Решение № 12325 от 14.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 4389/2024 г.

Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. А. Н., гр. Пещера, община Пещера, област Пазарджик, чрез процесуалния й представител адв. И. Барбова, против решение 698/20 февруари 2024 г. постановено по адм. д. 180/2023 г. по описа на Административен съд Пазарджик. С доводи за неправилност и необоснованост се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба не са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от М. М. К. и Ш. А. Б. против заповед 18-1535/07 февруари 2023 г. на началника на СГКК гр. Пазарджик, с която на основание чл. 54, ал. 4, във връзка с чл. 54, ал. 1 и чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР е одобрено изменението в КККР на гр. Пещера съгласно скица-проект 15-135821 от 07 февруари 2023 г., състоящо се в промяна на границите сграда с идентификатор 56277.501.224.3, и нанасяне на самостоятелни обекти в нея, а именно схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.501.224.3.1 с площ от 58,79 кв.м., схема на самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56277.501.224.3.2 с площ от 8,46 кв.м. и промяна в границите на сграда с идентификатор 56277.501.224.3. Съдът е отменил заповедта като незаконосъобразна. Решението е валидно, допустимо и правилно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Съгласно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 АПК за започване на производството по издаване на административен акт се уведомяват известните заинтересувани граждани и организации освен заявителя. Нормата е императивна и е гаранция за правата на заинтересуваните от административното производство лица. По делото е безспорно установено, че заинтересуваните лица не са били уведомени за започналото производство по изменение на КРНИ. В ЗКИР не се съдържат разпоредби, които да изключват приложението на чл. 26 АПК, поради което административния орган е имал задължението да уведоми лицата, чиито права и законни интереси биха били засегнати от промяната. Съдът правилно е приел, че нарушението на процедурата е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на акта. Това е така, защото след като са били лишени от участие в производството по издаване на административния акт на заинтересуваните лица не им е била дадена възможност да бъдат изслушани и да представят доказателства за установяване на релевантните за случая факти. С оглед на изложеното, оспореното изменение на КККР от началника на СГКК гр. Пазарджик е процесуално незаконосъобразно като извършено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Правилни са и правните изводи на съда за материална незаконосъобразност на извършената промяна в КККР. Съгласно чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, кадастралната карта и кадастралните регистри се изменят при установяване на непълноти и грешки, каквито са несъответствията в данните за недвижимите имоти в КККР спрямо действителното им състояние към момента на одобряване на КККР, според легалната дефиниция на § 1, т. 16 ДР ЗКИР. Разпоредбата на чл. 54, ал. 1 и ал. 2 ЗКИР в относимата редакция предвижда непълнотата или грешката в кадастралната карта и кадастралния регистър, да се попълват въз основа на писмени доказателства и скица - проект, а в случай, че са свързани със спор за материално право, непълнотата или грешката се отразяват в комбинирана скица и се отстраняват след решаване на спора по съдебен ред. Законосъобразно съдът е приел, че в заповедта липсват мотиви - фактически основания за издаването й, които всеки административен акт трябва да съдържа, съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. От съдържанието на заповедта не става ясно въз основа на кои факти и в кой от случаите на чл. 51, ал. 1, т. 2 ЗКИР, във вр. с § 1, т. 16 ДР ЗКИР, е извършено одобреното изменение. Нормата на чл. 54, ал. 4 ЗКИР само определя вида на акта и компетентния да го издаде орган в хипотезата на непълноти и грешки в КК и КР. Изписването само на приложените текстове от закона не санират този пропуск. Неизлагането на аргументи в оспорената заповед, както и липсата на данни в административната преписка, в какво се изразява непълнотата или грешката в КК, води до невъзможност съдът да извърши преценка за съответствието й с материалния закон, нарушава се и правото на защита на страните в процеса. При тези безспорни данни и съгласно трайно установената съдебна практика, че липсата на мотиви в акта представлява съществено нарушение на изискуемата форма, изводът на съда за незаконосъобразност на заповедта на основание чл. 146, т. 2 АПК, е законосъобразен и обоснован. Предвид изложеното законосъобразно съдът е отменил заповед 18-1535/07 февруари 2023 г. на началника на Служба по геодезия, картография и кадастър гр. Пазарджик, като незаконосъобразна. При постановяване на обжалваното съдебно решение не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания за неговата отмяна. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221 ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия състав