Решение № 15642 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13348/2010 г.

Решение № 15642 от 28.11.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13348/2010 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Лиляна Симеонова Лозанова, Гергана Димитрова Йорданова, Тони Райков Йорданов, Ефросина Цветкова Гьорева, Цветан Димитров Маринов, Таня Димитрова Маринова, Невена Григорова Иванова, Виолета Ангелова Йорданова, Иванка Спасова Маринова, Цветанка Борисова Съйкова, Маргарита Борисова Трайкова (починала в хода на процеса и оставила наследници: Виолета Петрова Бахтерлиева и Димитър Петров Димитров, които са конституирани като жалбоподатели), Антоанета Георгиева Симеонова и Петър Георгиев Андреевски, подадена против решение № 6 от 19.07.2010 г., постановено от Софийския окръжен съд, гражданско отделение, по адм. дело № 4/2008 г. С жалбата, с писмена защита и в съдебно заседание чрез упълномощен адв. Минков се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационните жалбоподатели оспорват изводите на съда и твърдят, че делото е останало неизяснено, защото приетите технически експертизи не са изпълнили поставените задачи и заявяват, че няма никакъв спор за собственост, защото са доказали правата си с документи за собственост. Молят Върховния административен съд да отмени обжалваното решение като незаконосъобразно и да назначи нова съдебно-техническа експертиза. Ответникът - областният управител на Софийска област не изразява становище по касационната жалба. Заинтересованите страни - Кирил Йорданов Дудов и Димитър Петров Димитров също не заявяват мнение по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за отхвърляне на касационната жалба, защото е правилен и обоснован изводът на първоинстанционния съд, че в случая процесните имоти не са предоставени за ползване на ползватели по смисъла на § 4, а са възстановени по ЗСПЗЗ и е налице спор за материално право. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежни страни в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 6 от 19.07.2010 г. е отхвърлена жалбата на Лиляна Симеонова Лозанова, Гергана Димитрова Йорданова, Тони Райков Йорданов, Ефросина Цветкова Гьорева, Цветан Димитров Маринов, Таня Димитрова Маринова, Невена Григорова Иванова, Виолета Ангелова Йорданова, Иванка Спасова Маринова, Цветанка Борисова Съйкова, Маргарита Борисова Трайкова, Антоанета Георгиева Симеонова и Петър Георгиев Андреевски, като наследници на Йордан Дудов Матов, против заповед № ОА-314 от 21.07.2006 г. (публ. ДВ, бр. 65 от 2006 г.), издадена от областния управител на Софийска област, с която на основание § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ е одобрен планът на новообразуваните имоти на земеделски земи, предоставени за ползване на граждани въз основа на актове по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, м. "Стубел", "Владовото", " Над училището", "Гаго", "Сгоревище - I ч." и "Сгоревище - II ч.", землище на с. Дръмша, община Костинброд, Софийска област. За да достигне до този резултат Софийският окръжен съд е приел, че спорните новообразувани имоти, за които претендират права жалбоподателите са № 87309, № 87312, № 87313 - записани в регистъра към ПНИ на Стефан Бонков Спасов, № 87320 - записан на наследници на Ваце Гьорин и № 87321 - записан на Филип Младенов Бонков. Съдът се е позовал на приети три съдебно- технически експертизи и събраните писмени доказателства по делото, от които е извел извод, че в случая процесните имоти не са предоставени за ползване на ползватели по смисъла на § 4 и сл. от ПЗР на ЗСПЗЗ, а са възстановени по реда на ЗСПЗЗ, поради което между реституираните собственици е налице спор за материално право, който следва да се реши в процес по реда на чл. 14, ал. 4 от ЗСПЗЗ, а не в настоящото административно производство. При извършената служебна проверка, съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК се установява, че обжалваното решение е валидно и допустимо. Според настоящия съдебен състав съдебното решение е правилно и при постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото Софийският окръжен съд точно е установил, че с решение № 229-1 от 6.01.2000 г. на ПК - Костинброд на наследниците на Йордан Дудов Матов е признато право на собственост върху 12 броя имота - земеделски земи, от които в съществуващи реални граници е възстановено правото на собственост върху имоти с № № 5, 6, 11 и 12 от горепосоченото решение, а останалите попадат в терен по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Първоинстанционният съд е установил след приемане на съдебно-техническа експертиза, че имоти с № № 20 и 21 попадат в строителния полигон на с. Дръмша, поради което с влязло в сила определение от 3.12.2008 г. съдебното производство е прекратено по отношение на описаните имоти. В мотивите на атакуваното съдебно решение вярно са отразени спорните имоти, спрямо които са насочени претенциите на жалбоподателите и е констатирано по регистъра към оспорения ПНИ, че те са записани в него не на ползватели с преобразувано право на собственост, а на бивши собственици по ЗСПЗЗ, а именно: № 87309, № 87312, № 87313 - на Стефан Бонков Спасов, № 87320 - на наследници на Ваце Гьорин и № 87321 - на Филип Младенов Бонков. Съдът е изслушал и приел три съдебно-технически експертизи, изготвени от вещо лице инж. Ивайло Димитров, който в заключението си, представено в съда на 27.11.2008 г. не е установил съществува ли идентичност между имотите, описани в жалбата и в становището на жалбоподателите от 19.04.2007 г. и имотите, включени в разписния лист към писмото на община Костинброд от 18.03.2008 г. В експертизата на същото вещо лице от 14.04.2010 г. експертът е заявил, че не е в състояние да прецени местоположението на имотите на наследодателя на жалбоподателите и какви точно имоти са отредени за тях с ПНИ, като при приемане на заключението в съдебно заседание на 21.04.2010 г. вещото лице е уточнил, че не може да индивидуализира имотите на бившите собственици към момента на образуване на ТКЗС и оттам да се направи преценка съобразно имотите, които са предвидени за жалбоподателите в ПНИ дали са изпълнени изискванията на чл. 28 от ППЗСПЗЗ. С експертизата от 8.06.2010 г. вещото лице е представил комбинирана скица - представляваща комбинация между помощния план и ПНИ за м. "Над училището", в която скица е отразил новообразуван имот № 308 с площ 2157 кв. м, който е записан в регистъра на ПНИ на Йордан Дудов Матов, имот № 319 с площ 355 кв. м, също записан в регистъра към ПНИ на Йордан Дудов Матов и имот № 30, записан в регистъра към ПНИ на жалбоподателката Лиляна Лозанова, който й е отреден като ползвател по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. След преценка на техническите изисквания, определени в чл. 28 от ППЗСПЗЗ експертът е дал заключение, че посочените новообразувани имоти отговарят на техническите изисквания. При така приетите три съдебно-технически експертизи, настоящият съдебен състав счита, че с тях са установени възможните факти и обстоятелства във връзка с установяване идентичността на бившите имоти на жалбоподателите, поради което твърдението, развито в касационната жалба, че делото е останало неизяснено от фактическа страна е неоснователно. Относно възражението на касаторите срещу приетите експертизи, и искането за изслушване на нова експертиза, Върховният административен съд счита, че също са неоснователни, с оглед допустимостта само на писмени доказателства в касационното производство и недопустимостта на нови фактически установявания, регламентирана в чл. 219, ал. 1 и чл. 220 от АПК. Настоящият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд не е допуснал нарушение на процесуалните правила, като не е назначил още съдебно- технически експертизи, защото жалбоподателите не са поискали изслушване на тройна СТЕ и от образуване на делото през 2008 г. до приключването му, те са разполагали с процесуални възможности да докажат твърденията си. Относно оплакването на касационните жалбоподатели срещу извода на Софийския окръжен съд за наличие на спор за материално право, решаващият съдебен състав намира, че също е неоснователно. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че при записване в регистъра към процесния ПНИ на други лица като собственици на спорните имоти, които не са ползватели с трансформирано право на ползване в право на собственост, а са собственици по ЗСПЗЗ, между тях и жалбоподателите е налице вещноправен спор. В атакуваното съдебно решение е изведено обосновано заключение, че при наличие на спор за материално право между възстановени собственици на земеделски земи, този спор не се решава от административния орган или от административния съд, а по реда на общия исков процес. Едва след решаване на спора по съдебен ред, ако се уважат претенциите на наследниците на Йордан Дедов Матов, те ще имат право да претендират изменение на ПНИ по реда на § 4к, ал. 8, т. 1 от ПЗР на ЗСПЗЗ. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че обжалваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,