изпълнителното деяние при обсебване не е предвидена. За да е изпълнен съставът на престъплението, се изисква деецът лично /със собствени действия/ да осъществи неправомерното разпореждане със заложените вещи. Въззивният съд, следвайки изложението на фактите в обвинителния акт, е приел, че, след като заложените вещи не са намерени в магазина, то подсъдимият Г. е допуснал неправомерно разпореждане с тях. Този извод е неправилен в две насоки: Първо, не е посочено в какво са се изразили разпоредителните действия /а и факти за това липсват в обвинителния акт/. Второ, събраните доказателства не установяват именно Г. да е съпричастен към разпореждането с процесните вещи /св. Г. е заявил, че е изнесъл стоката от магазина по указание на подсъдимия Г. И./. Следователно, извън процесуалната недопустимост подсъдимият да бъде признат за виновен и осъден за факти, срещу които не се е защитил, то и изводът за неговото авторство почива на предположение, което влиза в противоречие с чл. 303, ал. 1 НПК. За да е налице обсебване по чл. 206, ал. 2 вр. ал. 1 НК, следва деецът да се е разпоредил неправомерно със свои движими вещи, заложени в полза на определен кредитор, без да запази правата на заложния кредитор. Изпълнителното деяние се изразява в осъществяване на разпоредителни действия по отношение на собствено заложено имущество, без да бъдат запазени правата на заложния кредитор. По делото обаче е безспорно, че договорът за кредит е сключен между [фирма], представлявано от подсъдимите Г. и И., и [фирма], клон Видин, а залогът е на движими вещи /стока в оборот/, собственост на дружеството. При това положение е видно, че не може да бъде реализирана наказателната отговорност на жалбоподателя за обсебване на свои заложени вещи, след като е установено, че вещите са собственост на друг правен субект /[фирма]/. При решаване изхода на делото следва да се има предвид и правният режим на залога, уреден в Закона за особените залози / ЗОЗ /, имащ отношение към инкриминираните събития. В ЗОЗ е предвидена възможност за разпореждане със заложеното имущество при определени условия /чл. 8, ал. 1, т. 2/. От друга страна, правата на заложния кредитор са защитени, когато заложеното имущество не бъде намерено у длъжника. Това следва от чл. 35, ал. 2 ЗОЗ, който гласи, че, ако заложеното имущество не бъде намерени у залогодателя, се пристъпва към събиране на неговата равностойност. По тези съображения, ВКС намери, че е допуснато неотстранимо съществено процесуално нарушение, а и материалният закон е приложен неправилно /подсъдимият Г. е осъден за несъставомерно деяние/. Налице е хипотезата на чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, за оправдаване на жалбоподателя, в какъвто случай констатираното съществено процесуално нарушение загубва самостоятелното си правно значение. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 2 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК, ВКС, I НО,