Решение № 12331 от 12.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 9062/2023 г.

Производството е по реда на чл. 237 и сл. АПК. Образувано е по молба на ПГ ПРОПЪРТИ ЕООД, град София, чрез адвокат Я. Стойчев за отмяна на влязло в сила решение 3461/23.05.2022 г. на Административен съд София град по адм. дело 3077/2021 г. оставено в сила с решение 4588/02.05.2023 г. на Върховен административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело 8279/2022 г. Искането за отмяна е на основание чл. 239, т. 6 АПК. Дружеството твърди, че съдебните решения са постановени в противоречие както с националното материално право, така и с практиката на Съда на Европейския съюз. Счита за неправилно тълкуването на разпоредбата на чл. 24 от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/ от съда, като поддържа и становище за липса на доказателства за наличието на абсолютна симулация. По подробно изложени съображения относно ангажирането на отговорност по чл. 177 от Закона за данък върху добавената стойност /ЗДДС/ и позовавайки се на решение на Съда на Европейския съюз по дело С-384/04 и Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28.11.2006 г. относно общата система на данъка върху добавената стойност, поддържа становище за липсата на законоустановените кумулативно изискуеми предпоставки за ангажирането на отговорност на дружеството. Искането е за отмяна на влязлото в сила съдебно решение. Ответникът директор на дирекция Обжалване и данъчно осигурителна практика град София, чрез гл. юрк. Р. Кръстева оспорва молбата за отмяна и моли да се остави без уважение като неоснователна. Претендира разноски. Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия, за да се произнесе взе предвид следното: Искането е за отмяна на влязло в сила съдебно решение по смисъла на чл. 237, ал.1 АПК, подадено е от страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен и в тримесечен срок от влизане в сила на акта, чиято отмяна се иска, поради което е процесуално допустимо. Разгледано по същество искането е неоснователно, по следните съображения: С решение 3461/23.05.2022 г. на Административен съд София град по адм. дело 3077/2021 г., е отхвърлена жалбата на "ПГ Пропърти" ЕООД против ревизионен акт Р-22220420002841-091-001/ 13.11.2020 г. на органи по приходите при ТД на НАП София за установени задължения по ЗДДС в размер на 11 826.28 лева, ведно с лихви в размер на 861.58 лева, резултат от непризнато право на данъчен кредит за данъчен период м.01.2020 г. по фактури, издадени от Прелине ЕООД и Кунто БГ ЕООД. С решение 4588/02.05.2023 г. на Върховен административен съд, първо отделение, постановено по адм. дело 8279/2022 г. решението на административния съд е оставено в сила. В съдебните актове е прието, че не е установено реалното доставяне и получаване на стоките, предмет на спорните фактури и влагането им в последващи доставки от ПГ ПРОПЪРТИ ЕООД, поради което не са налице основанията по чл. 68, ал.1, т.1 и чл. 69, ал.1 ЗДДС за признаване на право на приспадане на данъчен кредит. Отмяната по чл. 237 и сл. от АПК е извънреден способ за защита срещу силата на пресъдено нещо на влезли в сила съдебни решения, постановени по административни спорове, на основанията, изчерпателно изброени в чл. 239 АПК. В конкретния случай молителят се позовава на основанието, посочено в чл. 239, т. 6 АПК. Тази норма предвижда, че актът подлежи на отмяна, когато с решение на Европейския съд за защита на правата на човека е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. В конкретния случай искането с правно основание чл. 239, т. 6 АПК не е основано на конкретно решение на Европейския съд за защита на правата на човека. С молбата за отмяна не са представени доказателства за постановено решение на Европейския съд за защита правата на човека, с което е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи по предмета на съдебния акт, чиято отмяна се иска. Искането за отмяна е обосновано от дружеството с подробни съображения за постановяване на влязлото в сила съдебно решение по законосъобразността на оспорения ревизионен акт, в противоречие с практиката на Съда на Европейския съюз и в нарушение на материалния закон. Несъобразяването на националния съд с решения на Съда на Европейския съюз, съдържащи тълкуване на норми от правото на ЕС, не е сред предвидените в чл. 239 АПК основания за отмяна на влезли в сила съдебни решения. Изложените в искането съображения за нарушение на материалния закон и неправилна преценка на доказателствата по делото, имат характер на доводи за неправилност на съдебния акт, които са извън предмета на извънредния способ за отмяна по чл. 237 и сл. АПК. Доводите относно ангажирането на отговорност по чл. 177 ЗДДС са изцяло неотносими към обективните предели на силата на пресъдено нещо на влязло в сила съдебно решение, чиято отмяна се иска. От изложеното следва да се приеме, че не е налице основание за отмяна по чл. 239, т. 6 АПК, поради което искането на ПГ ПРОПЪРТИ ЕООД следва да се отхвърли като неоснователно. С оглед изхода от делото, на ответника в производството по отмяна, следва да се присъдят разноски в размер на 100 лева, юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 143, ал. 3 АПК във връзка с чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24, изр. второ от Наредбата за заплащането на правната помощ. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав на Първа колегия,