Решение № 607 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11710/2012 г.

Решение № 607 от 15.01.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11710/2012 г., II о., докладчик съдията Славка Найденова Производството по делото е образувано по реда на чл. 208 и сл. АПК по касационна жалба на Георги Милков Янков от гр. София, срещу решение /без номер/ от 23.04.2012 г., постановено по адм. д. № 356/2008 г. на Софийски градски съд, административно отделение, като в нея се развиват оплаквания за постановяването му при допуснато съществено процесуално нарушение, неправилно прилагане на материалния закон и необоснованост. Иска се решението да се отмени и се постанови решение по съществото на спора, с което се отмени обжалвания от него Протокол за приемане и въвеждане в експлоатация на обект "Учебни кабинети и кабинет за безопасно движение", в Учебно-технически комплекс на Благоевски районен съвет на СБА гр. София, като недействителен - нищожен. Претендира присъждане на направените разноски. От ответниците, становище за неоснователност на касационната жалба, чрез процесуалния си представител в писмена защита и съдебно заседание, изразява Сдружение с нестопанска цел "СБА", със седалище и адрес на управление в гр. София. Становището на представителя на Върховната административна прокуратура е, че касационната жалба е неоснователна и предлага да се остави без уважение. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а след като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, включително и по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, счита, че е неоснователна. С обжалваното решение Софийски градски съд, административно отделение, в производство по реда на чл. 215, ал. 1 ЗУТ, отхвърлил жалбата на Георги Милков Янков за отмяна на обжалвания от него Протокол от 22.04.1992 г. за приемане и въвеждане в експлоатация на обект "Учебни кабинети и кабинет за безопасно движение", в Учебно-технически комплекс на Благоевски районен съвет на СБА гр. София, като недействителен - нищожен. За да постанови решението си съдът приел, че обжалваният протокол не е нищожен, както и че не подлежи на отмяна за законосъобразен, тъй като е изтекъл предвидения двугодишен срок за обжалването му, както и че след издаване на разрешение за ползуване на строежа, е недопустимо отменянето на строителните книжа, независимо от допуснатите нарушения. При постановяването на решението не се установява твърдяното в касационната жалба допуснато процесуално нарушение, а именно, че съдът не е изпълнил указанията на касационната инстанция, дадени в отменителното решение. Съдът е изяснил правнорелевантните факти и обстоятелства, като изводите му кореспондират на установената фактическа обстановка. Изяснен е правния спор с оглед отменителното решение, изложени са мотиви, че обжалвания протокол от 22.04.1992 г. за приемане и въвеждане в експлоатация на описания в него обект /строеж/ не е нищожен, както и че не е незаконосъобразен, с оглед действувалата нормативна уредба към момента на издаването му, а и с оглед действувала във временно и сега действуващата нормативна уредба. Съдът е изложил мотиви и правни изводи по отношение на релевантните факти и обстоятелства и петитума на жалбата, като не е бил длъжен да се произнася по неотносимите и правени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания акт. Решението е постановено при правилно прилагане на материалния закон, както и правните му изводи кореспондират на доказателствения материал и съответните правни норми. Протоколът е приет при действието на Наредба № 6 за приемане на обектите по капиталното строителство /наричана по-долу наредбата/, отменена, действувала при изготвянето му. От съдържанието на същия се установява, че е била назначена комисия съобразно чл. 9 от наредбата, всички членове от тази комисия са присъствували при изготвянето му и са го подписали, като съдържа всички предвидени реквизити в наредбата. С оглед на това протоколът, като индивидуален административен акт, е издаден от компетентен орган, като са спазени дадените правомощия на комисията с наредбата, която не е излезнала извън тях, същият е бил утвърден от съответния орган, съгласно изискванията на наредбата. Не е установено нарушаване на предвидените административнопроизводствени правила при издаването на протокола и целта на закона, представляваща приемане на завършените до годност строежи, като липсват каквито и да било доказателства към датата на издаването на протокола, строежът да не е бил завършен до неговата годност и възможност за експлоатация и ползуване по предназначение. С издаване на Акт за узаконяване № 37/17.04.1998 г., строежът се счита за законно извършен. Узаконяването е акт на легализиране на незаконно строителство и действува с обратна сила, като превръща незаконният строеж в законен от датата, към която е следвало да се издаде разрешение за строеж, тъй като той замества неиздаденото разрешение за строеж. Актът за узаконяване е издаден преди подаване на настоящата жалба и в тази връзка има отношение за неоснователността й. Освен това какво е било предвиждането на регулационния план е неотносимо към нищожността на процесния протокол, а е относимо за издаването на разрешението за строеж, респективно към акта за узаконяването му с оглед допустимостта на строежа. Към настоящия момент не е установено актът за узаконяване да е отменен, като такива доказателства не се представиха и пред касационната инстанция от касационния жалбоподател. Правилно поради това първоинстанционният съд е приел, че протоколът не е нищожен. Правилно е приложил и разпоредбата на чл. 70, ал. 3 от Правилника за капиталното строителство от 1980 г. (отм.), съгласно която и във връзка с ал. 2 от същия текст, влезлите в сила решения на приемателните комисии, които са постановени при особено съществено нарушение на правилника или другите нормативни изисквания /на каквото се позовава жалбоподателят/, не се отменят ако е изтекъл двегодишен срок от датата на утвърждаването им. В конкретния случай протоколът е утвърден в деня на изготвянето му /на приемане на решенията от приемателната комисия с него/, на 22.04.1982 г., поради което след 22.04.1984 г., той не може да бъде отменен при наличие на особено съществено нарушение на правилника или другите нормативни изисквания, включително и за твърдяната незаконосъобразност при изготвянето му, нито с оглед разпоредбите на действуващото законодателство към момента на издаването му, нито по действуващите норми по ЗУТ към момента на подаване и разглеждане на жалбата, с оглед предвидения стабилитет на протокола като административен акт. С оглед на това правилно е прието, че жалбата и за незаконосъобразност е неоснователна, тъй като посочения срок е бил изтекъл към момента на подаване на жалбата, тъй като след изтичането актът е валиден, независимо от допуснатите нарушения /ако има такива/. Като се има предвид изложеното не се установяват твърдяните касационни основания за отмяна на решението по чл. 209, т. 3 АПК, както не се установяват нарушения и от служебната проверка на делото по реда на чл. 218, ал. 2 АПК. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да се остави в сила. На ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноските за тази инстанция, които са поискани своевременно, преди приключване на устните състезания по делото и които са доказани в размер на 400 лв., представляващи платено адвокатско възнаграждение. Водим от горното Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 и чл. 143, ал. 3 АПК