Решение № 6545 от 29.5.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3984/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на П. Т. Н. против решение 304 от 11.01.2024 г. по адм. дело 4112/2023 г. на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на Н. против разрешение за строеж 89/07.10.2022г. на главния архитект на район Банкя, Столична община. В касационната жалба, в допълнението към нея и в хода на делото по същество жалбоподателката поддържа, че решението на административния съд е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който разрешението за строеж да бъде отменено или евентуално след отмяната делото да бъде върнато на административния съд за ново разглеждане от друг състав и събиране на доказателства. Претендира присъждане и на направените по делото разноски. Ответникът главен архитект на район Банкя, Столична община, не изразява становище. Ответниците В. В. Н., В. В. Н. и В. Т. Н. оспорват касационната жалба. Молят решението на административния съд да бъде оставено в сила, като им се присъдят разноските по делото. Представителят на Върховната прокуратура представя заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбата и служебно провери валидността и допустимостта на решението съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Като разгледа касационната жалба по същество, Върховният административен съд, второ отделение, установи следното: Оспореното решение на Административен съд София град, с което е отхвърлена жалбата на П. Т. Н. против разрешение за строеж 89/07.10.2022 г., издадено от главния архитект на район Банкя, Столична община, за строеж: Разделяне на вилна сграда в имот с идентификатор 02659.2191.1402.1 по КККР на гр. София, УПИ XIII-1402, кв.11, м. Вилна зона гр. Банкя, район Банкя, гр. Банкя, следва да бъде обезсилено, тъй като е постановено по недопустима жалба, подадена от лице без правен интерес от оспорване на административния акт. По делото е установено, че обжалваното разрешение за строеж е издадено на касационната жалбоподателка и на ответниците по касационната жалба- физически лица на основание чл. 142, ал. 2 ЗУТ и влязло в сила решение от 19.01.2007г. по гр. дело 13563/ 2002 г. на Софийския районен съд, II гражданска колегия, вписано в службата по вписванията, т. III 36, вх. 8153/19.01.2007 г., с което е извършена съдебна делба на вилна сграда, находяща се в УПИ XIII-1402, кв.11, м. Вилна зона гр. Банкя, район Банкя, гр. Банкя, като жалбоподателката П. Т. получава в дял втория етаж от вилната сграда, представляващ жилище, състоящо се от спалня, дневна, кухня, антре, баня с тоалетна и тераси, с площ от 70,83 кв.м., заедно с две преходни избени помещения в сутерена и идеална част от подпокривното пространство, а ответниците В. В. Н., В. В. Н. и В. Т. Н. получават в дял първия етаж от вилната сграда, представляващ жилище, състоящо се от спалня, дневна, кухня, антре, баня с тоалетна и тераси, с площ от 75,95 кв.м., заедно с избено помещение в сутерена и идеална част от подпокривното пространство, съгласно скиците по одобрения в хода на делбеното производство инвестиционен проект, неразделна част от решението. При тези факти съставът на административния съд неправилно приема, че жалбата на П. Н. е допустима. Предмет на оспорване е разрешение за строеж 89/07.10.2022 г., издадено от главния архитект на район Банкя, Столична община, което подлежи на съдебен контрол по жалба на заинтересуваните лица заедно с одобрения инвестиционен проект, който е неразделна част от разрешението за строеж (чл. 149, ал. 1 и ал. 2 ЗУТ, вр. чл. 148, ал. 4 и ал. 8 ЗУТ). В случая, както първоинстанционният съд законосъобразно приема, разрешението за строеж, предмет на оспорване, е издадено по проект, одобрен в делбено производство, приключило с влязло в сила решение от 19.01.2007г. по гр. дело 13563/2002г. по описа на Софийския район съд. Следователно, в съответствие с разпоредбата на чл. 203, ал.2 ЗУТ, контролът за законосъобразност на проекта е осъществен от съда, пред който е проведено делбеното производство, в което жалбоподателката П. Н. е страна. Като страна в производството по делба същата е обвързана от силата на пресъдено нещо на съдебното решение. Поради това, независимо че попада сред лицата по чл. 149, ал. 2 ЗУТ, жалбоподателката не е активно легитимирана да оспори разрешението за строеж, което има значение за строителството заедно с вече одобрените в делбеното производство инвестиционни проекти (чл. 203, ал. 2 ЗУТ). По тези съображения жалбата срещу разрешението за строеж се явява недопустима съгласно чл. 159, т. 4 АПК. Ето защо като достига до заключение в обратен смисъл и разглежда жалбата на П. Н. по същество, съставът на Административен съд София- град постановява недопустимо решение, което подлежи на обезсилване на основание чл. 221, ал. 3, пр. 1 АПК, а производството по делото на прекратяване. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция жалбоподателката П. Н. следва да заплати на ответниците В. В. Н., В. В. Н. и В. Т. Н. общо сумата 1350.00 лв., разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат пред касационната инстанция. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,