Решение № 1763 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5236/2014 г.

Решение № 1763 от 18.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5236/2014 г., III о., докладчик председателят Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от кмета на община Аксаково, област Варна, подадена чрез гл. юрк. Антоанета Мянкова, срещу решение № 558 от 12.03.2014 г., постановено по адм. дело № 314/2014 г. от Административен съд - Варна. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно. Иска се отмяната му. Ответникът - Любен Христов Иванов, в писмен отговор, оспорва жалбата като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за неоснователна. С обжалваното решение Варненският административен съд е отменил мълчаливия отказ на кмета на община Аксаково да завери молба-декларация за снабдяване с констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка за ПИ 244 в местността "Могилата" в землището на с. Осеново, Община Аксаково по подадено от Любен Христов Иванов заявление с вх. № ОС 68-14/2/6.12.2013 г. и е върнал административната преписка за произнасяне съобразно дадените от съда указания. За да постанови този резултат, съдът е приел, че исканата административна услуга е елемент от охранителното производство по чл. 587 от ГПК - издаване на нотариален акт по обстоятелствена проверка, при който административният орган удостоверява единствено факта дали имотът е актуван като общинска собственост. Компетентен да извърши проверката и съответно да удостовери правото на собственост или да откаже издаването на нотариален акт бил само нотариусът. В правомощията на административния орган било да направи исканата административна услуга като удостовери единствено визирания факт. По делото нямало данни за имота да е съставен акт за общинска собственост, но дори и да бил налице такъв, административният орган следвало да завери молбата-декларация, като отрази това обстоятелство в нея. Липсата на документ за собственост на имота не можела да мотивира отказ за извършване на административната услуга. Не можело да се приеме и че исканата услуга следва да се предоставя само на собственик на имота, който е доказал правата си с надлежен титул за собственост, защото предстоящото нотариално производство целяло установяване именно на този факт и евентуално издаване на такъв документ. Приемането на противното обезсмисляло наличието на подобна услуга, а от друга страна лишавало гражданите от възможността за упражняване на едно тяхно вещно право. Необосновано и погрешно било да съпоставят ЗСПЗЗ със ЗС и ГПК и третирането на първия като специален спрямо общите ЗС и ГПК, включително и да се счита, че се дерогират правилата за давността, уредени в ЗС по отношение на имоти, попадащи в територии по § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ. Всички имоти, с изключение на тези, за които имало изрична забрана да бъдат придобивани по можели да се придобиват на това оригинерно правно основание. Извършването на исканата услуга не се предпоставяло от преценката на кмета на общината за евентуално бъдещо накърняване на права и реституционни претенции на бивши собственици - законът не поставял такова изискване за издаване на акт от категорията на поискания, нито вменявал на кмета задължение да защитава неограничено чужди права на частни лица. В случай на накърняване на такива права, засегнатите лица разполагали със самостоятелни способи за защита по реда на гражданското съдопроизводство. Решението е правилно. Правилно първоинстанционният съд е приел, че компетентността да извърши проверката за правото на собственост принадлежи единствено на нотариуса в охранителното производство. Извън компетентността на административния орган е възможността да преценява наличието или отсъствието на предпоставките за придобиването на правото на собственост върху имота по обстоятелствена проверка, за който е поискана административната услуга. При заверката на молбата-декларация следва да се отбележат единствено данните за имота; да се отрази съществуването или несъществуването на акт за общинска собственост; евентуално - какви са данните за собствеността върху имота според регистъра. В случая попълването на молбата-декларация от административния орган е било необходимо за издаването на констативен нотариален акт за собственост на имота по реда на чл. 587 от ГПК. Отказът на административния орган да извърши административната услуга е незаконосъобразен, тъй като лишава молителя от възможност да инициира провеждане на охранително производство за издаване на констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка. Кметът на общината не притежава правомощие да установява правото на собственост на молителя, а само да завери молбата - декларация. Следва да се има предвид и обстоятелството, че доказателствената сила на констативния нотариален акт, издаден по обстоятелствена проверка по реда на чл. 587 от ГПК, е оборима и всяко трето лице може да докаже в производство по чл. 537, ал. 2 от ГПК, че титулярът по нотариалния акт не е собственик. При възникнал спор за материално право компетентен да се произнесе е единствено гражданският съд по реда на общото исково производство. Удостоверителната част от молбата-декларация е административна услуга и кметът е следвало да я извърши, като попълни удостоверителната част на молбата-декларация с данните за имота, с които разполага. По изложените съображения решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,