Решение № 6483 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8412/2015 г.

Решение № 6483 от 1.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8412/2015 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона за достъп и разкриване на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /ЗДРДОПБГДСРСБНА/. Образувано е по касационна жалба от К. Д. К. от гр. София, представляван от адв. С. срещу решение № 3865 от 4.06.2015 г., постановено по адм. дело № 5160/2013 г. по описа на Административен съд - София град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му за обявяване нищожността на Решение № 327/14.03.2012 г. на Комисията за разкриване и достъп на документите и за обявяване на принадлежност на български граждани към ДС и разузнавателните служби на БНА /Комисията/. Касаторът твърди недопустимост и неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 от АПК. Моли Върховния административен съд /ВАС/ да отмени обжалваното решение и да постанови друго по съществото на спора, с което да обяви нищожността на решение № 327/14.03.2012 г. на Комисията. Редовно призован за съдебно заседание, касаторът не се явява. Представлява се от адв. М. С., която поддържа касационната жалба, а по същество твърди неправилност на съдебното решение по съображения, подробно развити в самата жалба и в писмени бележки по същество. Ответникът, Комисия за разкриване документите и за обявяване принадлежност на български граждани към държавна сигурност и разузнавателните служби на Българската народна армия /Комисията/, редовно призован, се представлява от юрк. М.. По делото е постъпил писмен отговор на касационната жалба с подробни съображения за неоснователност на жалбата, съответно- за правилност на съдебното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АССГ в производство по чл. 8, ал. 4 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА е отхвърлил оспорването на касатора с искане за обявяване нищожността на решение № 327/14.03.2012 г. на Комисията, с което е установена принадлежността на К. Д. К. към органите по чл. 1, ал. 1 от Закона в качеството му на секретен сътрудник - агент. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. За да установи принадлежността на касатора към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, комисията се е позовала на събраните в административното производство доказателства, а именно: заверено копие от картон обр. 4 - 2 броя, съставен на името на К. Д. К. за вербуването му като секретен сътрудник с псевдоним "Кирилов"; предложение рег. № 396/1990 г. за изключване на агент К. с посочен регистрационен номер 88720 и година на вербовката 1988 г.; писмо вх. № 140/30.01.1990 г., в което писмо под номер 4 е посочен псевдонима на жалбоподателя и регистрационния му номер. Съдът е приел, че административният орган е постановил правилно решение, позовавайки се на горните документи, попадащи сред изброените такива по чл. 25, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, при наличието на които Комисията действа в условията на обвързана компетентност. Доколкото жалбата на К. е подадена след изтичане на 14-дневния преклузивен срок за оспорване, но в същата се съдържа и изричен петитум за обявяване нищожността на атакувания административен акт, съдът е приел, че е сезиран с допустимо оспорване на решението на комисията само относно нищожността, но не и относно неговата унищожаемост, поради което е изложил в мотивите на акта си само съображения защо приема, че решението не е нищожно. АССГ е заключил, че, доколкото административният акт е издаден от компетентен по закон колективен орган, при наличие на изискуемия кворум, в рамките на материалната му компетентност и при изискванията за писмена форма и необходими реквизити, то същият не е нищожен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Настоящия съдебен състав на ВАС, трето отделение намира за правилен извода на АССГ за липса на материалноправни основания за прогласяване нищожност на обжалваното решение на Комисията, с което е обявена принадлежност на жалбоподателя към органите в чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Решението на съда е постановено при спазване на процесуалните правила, правилно приложение на материалния закон и обоснованост. В първоинстанционното производство К. Д. К. е поискал обявяване нищожността на решение № 327/14.03.2012 г. на Комисията. Административният съд е изследвал основанията, обуславящи нищожност на акта, и обосновано е приел, че актът е издаден от специално създаден със закон колективен орган, действал в случая в рамките на законодателно разписаната му материална компетентност. Решението на Комисията е постановено в предвидената от закона писмена форма и съдържа всички изискуеми реквизити по чл. 29, ал. 2, т. 2 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. Предвид гореизложеното правилно АССГ е стигнал до извода, че оспорения административен акт не е нищожен на основание чл. 146, т. 1 и т. 2 от АПК, тъй като е издаден от компетентен по закон орган и при спазване изискванията за форма. Не са налице и твърдените от касатора други пороци на административния акт, които, макар по принцип основания за неговата унищожаемост - съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправните разпоредби и с целта на закона, в случая са особено тежки, явяват се в непримиримо противоречие с установения в държавата правов ред, и водят до нищожност на акта. Неоснователни са оплакванията на К., развити подробно в касационната му жалба, за това, че решението на Комисията е лишено от валидно правно основание за издаването му, същото е постановено при толкова съществена липса на доказателства за извършваната от К. дейност като секретен сътрудник- агент, че тези два порока предвид изключителната им тежест, както и предвид дълбокото несъответствие на акта с общностното право и практиката на СЕС, обуславят нищожност на административния акт. Съгласно настоящият състав на ВАС, III отделение ЗДРДОПБГДСРСБНА предвижда обявяване на принадлежност на лицата към Държавна сигурност /ДС/ и разузнавателните служби на Българска народна армия /БНА/, а не на реална конкретна дейност на тези лица в полза на посочените служби. По волята на законодателя принадлежността към службите се установява въз основа на документи, съдържащи се в информационните фондове, които са различни за щатен служител, нещатен служител и за секретен сътрудник изброени съответно в ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА. При наличието на някои от тези документи, Комисията е длъжна да обяви принадлежност на лицето към органите по чл. 1, без да има право да извършва оценъчна дейност кое от лицата е работило в полза на националната сигурност, в борбата против тероризма и пр. или кое е извършвало дейност по доставяне на друг вид сведения. Анализът на разпоредбата на чл. 25 от ЗДРДОПБГДСРСБНА сочи, че изброяването на посочените в нея документи е алтернативно, а не кумулативно. Наличието на който и да е от тях /включително и на тези, посочени в чл. 25, ал. 1, т. 3 от Закона, които не носят подписа на вербувания/ е достатъчно основание за обявяване на принадлежност по смисъла на ЗДРДОПБГДСРСБНА. От събраните по делото доказателства, а именно - извлечение от регистрационен дневник, картон обр. 4, предложение рег. № 396/1990 г. за изключване на агент "Кирилов" / документи, които попадат в кръга на посочените в чл. 25, ал. 1, т. 3 от ЗДРДОПБГДСРСБНА/, може да се направи обоснован извод, че К. К. е осъществявал дейност като секретен сътрудник - агент на ДС. Неоснователни са доводите изложени в касационната жалба, че с огласяването на факта за принадлежност към органите по чл. 1 от ЗДРДОПБГДСРСБНА, се нарушават правата по чл. 32 от Конституцията на Република България. Съгласно мотивите в приетото Решение № 4/26.03.2012 г. на Конституционният съд правото на защита срещу ненамеса в личния живот и посегателство срещу достойнството и доброто име на гражданите по чл. 32, ал. 1 от основния закон не е нарушено от огласяване на факти от обективната действителност за принадлежност на определени лица към държавни структури. Дейността на гражданите, които са сътрудничили на бившата Държавна сигурност и разузнавателните управления на Българската народна армия, не накърнява доброто им име, чест и достойнство, в който смисъл Конституционният съд се е произнесъл с Решение № 10 от 22 септември 1997 г. по к. д. № 14/1997 г. и Решение № 14 от 30 май 2001 г. по к. д. № 7/2001 г. С оглед на гореизложеното, обжалваното решение е валидно допустимо и правилно и същото следва да бъде оставено в сила. Още в съдебно заседание на 9.05.2016 г. процесуалният представител на касатора адв. Славова е направила искане за отправяне от страна на ВАС на преюдициално запитване до СЕС по въпроси, допълнително конкретизирани от нея, а именно: представлява ли процесният казус нарушение на основните човешки права и правото на защита и на справедлив процес и проява ли е на дискриминация по смисъла на Хартата за основните права на Европейския съюз; чл. 6, чл. 13 и чл. 14 от Европейската конвенция за правата на човека, Резолюция 1096/1996/ на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа за мерките и разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи и Препоръка R/2000/13 на Комитета на министрите към страните членки относно Европейската политика за достъп до архивите, чл. 2, ал. 2 и чл. 5 от Международния пакт за икономически, социални и културни права, чл. 25, б. "с" от Международния пакт за граждански и политически права, както и дали процесният казус не поставя под съмнение демократичното устройство на Република България като държава - чл. на ЕС по смисъла на трайната практика на Европейския съд по правата на човека . Искането за отправяне на преюдициално запитване до СЕС се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение по следните съображения: Цитираните от касатора Резолюция 1096/1996/ на парламентарната асамблея на Съвета на Европа за мерките и разрушаване наследството на бившите комунистически тоталитарни системи и Препоръка R/2000/13 на Комитета на министрите към страните членки относно Европейската политика за достъп до архивите нямат задължителен характер. Европейската конвенция за правата на човека и основните свободи, Международният пакт за икономически, социални и културни права и Международният пакт за граждански и политически права съставляват международни договори, а не част от първичното или вторично общностно право, поради което СЕС не е компетентен да се произнася за съответствието на националното ни право с тези международни пактове/договори/конвенции. Същите по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията на РБългария съставляват част от вътрешното право на страната, с което съдът следва да се съобрази при преценка законосъобразността на административния акт на основание чл. 146, т. 4 от АПК. Предвид предмета на правния спор и допустимостта на оспорването само относно нищожността на решението на Комисията, съдът вече е преценил тези актове и е изложил съображения защо не е налице такова тежко противоречие на решението с материалния закон, което да води до нищожност на същото. Валиден предмет на преюдициално запитване в случая би било само тълкуването на разпоредбите на Хартата за основните права на ЕС, съотнесени към съответните текстове на националния ЗДРДОПБГДСРСБНА. Съгласно чл. 51, § 1 от ХОПЕС, разпоредбите на Хартата се отнасят за държавите - членки единствено, когато те прилагат правото на Европейския съюз, а съгласно чл. 51, § 2 от ХОПЕС настоящата харта не разширява приложното поле на правото на Съюза извън компетенциите на Съюза, не създава никакви нови компетенции или задачи на Съюза и не променя компетенциите и задачите, определени в Договорите. Разпореденото в чл. 51, § 2 от ХОПЕС е препотвърдено и в чл. 6, § 1, ал. 2 и § 2 от ДЕС, както и в Декларацията относно Хартата на основните права на Европейския съюз, приложена към заключителния акт на Междуправителствената конференция, приела Договора от Лисабон- разпоредбите на ХОПЕС не разширяват по никакъв начин определените в Договорите области на компетентност на Съюза, а присъединяването на ЕС към Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи не променя областите на компетентност на Съюза, така както са определени в Договорите. Съгласно разпоредбата на чл. 267, § 1 от ДФЕС съдът на Европейския съюз е компетентен да се произнася преюдициално относно: а/ тълкуването на настоящия договор и б/ валидността и тълкуването на актовете на институциите, органите, службите или агенциите на Съюза. С оглед гореизложеното, съществен за преценката, дали искането за отправяне на преюдициално запитване в случая е основателно или не, е отговорът на следния въпрос: регулирането на обществените отношения, свързани с установяване и обявяване на принадлежност на лице, попадащо в обхвата на чл. 3 и чл. 26 от ЗДРДОПБГДСРСБНА към органите на ДС и разузнавателните служби на БНА, попада ли в някоя от видовете компетентности на Европейския съюз, уредени в ДФЕС или не, съответно компетентен ли е СЕС да се произнася преюдициално по съдържащите се в молбата питания. Видно от разпоредбите на ДФЕС, компетентностите на ЕС са три вида: изключителна /чл. 3 от ДФЕС/, споделена /чл. 4 от ДФЕС/ и такава за подкрепа, координиране или допълване на действията на държавите - членки /чл. 6 от ДФЕС/. И трите вида компетентности на ЕС са изчерпателно изброени в цитираните по-горе разпоредби от ДФЕС. Установяването и обявяването на принадлежност на лице към органите на ДС и разузнавателните служби на БНА не попада в нито една от определените по ДФЕС компетентности на Съюза. В този случай българската държава и българският съд не следва да прилагат разпоредбите на ХОПЕС, тъй като по отношение тези обществени отношения не се прилага правото на Европейския съюз /чл. 51, § 1 от ХОПЕС/. Неприложимостта на правото на ЕС спрямо института принадлежността на физически лица към органите на ДС и разузнавателните служби на БНА, поставя искането за отправяне на преюдициално запитване с оглед предмета му извън компетентността на СЕС по чл. 267 от ДФЕС. В горния смисъл вече е налице произнасяне на СЕС - Определение на Съда от 12 ноември 2010 г. по дело С-339/10 г. /К. А. Е., М. Л. И., "К. И." ЕАД срещу Министерски съвет на Република България/. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение,