Решение № 10399 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 806/2013 г.

Решение № 10399 от 10.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 806/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Полицейски орган при 01 РУП-СДВР против решение № 6359 от 26.11.2012 г. по адм. д. № 6517/2012 г. на Административен съд София-град, с което е отменена заповед рег. № 924 от 13.06.2012 г. на същия полицейски орган, с която на основание чл. 63, ал. 1 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) Симеон Арангелов Арангелов е задържан за 24 часа в помещенията на РУП-01 РУП. Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно, тъй като заповедта е издадена на основание чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, в съответствие с изискванията за форма и след изпълнение на материално правните предпоставки, предвидени в текста. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против заповедта за задържане да бъде отхвърлена. Ответникът оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че атакуваната заповед не отговаря на формалните изисквания на закона. Като индивидуален административен акт заповедта по чл. 63, ал. 1 от ЗМВР следва да съдържа изброените в нормата на чл. 63, ал. 2 от Правилника за прилагане на Закона за Министерството на вътрешните работи (ППЗМВР) реквизити. В случая, в нарушение на изискванията на чл. 63, ал. 2, т. 2 от ППЗМВР, в заповедта не е посочено точно правното основание за постановяването й, тъй като не е цитирана конкретна хипотеза от предвидените в чл. 63, ал. 1 от ЗМВР основания за задържане. Освен това изложените фактически основания също са общи и не обосновават предприетата от органа мярка. Допуснатите нарушения на формата са съществени, тъй като препятстват организирането на защитата на адресата на акта. Разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗМВР регламентира мерки за административна принуда с цел обезпечаване на дейността на полицейските органи, осигуряване на своевременно протичане на мероприятията по установяване на самоличността на проверяваните лица, както и по опазване на обществения ред. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, полицейските органи могат да задържат лице, което след надлежно предупреждение съзнателно пречи на полицейски орган да изпълни задължението си по служба. Следователно, за да бъде задържано лице на това основание е необходимо да са изпълнени две предпоставки: 1. полицейският орган да изпълнява свое задължение по служба и 2. лицето, въпреки че е надлежно предупредено, съзнателно да пречи на органа на изпълни задължението си по служба. Поради това следва да се приеме, че задържането по цитирания текст не е санкция за неизпълнение на предходно разпореждане на органа или за осуетяване на полицейска проверка, а е мярка, насочена към обезпечаване на безпрепятствено осъществяване на служебните функции на полицейския орган. В случая изброените предпоставки не се осъществени. От събраните по делото доказателства не се установява, че към задържаното лице Симеон Арангелов е отправено устно разпореждане да не пречи на органите да изпълнят задълженията си - доколкото като участник в протест, провеждан в София, "Орлов мост" на 13 юни 2012 г., към 20,40 часа - седял на пътното платно и не откликнал на отправен призив да напусне кръстовището. Също така безспорно е установено от съда, че при провеждане на протеста Арангелов, като участник в него, е носил у себе си документ за самоличност - което оборва твърдението, че е задържан защото полицейските служители не могат да установят самоличността му - съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1, т. 5 ЗМВР. Поради всичко изложено следва да се приеме, че не са налице основания по смисъла на чл. 63, ал. 1, т. 2 и 5 от ЗМВР за задържане на Арангелов, издадената в този смисъл заповед е незаконосъобразна и следва да бъде отменена. Ето защо като достига до заключение в този смисъл и отменя административния акт, първоинстанционният съд постановява решение, което кореспондира със закона. Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е законосъобразен, не са налице основания за неговата отмяна и следва да бъде оставен в сила. По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,