Решение № 10258 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10092/2019 г.

Решение № 10258 от 27.07.2020 г. на ВАС по адм. д. № 10092/2019 г., II о., докладчик съдията Славина Владова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за кадастъра и имотния регистър (ЗКИР). Образувано е по касационна жалба на А. Александрова, М. Александрова и К. Александров и тримата от [населено място], чрез процесуалния им представител адв. Димитров, срещу решение № 1292 от 26.06.2019 г., постановено по адм. дело № 123/2019 г. на Административен съд – гр. Варна, с което е отхвърлена жалбата им срещу Заповед № 18 – 4239 от 28.05.2018 г. на началника на Службата по геодезия, картография и кадастър (СГКК) – гр. Варна, с която по искане на Р. Николова от [населено място] е допуснато изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Варна, като е нанесени нови обекти самостоятелни обекти – идентификатор № 10135.3515.169. 1. 1, № 10135.3515.169. 1. 2 и 10135.3515.169. 1. 3 със записан нов собственик Р. Николова в КР и промяна в границите на съществуващ обект ПИ идентификатор № 10135.3515.169 със записани собственици К. Александров и Р. Николова, а за ПИ идентификатори № 10135.3515.169. 1. 1 и 10135.3515.169. 1. 3 в КР е записана като собственик Р. Николова. В касационната жалба жалбоподателите твърдят неправилност на оспореното решение, като постановено в противоречие с материалния закон, поради необоснованост и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърдят, че без да са изяснени всички факти и обстоятелства съдът е приел законосъобразност на оспорената заповед, като напротив посочват, че при издаването й са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, които съдът не е отчел. Твърдят и че неправилно служебно е назначена СТЕ. Посочват и че предвид установеното от СТЕ, че делбените дела, въз основа на които е направено нанасянето на самостоятелните обекти, не се пазят, включително скиците към тях, то е допуснато нарушение, тъй като не е изяснено местоположението на обектите, както и факта, че на сутеренните етажи не е сменено предназначението при нанасянето им. Искат оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отменя заповедта на началника на СГКК - Варна. Претендират разноски за двете инстанции. Ответникът - началникът на СГКК – гр. Варна, не се явява и не изпраща представител в открито съдебно заседание и не изразява становище по касационната жалба. Ответникът Р. Николова с представен отговор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно, а касационната жалба неоснователна. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежни страни – адресати на решението и срещу акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. За да постанови оспореното решение АС – гр. Варна е приел, че с оспорената заповед е извършено нанасяне на самостоятелни обекти в сграда в съответствие с извършена съдебна делба, като границите на обектите в сградата са нанесени в съответствие с извършените през 1983 и 1987 г. съдебни делби, като е постановена промяна в границите на самостоятелни обекти в сградата. Позовал се е на приетата по делото СТЕ, която е установила, че изготвените схеми на самостоятелни обекти в сградата по представения проект съдържат границите – контура на жилищната сграда и очертанията на самостоятелните обекти като взаимното им разположение е съобразено с Протокол за съдебна спогодба по д. № 2153/1983 г. на Варненски районен съд между наследодателите на жалбоподателите и заинтересованата страна пред първата инстанция. Посочил е и че съобразно чл. 17, ал. 8 от Наредба № РД – 02 – 20 – 5 от 15.12.2016 г. за съдържанието, създаването и поддържането на кадастралната карта и кадастралните регистри и приложение № 5 от тази наредба основното предназначение на схемите е документиране на взаимното разположение на самостоятелните обекти в сграда по етажи, като за тях не се прилагат изискванията за точност и от тях не се извличат данни за размери. В тази връзка е приел, че оспорената заповед е законосъобразна доколкото нанасянето на самостоятелните обекти е извършено на база представения протокол за съдебна делба. Приел е и че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, тъй като е извършено нанасяне на самостоятелни обекти, собственост на Р. и с нанасянето не се засягат права на жалбоподателите, а те самите не са заявили вписването си, поради което е приел и че не са засегнати техни права и интереси, включително досежно записването на К. Александров като собственик в КР на част от дворното място. Приел е и че жалбоподателите не са ангажирали доказателства досежно това, че с нанасянето на спорните самостоятелни обекти в сградата се засягат техни права и законни интереси. Решението е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК, по следващите съображения. На първо място не са установени пределите на допустимото оспорване на заповедта, тъй като не е установено по безспорен начин дали жалбоподателите пред първата инстанция оспорват заповедта в цялост, включително досежно вписванията в КР на собствеността върху дворното място или само в частта на допуснатото изменение с нанасянето на нови схеми на самостоятелните обекти в сградата по заявлението на Р. Това е така, тъй като с оспорената пред първата инстанция заповед е допуснато изменение и в кадастралния регистър, не само в кадастралната карта, както и изменението касаещо както поземления имот, така и сградата и нанасянето на схеми на самостоятелни обекти в нея. На второ място решението е вътрешно противоречиво досежно приетото от съда, че права и законни интереси на жалбоподателите пред първата инстанция не са засегнати, тъй като те не са заявили такива при създаването на кадастралната карта и регистър. Това би навело на извод за недопустимост на жалбата им, което не е направено от съда. Напротив в случая жалбоподателите имат качеството на засегнати лица от процедираното изменение, тъй като безспорно се засягат обекти, които са тяхна собственост, съответно с нанасянето на самостоятелните обекти се твърди, че се претендира намаляване на площта на техните самостоятелни обекти в сградата и те като легитимиращи се с документи за собственост на обекти, засегнати от изменението, съответно са заинтересовани лица и е следвало да участват в административното производство. Това нарушение допуснато при издаване на заповедта не е съществено, тъй като жалбоподателите могат да наведат всички свои възражения и в съдебното производство и с приключване на административното такова не се преклудира възможността им за това. Съществено би било нарушението обаче, ако се е отразило на крайния акт. Кадастралната карта отразява действителното съществуващо на място фактическо положение на имотите, сградите и самостоятелните обекти в тях. От съда в случая не е установено единственото релевантно към спора обстоятелства, а именно действителното съществуващо на място фактическо положение, а именно дали на място спорната стена между обектите на страните по делото се намира на действително (фактически) на мястото, на което е нанесена в КК, съответно нанесени като очертания (включително като помещения и разделителната стена в рамките на проектирани самостоятелни обекти) съществува на мястото, на което е нанесена по оспорената заповед. Съществува индикация, че нанасянето не е извършено съобразно фактическото състояние на обектите, включително по представените решения на Варненски районен и Варненски окръжен съд по разрешаване на предявен иск по чл. 108 от ЗС от Р. срещу жалбоподателите в това производство, а че нанасянето е направено по документи без установяване на фактическото положение, но настоящата инстанция не може да приеме същите като безспорно доказателства, тъй като не са окончателни и влезнали в сила. На трето място за да е налице "непълнота или грешка" в одобрената КККР, съгласно легалното определение - § 1, т. 16 от ДР на ЗКИР (в относимата редакция ДВ бр. 57/2016 г.) трябва да има несъответствие в данните – границите и очертанията - за имотите, отразени в КККР, спрямо действителното им фактическо състояние. От доказателствата по делото не може еднозначно да бъде установено дали е налице такова несъответствие, предвид това, че съдът не е събрал доказателства в тази насока, а е приел, че нанасянето е извършено съобразно протокол за съдебна дела, което обаче е неотносимо към посочените условия за извършване на изменение в КК. Посочените по-горе противоречиви обстоятелства обаче не са изяснени и установени от първоинстанционния съд. За целта е следвало да да се използват специални знания с оглед на установяване на установяването на единствения релевантен за спора въпрос (който обаче не е поставен на приетата по делото СТЕ), а именно фактическото положение на обектите на място съответства ли на допуснатото с оспорената пред АС – гр. Варна изменение на КК, което не е сторено от съда. Без изясняване на посочения въпрос, за които е необходимо и събиране на доказателства различни от писмените, е невъзможно произнасянето по законосъобразността на оспореното заповед. Ето защо с оглед изясняването на посочените по-горе въпроси, решението на АС – гр. Варна следа да бъде отменено, а делото да бъде върнато за разглеждане от друг състав на Административен съд – гр. Варна, съгласно дадените с настоящето решение указания. При този изход на спора по исканията за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото на основание чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 1 и 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение