Решение № 1092 от 30.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6671/2014 г.

Решение № 1092 от 30.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6671/2014 г., III о., докладчик съдията Емилия Георгиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Амазасп Алексанян, гражданин на Армения против решение № 1772 от 19.03.2014 г., постановено по адм. д. № 1512/2014 г. на Административен съд София - град /АССГ/. С жалбата се сочат касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, изложени са твърдения за незаконосъобразност на обжалваното решение, като постановено при нарушение на процесуалните правила и материалноправните разпоредби. Касаторът иска от съда да отмени решението на АССГ и да постанови друго, с което да задължи председателят на ДАБ да му предостави хуманитарен статут. В съдебно заседание не се явява и не се представлява. Ответникът - председателят на Държавна агенция за бежанците /ДАБ/, не се представлява и не изразява становището си по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Намира, че не са налице сочените касационни основания за отмяна на обжалваното решение. Предлага на касационния съд да го остави в сила, като правилно, законосъобразно и обосновано, постановено в съответствие с материалния закон и при спазване на съдопроизводствените правила. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, след като прецени доводите на страните в производството и събраните по делото доказателства в рамките на сочените касационни основания и с оглед правомощията си по чл. 218, ал. 2 от АПК, прие за установено от фактическа и правна страна: Жалбата е подадена от надлежна по чл. 210 от АПК страна в преклузивния по чл. 211 от АПК срок, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение в производство по чл. 87 от ЗУБ, АССГ е отхвърлил жалбата на касатора срещу решение № 1462 от 4.09.2013 г. на председателя на ДАБ, с което му е отказано предоставянето на статут на бежанец и хуманитарен статут. Съдът е приел, че в мотивите на оспорения акт, административният орган е обсъдил всички относими факти за предоставянето на статут на бежанец или хуманитарен статут в Република България. Търсещият закрила не е бил принуден да напусне родината си. Предполага, че родителите му са взели това решение, защото може би по това време имало война. Основните доводи на жалбоподателя са свързани с продължителността на престоя му в Република България, с обстоятелството, че е загубил всякаква връзка със страната си на произход. Страните не спорят по установените обстоятелства. Касаторът твърди, че първоинстанционният съд неправилно е приложил материалноправните разпоредби, с оглед на установената фактическа обстановка, като е допуснал и нарушение на съдопроизводствените правила. За последното касационно основание не конкретизира какви точно са нарушенията на съдопроизводствените правила. С касационната жалба иска отмяна на обжалваното решение изцяло, независимо, че поддържа незаконосъобразност само по отношение на отказа да му бъде предоставен хуманитарен статут. Съдът е изследвал актуалното положение в Армения въз основа на справки, които предоставят информация от Института за Централна Азия и Кавказ, справка на Националната статистическа служба, изготвена в съответствие с "Методологията на Европейската служба за подкрепа в областта на убежището за изготвяне на информация за страните на произход". Извършена е преценка на ситуацията в страната, чрез позоваване на справка № 01-2259 от 24.02.2014 г. от дирекция "Европейски въпроси, международна дейност и европейски бежански фонд" в ДАБ. Съдът се е съобразил с тълкуването, дадено с решение на съда на Европейския съюз от 17.02.2009 г. по дело С-465/2007 г. при преценката на актуалната по време обстановка в Армения във връзка с наличието или не на "тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен вътрешен или международен конфликт". Няма данни за груби нарушения на човешките права в Република Армения, освен това и търсещият закрила не твърди да изпитва страх за живота и личността си. Решението е валидно, допустимо и е постановено в съответствие с материалния закон. Материалноправните предпоставки, които следва да са налице, за да се предостави статут на бежанец на търсещия защита са посочени в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ: статут на бежанец се предоставя на чужденец, който основателно се страхува от преследване поради своята раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение, намира се извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. От събраните по делото доказателства не се установява да са налице обстоятелствата, които да обосноват извод за преследване на лицето, търсещо защита поради посочените в законовия текст белези. Относно предоставянето на хуманитарен статут чл. 8, ал. 1 от ЗУБ изисква: чужденецът, търсещ защита в РБ да е принуден да напусне или да остане извън държавата си по произход, тъй като в тази държава е изложен на реална опасност от тежки посегателства, като: смъртно наказание или екзекуция; изтезание или нечовешко или унизително отнасяне, или наказание; тежки и лични заплахи срещу живота или личността му като гражданско лице поради насилие в случай на вътрешен или международен въоръжен конфликт. Фактите по делото не сочат за наличие на нито едно от изброените в правната норма изисквания, което да е налице, за да обоснове правото за предоставяне на хуманитарен статут. Обратно, търсещият закрила твърди, че тъй като живее от 19 години в Република България и я усеща като своя родина, то това е достатъчно основание да му бъде предоставен хуманитарен статут. Предвид на тези изисквания на закона, административният орган е изследвал актуалната обстановка в страната на произход - Армения и въз основа на установеното е приел, че за търсещия защита не е налице заплаха. Не са установени обстоятелства, които да обосноват извод за необходимостта от предоставянето на Амазасп Алексанян, гражданин на Армения на статут на бежанец или хуманитарен статут. Обжалваното решение е постановено в съответствие с приложимия материален закон - чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ и не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила. Не са налице касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното решение на АССГ следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение