Решение № 3409 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7125/2014 г.

Решение № 3409 от 26.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7125/2014 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на Изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуален представител юрисконсулт Милена Стоянова, срещу решение № 1867 от 24.03.2014 г., постановено по адм. д. № 10922/2013 г. по описа на Административен съд София - град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Решението се обжалва и в частта за разноските. Направено е искане за присъждане на разноски за тази инстанция. Ответната страна - Живко Рангелов Плачков от с. Сливово, чрез адв. С. Скъпиева, с писмен отговор оспорва касационната жалба. Направено е искане за присъждане на адвокатско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице отменителни основания и затова решението следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна. С посоченото решение е отменено Уведомително писмо № 02-020-6500/8908 от 20.09.2013 г. на ВрИД Изпълнителен директор на ДФ "Земеделие", в частта, с която на Живко Рангелов Плачков от с. Сливово е отказано изплащане на суми по СЕПП в размер на 9908,70 лв. и по НР2 в размер на 2632,02 лв. по УРН 412965, и преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно мотивите на съда. Също така Държавен фонд "Земеделие" - РА е осъдено да заплати на Живко Рангелов Плачков сумата от 1210 лв., която представлява направените от страната разноски в производството. За да постанови посочения резултат, съдът е кредитирал неоспореното по съответния ред заключение на съдебно-техническата експертиза, което е приел за компетентно, подробно обосновано и кореспондиращо с останалите доказателства по делото. Посочено е, че административният акт е издаден както при неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането, така и при неправилно приложение на материалния закон, поради което отказът за финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания за 2012, обективиран в уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания по е незаконосъобразен. По отношение на възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК от страна на процесуалния представител на ДФЗ по отношение на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на Живко Рангелов Плачков, съдът е приел, че същото е неоснователно, поради очевидната фактическа и правна сложност на делото, макар последното да е разгледано и обявено за решаване в едно съдебно заседание. Също така е прието, че процесуалното представителство на жалбоподателя е активно осъществено и съдът не следва да намалява сумата от 1000 лв. до трикратния размер - 450 лв. на минималното възнаграждение по административни дела. Административният съд е извел верни правни изводи, които се подкрепят от настоящата инстанция. Спорът е разгледан и решен при спазване на съдопроизводствените правила. При изяснена фактическа обстановка е направен обоснован и законосъобразен извод, че административният акт е незаконосъобразен и следва да се отмени. По делото правило е посочено, че материалноправните предпоставки за получаване на финансово подпомагане по схемите и мерките за директни плащания са: бенефициентът да е земеделски производител, да ползва земеделски площи в определен размер, земеделските площи да са допустими за подпомагане, да поддържа земеделските площи в добро земеделско и екологично състояние, за една и съща площ да не са подадени две или повече заявления и застъпването на площи да не е отстранено - чл. 39 - 43 от Закона за подпомагане на земеделските производители. В решението си административният съд подробно е анализирал и етапите на производството по разглеждане на подаденото заявление. В случая установената по делото фактическа обстановка опровергава възприетото от органа в уведомителното писмо, в което е посочено че установената наддекларирана площ по СЕПП е 12.49 ха, а по НР2 - 2,82 ха. Правилно административният съд се е позовал на приетата и неоспорена от страните по делото съдебно-техническата експертиза, от която е видно, че общият размер на недопустимата площ по двете мерки е 1,22 ха. От тук обосновано следва, че съответен на доказателствата по делото е изводът на съда, че оспорения административен акт е издаден при неизясняване на всички факти и обстоятелства от значение за преценката на основанията за допустимост на подпомагането, като правилно го е отменил и върнал за ново разглеждане поради противоречие с материалния закон. Основателна е касационната жалба срещу тази част от решението, с която Държавен фонд "Земеделие" - РА е осъдено да заплати на Живко Рангелов Плачков сумата от 1210 лв., която представлява направените от страната разноски в производството. Извършените от Плачков разноски пред първата инстанция са: 1000 лв. адвокатско възнаграждение, 200 лв. заплатен депозит за вещо лице и 10 лв. заплатена държавна такса. Процесуалният представител на ДФ "Земеделие" своевременно е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което административният съд е счел за неоснователно, поради очевидната фактическа и правна сложност на делото. Настоящата инстанция не споделя заключението на административния съд в тази му част. Напротив, възражението на процесуалния представител на ДФ "Земеделие" за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение от Живко Рангелов Плачков следва да бъде уважено. Именно поради това същото следва да бъде намалено от 1000 лв. на 600 лв., поради факта, че правният спор, разгледан по това дело, не е с висока фактическа и правна сложност и има съдебната практика по този вид дела. Също така адв. Скъпиева нито е подала първоинстанционната жалба, нито е извършвала някакви процесуални действия свързани с търсене или представяне на доказателства във връзка с назначената експертиза или по отношение на делото. Тя е представлявана страната в единственото открито съдебно заседание на 27.02.2014 г., след което е подала и писмено становище. На това основание следва решението на АССГ в частта за разноските да се отмени, а на негово място да се постанови друго, с което ДФ "Земеделие" да бъде осъдено да заплати на Живко Рангелов Плачков разноски за първата инстанция в общ размер на 810 лв., от които 600 лв. адвокатско възнаграждение, 200 лв. заплатен депозит за вещо лице и 10 лв. заплатена държавна такса. С оглед изхода на спора основателна се явява претенцията на ответната страна за присъждане на разноски за тази инстанция. Същите са за адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв., видно от приложен списък на разноските по чл. 80 от ГПК. В касационната жалба, както и със становище от 06.01.2015 г. процесуалният представител на ДФ "Земеделие" е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на осн. чл. 78, ал. 5 от ГПК. Настоящият състав намира, че възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение за касационната инстанция е основателно. Мотивите са идентични с посочените в горния абзац, поради което следва в полза на Живко Рангелов Плачков да бъдат присъдени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв. Решението в останалата му част е валидно, допустимо и правилно, и затова следва да бъде оставено в сила. Мотивиран от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,