Решение № 341 от 3.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1049/2014 г.

Решение № 341 от 3.10.2014 г. на ВКС по н. д. № 1049/2014 г., II н. о., НК, докладчик съдията Теодора Стамболова Производството е по реда на чл. 422, ал. 1, т. 5 НПК. С протоколно определение, постановено на 19.12.13 г. от РС-Лом по Н. О. Х. Д. 799/13 г., е одобрено постигнатото между адвокат И. А. от МАК в качеството му на защитник на подсъдимия Д. Н. М. от една страна и прокурор от РП-Лом от друга, споразумение, съгласно което осъденият е признат за виновен в това, че на 01.09.13 г. в гр. Л. е извършил престъпление по чл. 129, ал. 1 НК и при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. Б НК му е наложено наказание пробация, като са определени двете задължителни пробационни мерки за срок от по шест месеца, а периодичността на явяване и подписване е постановено да бъде два пъти седмично. Определението е влязло в сила веднага и не подлежи на касационен контрол. В предвидения от закона процесуален срок, на 06.06.14 г. е постъпило искане от Главния прокурор на РБ за възобновяване на наказателното дело, в което е развито съображение за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК. Иска се възобновяване на производството, отмяна на постановеното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първостепенния съд. В съдебно заседание пред ВКС представителят на ВКП поддържа искането с изтъкнатите в него съображения. Осъденият, редовно призован, не се явява, не заявява становище и не изпраща процесуален представител. Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение, като взе предвид сезиращия го документ и изтъкнатите в него аргументи, като съобрази становището на прокурора в съдебно заседание и след като сам се запозна с материалите по делото в рамките на компетенциите си в настоящата процедура, намира за установено следното: Искането за възобновяване е основателно. В споразумението, предложено за одобрение от РС-Лом, е изписана дата на извършване на процесното деяние, квалифицирано по чл. 129, ал. 1 НК, 01.09.2013 г. Тази дата е получила одобрението на решаващия съд. Видно от материалите по делото обаче, установените на досъдебното производство факти сочат на дата на престъплението 01.06.13 г. Иначе казано, осъденият е бил признат за виновен за извършване на престъпление за ден, в каквото такова липсва. Действително, страните по споразумението са били длъжни да прецизират датата на извършване на деянието, но пък и РС-Лом е бил задължен да ги прикани да сторят това в съответствие с доказателствата по делото. Неосъществявайки тази контролна дейност, последният е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила чрез неспазване разпоредбите на чл. 15 и чл. 55, ал. 1 НПК и накърняване в тази връзка на правото на защита на осъдения, както и е подходил в противоречие с нормата на чл. 382, ал. 7 НПК. Ето защо производството следва да бъде възобновено, определението на районния съд-отменено и делото-върнато за ново разглеждане от друг състав на РС-Лом. Водим от изложените съображения и на основание чл. 425, ал. 1, т. 1 вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 354, ал. 3, т. 2 вр. ал. 1, т. 4 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1, т. 2 НПК, Върховният касационен съд, Второ наказателно отделение