Решение № 3581 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15668/2011 г.

Решение № 3581 от 13.03.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15668/2011 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на "Пътинженеринг-М" АД, гр. Монтана, представлявано от изпълнителен директор Тони Петров, подадена чрез упълномощен юрисконсулт Симеонова, против решение № 12929 от 12.10.2011 г., постановено от Върховен административен съд, пето отделение, по адм. д. № 14107/2010 г. С жалбата, в съдебно заседание и с два броя писмени бележки, изготвени от юрисконсулт Симеонова и от упълномощен адв. Хайтов се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението. Касационният жалбоподател оспорва изводите на съда относно наличието на мотиви в оспорения административен акт, осъщественото оценяване и класиране с представените в хода на съдебния процес формуляри за оценка и по отношение състава на комисията, която е провела конкурсната процедура и извършила оценяването и класирането на двамата участника. Моли петчленния състав на Върховния административен съд да отмени обжалваното съдебно решение като издадено в противоречие със законовите разпоредби. Ответникът - министърът на околната среда и водите, оспорва касационната жалба чрез упълномощени юрисконсулт Тонева и юрисконсулт Кирева, които в съдебно заседание и с писмен отговор пледират за оставяне в сила на атакуваното съдебно решение, като правилно и законосъобразно. Ответникът - СД "Грант 90-Цонев и сие", гр. Враца, оспорва касационната жалба чрез упълномощен адв. Григоров, който в съдебно заседание и в писмени бележки излага подробни аргументи за отхвърляне на възраженията на касатора, като претендира присъждане на направените по делото разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, тъй като при постановяване на решението съдът е обсъдил фактическите обстоятелства, релевантни за правния спор, въз основа на което е направил обоснован извод за законосъобразност на оспорения акт. Според участващия по делото прокурор разрешението е законосъобразно и материалният закон е приложен правилно, като правните изводи на съда съответстват на доказателствата и на фактическите обстоятелства по спора. Като прецени доводите на страните и данните по делото, петчленният състав на Върховния административен съд намира касационната жалба за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното съдебно решение № 12929 от 12.10.2011 г. е отхвърлена жалбата на "Пътинженеринг-М" АД, гр. Монтана, подадена против разрешение № 748/16.09.2010 г. на министъра на околната среда и водите, с което е разрешено на СД "Гарант-90-Цонев и сие", гр. Враца, да извърши за своя сметка проучване на строителни материали - подземни богатства по чл. 2, ал. 1, т. 5 от Закона за подземните богатства /ЗПБ/ в площ "Косталево-2" - 0.82 кв. км, разположена в землищата на с. Косталево, община Враца и с. Върбешница, община Мездра, област Враца, със срок на разрешението 6 месеца. За да достигне до този резултат, Върховният административен съд, пето отделение, е приел, че процесното разрешение е издадено от компетентния за това орган - министърът на околната среда и водите в съответствие с нормите на чл. 49, ал. 2 във връзка с чл. 5, т. 1, чл. 6, ал. 1 и чл. 7 от ЗПБ /в ред. на закона към датата на постановяване на оспорения акт - ДВ, бр. 61 от 06.08.2010 г./. Първоинстанционният съд е установил, че са спазени изискванията на чл. 23, ал. 2 и чл. 26 от ЗПБ - производството за предоставяне на процесното разрешение за търсене и проучване е открито след съгласуване с компетентните органи, като заявлението за издаване на разрешението съответства на изискванията на чл. 46, ал. 1 и 2 от ЗПБ. Заповедта за откриване и провеждане на неприсъствен конкурс съдържа всички задължителни реквизити, посочени в чл. 43, ал. 3 от ЗПБ и е обявена по регламентирания в закона ред. В мотивите на обжалваното съдебно решените е отразено, че зам.-министър на околната среда и водите /заповед за заместване № РД-78 от 26.01.2010 г./ е назначил комисия, която да организира и проведе конкурса и същата е приела условията и реда за провеждане на конкурса, одобрила е конкурсните книжа, критериите и показателите за оценяване и формиране на крайната комплексна оценка на предложенията, подредени по реда на техния приоритет. Констатирано е, че назначената конкурсна комисия е обективирала работата си в три протокола, с които е приела решение по чл. 47, ал. 1 от ЗПБ, допуснала е кандидатите до участие в конкурса, оценила е и е класирала постъпилите две предложения в съответствие с конкурсните изисквания, след което министърът на околната среда и водите е внесъл в Министерския съвет проект на разрешението, което в съответствие с изискването на чл. 50, ал. 1, т. 1 от ЗПБ е одобрено от МС и компетентният министър е издал процесното разрешение. При тези факти първоинстанционният съд е преценил, че оспореният индивидуален административен акт е съобразен с приложимите материалноправните норми на ЗПБ, тъй като според чл. 49, ал. 2 от ЗПБ в случаите по чл. 5, т. 1 от същия закон съответният министър или ръководител на ведомство издава разрешение на избрания на първо място кандидат след одобрение от Министерския съвет и сключва договор с него. От тук е изведено заключение, че по несъмнен начин е установено, че СД "Гарант-90-Цонев и сие" е класирано от конкурсната комисия на първо място, поради което след като са осъществени материалноправните предпоставки, ответният административен орган е задължен в изпълнение на законовите изисквания да издаде разрешение на кандидата, класиран на първо място. При осъществената проверка по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и допустимо постановено. Петчленният съдебен състав споделя изводите, изложени в атакуваното съдебно решение, че оспореното разрешение е надлежно мотивирано. В същото е посочено правното основание за постановяване на акта - вписани са нормите на чл. 49, ал. 2 във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 8, чл. 39, ал. 1, т. 1 и чл. 5, т. 1 от ЗПБ. Процесното разрешение съдържа и фактическите основания за издаването му, които са изложени в решението на конкурсната комисия за избор на титуляр на разрешението, което е обективирано в протоколите от работата на комисията с приложените към тях формуляри с индивидуалните оценки, поставени от отделните членове на комисията. Подробни мотиви за проведения неприсъствен конкурс се съдържат и в представения с административната преписката доклад на министъра на околната среда и водите до Министерския съвет. Неоснователно е становището на касационния жалбоподател, че членовете на конкурсната комисия не са оценили постъпилите две предложения в съответствие с критериите, които са оповестени с конкурсната документация. По делото е точно установено, че членовете на комисията, които са участвали в оценяването на предложенията и са подписали протокол № 3 от 10.05.2010 г. са определили индивидуални оценка съобразно обявените критерии при спазване на т. V. 4 от Изискванията относно разработките по условията на конкурса. Членовете на комисията, които са подписали горепосочения протокол са попълнили одобрените по образец таблици, в които са отразили своите оценки и съобразно тях са класирали двамата участници в конкурсната процедура. Поставените индивидуални оценки са в съответствие с предварително обявените критерии и тяхната относителна тежест в комплексната оценка на предложенията. Правилен е изводът на тричленния съдебен състав, че в конкретната хипотеза е съобразена обявената методика за оценка с определянето на индивидуални оценки по всеки от конкурсните критерии и показатели. Без правно значение е обстоятелството, че формулярите, подписани от отделните членове на конкурсната комисия са представени не с преписката, а с писмена молба от ответника, защото те не са оспорени при приемането им като писмени доказателства в първото съдебното заседание, проведено на 28.09.2011 г., с оглед на което законосъобразно са съобразени от съда при произнасяне на обжалваното решение. По отношение на развитото в касационната жалба възражение срещу четния брой членове на конкурсната комисия, настоящият съдебен състав счита следното: Въпросът е уреден в чл. 43, ал. 5, изречение второ от ЗПБ, според който текст комисията се състои от нечетен брой членове и включва представители на органите по чл. 7, съобразно тяхната компетентност, на министъра на финансите и на МС. В действащата към датата на издаване на процесното разрешение приложима правна уредба не се съдържа изискване за определяне на резервни членове. В настоящия случай е безспорно обстоятелството, че със заповед № 87 от 29.01.2010 г. е определена комисия, състояща се от петима членове /включително председател/ и двама привлечени експерти. Следователно общо назначените лица в конкурсната комисия са седем, тоест те са нечетен брой, предвид на което е спазено изискването на горепосочената норма. Не е спорен фактът, че при провеждане на заседанията на комисията, в които са обсъждани двете допуснати предложения не са участвали всички назначени членове. От текста на протокол № 3, обективиращ работата на конкурсната комисия е видно, че в него е отразено, че лицето Любомир Филипов - младши експерт в отдел "Публично частно партньорство", дирекция "ФРС" в Министерство на финансите, е отсъствал поради ползване на отпуск. Съдът констатира, че визираният протокол не е подписан и от лицето Красимир Стефанов, който е главен експерт в отдел "Търсене, проучване и добив" в дирекция "Концесии" при МРРБ. Тъй като не е отразена причината за неподписването от последното лице, петчленният съдебен състав приема, че този чл. не е участвал в заседанието на конкурсната комисия при приемане на решението за оценяване и класиране, с оглед на което протокол № 3 от 10.05.2010 г. е подписан от общо 5 лица, тоест от нечетен брой назначени членове на комисията, което е в съответствие с изискванията на чл. 43, ал. 3, изречение второ от ЗПБ. Настоящият съдебен състав установи при осъществената служебна проверка относно съответствието с материалния закон, че при произнасянето на конкурсната комисия е осъществено нарушение на нормата на чл. 43, ал. 2, изречение трето от ЗПБ. По силата на тази разпоредба мнозинството от състава на комисията не може да бъде формирано от представители на един орган. В конкретния случай обаче е налице отклонение от горепосочената императивна норма, изразяващо се в това, че решението на конкурсната комисия от 10.05.2010 г. е прието и подписано от Тодор Димитров, Венцислав Иванов, Николай Марков и Мария Петрова, като първият от тях е директор на дирекция "Земни недра и подземни богатства" в Министерството на околната среда и водите, а останалите три лица са експерти в същата дирекция в същото министерство. Протокол № 3 от 10.05.2010 г. е подписан още от само едно лице Христо Градинаров, който не е представител на горепосочената дирекция в МОСВ, а е съветник в дирекция "Икономическа и социална грижа" в МС. Следователно оценяването и класирането на двете допуснати предложения е извършено в заседанието на 10.05.2010 г. от четири члена на назначената комисия, които са представители на един орган и от още един член - представител на МС. С това е осъществено нарушение на забраната, формулирана в текста на чл. 43, ал. 3, изречение трето от ЗПБ, тъй като решението от горепосочената дата е прието от конкурсна комисия, формирала в състава си мнозинство от представители от един и същ орган. Петчленният съдебен състав счита, че се касае за съществено нарушение, тъй като посоченото противоречие със законовата норма е допуснато на заседанието на конкурсната комисия, по време на което е извършено оценяването и класирането на двамата участника по представените от тях предложения, което е изцяло съобразено и възпроизведено от издателя на процесното разрешение. Установеното от петчленния съдебен състав нарушение изисква отмяна на обжалваното съдебно решение, както и отмяна на оспорения индивидуален административен акт като незаконосъобразен. Естеството на правния спор не допуска произнасяне по същество от съда вместо компетентния за това министър, поради което преписката следва да се върне на ответния административен орган със задължително указание за провеждане на конкурсната процедура при стриктно спазване на императивните изисквания, регламентирани с нормата на чл. 43, ал. 5 от ЗПБ. С оглед изхода на спора искането на процесуалния представител на СД "Грант 90-Цонев и сие", гр. Враца, за присъждане на направените по делото разноски се оставя без уважение. Останалите страни не претендират разноски. На основание на горното и на чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав - I колегия