Решение № 2526 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12785/2017 г.

Решение № 2526 от 20.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12785/2017 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Тера Юг" ЕООД, ЕИК *********, представлявано от С. Иванов, със съдебен адрес гр. [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Атанасова, против решение № 698/10.08.2017 г., постановено по адм. дело № 136/2017 г. на Административния съд – София-област, с което е отхвърлен предявеният от дружеството иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу Българска агенция по безопасност на храните – гр. София за присъждане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на 10 464 лв., представляващи заплатен наем за земеделски земи на Община Своге за периода от 27.06.2016 г. до датата на предявяване на иска – 17.02.2017 г., ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска. С касационната жалба се оспорва правилността на обжалваното решение, като се твърди, че при постановяването му са допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и противоречие с материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 2 и 3 АПК. Към касационната жалба прилага писмени доказателства. Моли също за присъждане на направените съдебни разноски и за двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът се представлява от процесуалния си представител адв. Атанасова, която по същество поддържа доводите изложени в касационната жалба. Ответникът по касационната жалба – Българска агенция за безопасност на храните /БАБХ/ – гр. София, чрез процесуалния си представител – юрк. Велинов, в представен по делото писмен отговор изразява становище за неоснователност на жалбата, като прави искане да бъде оставено в сила обжалваното решение като правилно законосъобразно и обосновано. Редовно призован за съдебно заседание, ответникът по касационната жалба не се явява и не се представлява. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище по подробно изложени в хода на делото по същество съображения, че така подадената касационна жалба е допустима, но неоснователна, тъй като съдът при правилна преценка на събрания по делото многоброен доказателствен материал и обоснованост на правните му изводи е постановил законосъобразно и обосновано решение. Върховният административен съд – трето отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните, съобразявайки се с разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, констатира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, което я прави процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Първоинстанционният съд е бил сезиран от "Тера Юг" ЕООД, представлявано от С. Иванов със съдебен адрес: гр. [населено място], [адрес] с искова молба за присъждане на обезщетение за претърпени вреди – имуществени, с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ във връзка с чл. 204, ал. 4 АПК общо за сумата 10 464 лв., за които се сочи, че представляват заплатен наем за земеделски земи на Община Своге ведно със законната лихва върху тази сума от датата на подаване на иска срещу БАБХ, като последица от незаконосъобразни действия/бездействия на служители на ответника, изразяващи се в липса или неправилно отразяване от отговорните служители на наличната информация в регистър "Реджикс" на Министерство на земеделието и храните /МЗХ/. Административният съд установил, че ищецът е подал заявление по образец с УРН 602882 за финансово подпомагане за кампания 2016 г. по схемите и мерките за директни плащания за земеделска дейност от Европейския фонд за гарантиране на земеделието, Европейски земеделски фонд за развитие на селските райони и от Националния бюджет на РБ за следните схеми и мерки: Схема за единно плащане на площ /СЕПП/, Схема за преразпределително плащане/СПП/, Схема за плащане за селскостопански практики, които са благоприятни за климата и околната среда – зелени директни плащания /ЗДП/ и схема за млади земеделски стопани /МЗС/, Схема за преходна национална помощ за овце – майки и/или кози – майки, обвързана с производството /ПНДЖ-3/, Компенсаторни плащания по Натура 2000 и Рамковата директива за водите /Мярка 12 и Компенсаторни плащания в планински райони /Подмярка 13. 1/НР1/. Към 27.06.2016 г. /последния ден за приключване на заявленията за подпомагане за кампания 2016 при опит да приключи в Общинската служба по земеделие – гр. Самоков същото, не било "допуснато" от системата и в продължение на многократни опити същата му давала "фатална грешка". Грешката касаела имот № 057001, с площ от 943. 705 дка, в землището на с. Заноге, за който имот ищецът има сключен договор за наем на земеделски земи с Община Своге, и част от който имот – около 790 дка е декларирал за подпомагане и за предходни години. След неколкократни опити и намаляване на площта на същия имот, дори и до 100 дка системата отново продължавала да дава "фатална грешка", която не позволявала заявлението да бъде приключено и подадено за обработка към ДФЗ. В случай, че същото не се затвори, на практика това означава, че няма подадено заявление. Тази "фатална грешка" принудила ищеца да изключи посочения имот в с. Заноге с площ от 943 дка от заявлението му, за да бъде "затворено" заявлението и подадено за обработване към ДФЗ. Твърди се, че посоченият общински имот е нает от ищеца по реда на чл. 24а, ал. 2 с Договор № 216/20.05.2013 г. за срок от 5 години, като собственик на животновъден обект с пасищни селскостопански животни, регистрирани в Интегрираната информационна система на БАБХ. За наетият имот с № 057001 в с. Заноге, с площ от 943. 705 дка ищецът е заплатил по договора за наем № 216 дължимия наем на Община Своге за 2016 г. в размер на 10 464 лв. на 30.03.2016 г. В последваща кореспонденция с МЗХ относно причините, поради които е бил възпрепятстван да приключи заявлението си в системата на ОбСЗ, ищецът бил информиран, че при извършена проверка в "Справка за отглеждани животни и регистрирани пасища, мери и ливади" към 01.02.2016 г. в междурегистрови връзки и автоматизиран обмен в Държавната администрация "Реджикс" показвала, че не са намерени данни за отглеждани животни. Съгласно изменението на § 15 от ПЗР към ЗИД на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/, обн. ДВ, бр. 61 от 11.08.2015 г., за всеки стопанин с регистрирано правно основание за ползване на земеделски земи от държавен и/или общински поземлен фонд /ОПФ/ДПФ/, размерът на площта, която може да бъде заявена за подпомагане в тези фондове, се формира и на база данните за конкретния стопанин за отглежданите пасищни селскостопански животни и регистрирани пасища, мери и ливади към 1 февруари 2016 г., в животновъден обект, регистриран в Интегрираната информационна система на Българската агенция по безопасност на храните. В случая при направената проверка в Интегрираната информационна система /ИИС/ на БАБХ – "Реджикс" не е била налична информация за брой и вид на отглеждани от ищеца животни към 01.02.2016 г., поради което въпреки наличния договор за наем за 943, 705 дка /94. 37 ха/, заявлението не е било възможно да бъде приключено поради т. нар. "фатална грешка" от тип "Заявената площ надвишава допустимата площ с правно основание/слой "Правно основание за ОПФ/ДПФ - ПЗП/, в случай, че даденият земеделски стопанин няма или е надвишил размера на правното основание за ползване на земеделски земи от тип ОПФ/ДПФ в начин на трайно ползване "постоянно затревени площи". В резултат на тези незаконосъобразни действия от страна на БАБХ, поради неправилна информация в регистър "Реджикс" на МЗХ и невъзможността да бъде извлечена коректна информация от регистъра, подаденото от него заявление по образец с УРН 602882 за финансово подпомагане за кампания 2016 г. е било приключено в ОСЗ, без включените в него земеделски земи с площ от 943. 705 дка, находящи се в землището на с. Заноге от общински поземлен фонд на Община Своге. Поради тази причина ищецът е бил лишен от възможността да получи и субсидия от ДФЗ за същите площи, което представлява за него пропуснати ползи. С посоченото по-горе решение административният съд е отхвърлил исковата претенция на "Тера Юг" ЕООД като неоснователна. Съображенията за това са били, че не са налице всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на държавата в лицето на ответника като юридическо лице, а именно не са доказани от страна на ищеца незаконосъобразни действия/бездействия на служители на БАБХ, както и причинна връзка между твърдяната вреда и незаконосъобразното действие/ бездействие на служителите на ответника. За да постанови своето решение от фактическа страна съдът е установил следното: "Тера Юг" ЕООД е сключило Договор за наем на земеделска земя № 216/20.05.2013 г. с Община Своге, с предмет – земеделска земя, представляваща имот с № 057001 от ОПФ, с площ 943. 705 дка, находящ се в землището на с. Заноге, начин на трайно ползване: пасище, мера, със срок на договора – 5 години. Определена е наемната цена – 10 457 лв., платима до 30. 06. на съответната година /лист 107 – 110 от делото/. Установено е, че наемната цена за 2016 г. е била заплатена на Община Своге, видно от представеното платежно нареждане /лист 29 от делото/. Дружеството е подало заявление за подпомагане за 2016 г. на 27.06.2016 г. /лист 5 – 17 от делото/. Видно от Справка за наличните животни в ОЕЗ към 01.02.2016 г., издадена от БАБХ, за животновъден обект с рег. № 3032980009/2283-0052 са регистрирани следните животни – 98 кози и 14 коне /лист 71-76 и 85 - 86 от делото/. Видно от Справка за наличните животни в ОЕЗ към 27.06.2016 г., издадена от БАБХ, за животновъден обект с рег. № 3032980009/2283-0052 са регистрирани следните животни - 112 кози /лист 77-84 и 87 - 88 от делото/. Видно от Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 29/22.01.2016 г. процесният имот е регистриран като "животновъден обект" – пасище, предназначен за отглеждане на говеда с капацитет 30 броя за месо, технология за отглеждане: пасищно. Обектът е вписан в Регистъра на животновъдните обекти на ОДБХ – София област с ветеринарен рег. № 2283-0052 /лист 104 от делото/. Установено от съда е, че с писмо изх. № 13-1621/14.03.2016 г. министърът на ЗХ е указал на изп. директор на БАБХ да бъде прекратено регистрирането на пасищни селскостопански животни в животновъдни обекти – пасища /лист 24 - 25 от делото/. Видно от писмо № 13-1640/28.03.2016 г. на гл. секретар на БАБХ, агенцията е публикувала на сайта си официална справка, която включва всички обекти с епизоотично значение от тип животновъден обект и не включва други видове обекти с епизоотично значение, включително и от тип пасище /лист 64 – 66 от делото/. Представена е кореспонденция между дружеството – ищец и ДФЗ във връзка с т. нар. "фатална грешка". Видно от писмо изх. № 70 –5535/09.11.2016 г. на директор дирекция "Поземлени отношения и комасация" е била извършена проверка в "Справка за отглеждани животни и регистрирани пасища, мери и ливади към 01.02.2016 г. " в междурегистрови връзки и автоматизиран обмен в Държавната администрация "Реджикс", която показала, че не са намерени данни за отглеждани животни. Няма информация за брой и вид на отглеждани от дружеството животни към 01.02.2016 г., съответно не може да бъде заявена площ в ОПФ/ДПФ, въпреки наличните договори за 94. 37 ха. /лист 26 - 28 от делото/. Представена е Справка от ИСАК – Регистър "Директни плащания", от която е видно кои служители на ОСЗ са работели по заявлението на дружеството към 27.06.2016 г. – С. Виденова, К. Младенов и М. Вардарова. В хода на съдебното производство от първоинстанционния съд са разпитани свидетели и на двете страни по спора. След подробен анализ на приложимите разпоредби на Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ и Закона за ветеринарномедицинската дейност /ЗВМД/ и приложените и събрани по делото доказателства, административният съд е констатирал, че данните за процесните 98 броя кози не са били налични в ИСАК към датата на подаване на заявлението – 27.06.2016 г. Съображенията за това били, че в случая се касае за животновъден обект, регистриран по ЗВМД, в който не се отглеждат постоянно пасищни селскостопански животни, т. е. в случая не се касае за "животновъден обект" по смисъла на § 2в, ал. 3 от ДР на ЗСПЗЗ /редакция ДВ, бр. 61/2015 г./. Също така е приел, че към 01.02.2016 г. БАБХ не е включила в списъка за подпомагане на земеделски производители "Тера Юг" ЕООД, тъй като процесният обект стопанисван от дружеството е такъв за временно отглеждане на пасищни селскостопански животни, а не за постоянно отглеждане, поради което правилно към 01.02.2016 г. отглежданите животни в него не са били налични като информация в системата "Реджикс" към датата на подаване на заявлението – 27.06.2016 г. При тази установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че не са налице основания за уважаването на исковата претенция за обезщетяване по ЗОДОВ. Постановеното решение е обосновано, което води до неговата законосъобразност. Настоящият тричленен състав възприема и споделя изводите, направени в мотивите на решението. При напълно изяснена и подробно описана фактическа обстановка съдът е обсъдил всички доказателства, които са били релевантни за постановяването на решение по предявения иск за обезщетяване по реда на ЗОДОВ. Изложените в тази връзка съображения се споделят от настоящата касационна инстанция поради следното: Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презумира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите се предпоставки за отговорността по чл. 1 ЗОДОВ – незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред; действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност; настъпила вреда; причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на който и да било елемент от фактическия състав не може да се реализира отговорността по чл. 1 ЗОДОВ. От събраните по първоначалното дело доказателства /писмени и гласни/ безспорно се установява, че дружеството – ищец е подало заявление за подпомагане за кампания 2016, като за да приключи същото е следвало да изключи процесния имот от 943 дка, находящ се в с. Заноге, като причината за т. нар. "фатална грешка" е липсата на данни за отглежданите животни, в случая кози. Не се спори по делото, че същите са били налични /98 броя/ към 01.02.2016 г. Обосновано и в съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е приел, че данните за тези 98 броя кози не са били налични в ИСАК, и по-конкретно в системата "Реджикс", към датата на подаване на заявлението – 27.06.2016 г., тъй като се касае за животновъден обект, регистриран по реда на ЗВМД, в който не се отглеждат постоянно пасищни селскостопански животни, т. е. в процесния случай не се касае за "животновъден обект" по смисъла на § 2в, ал. 3 от ДР на ЗСПЗЗ /редакция ДВ, бр. 61/2015 г./. Както правилно е констатирал решаващия съд от представеното по делото Удостоверение за регистрация на животновъден обект № 29/22.01.2016 г. е видно, че същото се издава за животновъден обект – пасище, предназначен за отглеждане на говеда с капацитет 30 броя за месо, като касаторът е отглеждал 98 броя кози, които освен, че надвишават капацитета на животновъдния обект, не представляват и говеда. Изводът на съда изложен в мотивите на обжалваното решение, че следва да се прави разграничение между "животновъден обект" по смисъла на § 2в от ДР на ЗСПЗЗ и по смисъла на чл. 1, т. 36 от ДР на ЗВМД, като съгласно дефиницията по ЗВМД "животновъден обект" е по-широко понятие и включва места, където временно или постоянно се отглеждат и настаняват животни, с изключение на ветеринарни клиники и амбулатории е правилен и се споделя от настоящата касационна инстанция. От доказателствата по делото безспорно се установява, че процесният обект е такъв за временно отглеждане на пасищни селскостопански животни, а не за постоянно отглеждане. Законосъобразно съдът е приел, че с измененията на § 2в, ал. 3 от ДР на ЗСПЗЗ /ДВ, бр. 61/2016 г., в сила от 05.08.2016 г./ законодателят изрично е изключил от понятието "животновъден обект" по смисъла на ЗСПЗЗ регистрираните обекти върху имоти с начин на трайно ползване пасища и мери, какъвто е процесният, т. е след 05.08.2016 г. независимо от начина на отглеждане на пасищните селскостопански животни – постоянно или непостоянно/временно, ако земеделският имот е с начин на трайно ползване пасище и мера, същият не може да бъде заявен за подпомагане. В конкретния случай земеделският имот, както правилно е посочил съда, е можело да бъде заявен за подпомагане в кампания 2016 само, ако отглеждането на съответните пасищни селскостопански животни се е извършвало постоянно, а не временно. Административният съд, в мотивите си е направил правилно разграничение между "животновъден обект" по смисъла на § 2в от ДР на ЗСПЗЗ и по смисъла на чл. 1, т. 36 от ДР на ЗВМД, като е приел, че процесните животни са отглеждани временно в този животновъден обект. Поради тази причина отглежданите животни към 01.02.2016 г. не са били налични като информация в системата "Реджикс" към датата на заявлението – 27.06.2016 г. Настоящият съдебен състав на ВАС смята, че правилно и обосновано на доказателствата Административен съд – София-област е достигнал до извод, че претендираните имуществени вреди действия/бездействия на длъжностни лица от БАБХ са недоказани. Административният съд е изследвал много подробно всички предпоставки за възникване правото на иск по чл. 1 от ЗОДОВ, и след като е установил, че липсват някои от тях правилно е отхвърлил иска, като недоказан и неоснователен. По тези съображения постановеното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, Върховният административен съд – трето отделение,