Решение № 1123 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5755/2018 г.
ВАСV отделение28.01.2019 г.докладчик т Донка Чакърова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1951/26.03.2018 г., постановено по адм. д. 953/2018 г. по описа на Административен съд-С.-град. ОСЪЖДА Патентно ведомство, гр. С., бул. "Г. М. Димитров" № 52 Б да заплати на Р. Тренкова, съд. адрес: [населено място], [улица], адв. В. Бенатов сумата 750 (седемстотин и петдесет) лева, разноски за касационната инстанция. Решението не подлежи на обжалване.
Мотиви
Решение № 1123 от 28.01.2019 г. на ВАС по адм. д. № 5755/2018 г., V о., докладчик председателят Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на председателя на Патентно ведомство (ПВ) срещу решение № 1951/26.03.2018 г., постановено по адм. д. 953/2018 г. по описа на Административен съд-С.-град (АССГ). Касаторът обжалва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изрично навежда доводи за спазване на процедурата по оценяване. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение и да бъде потвърдена оспорената заповед. Подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в касационната жалба. Претендира заплащане на разноски и прави възражение за прекомерност на претендираните от другата страна разноски. Ответната страна Р. Тренкова оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 1951/26.03.2018 г., постановено по адм. д. 953/2018 г. по описа на АССГ е отменена Заповед №II-01/10.01.2018 г. на председателя на ПВ, с която е прекратено служебното правоотношение на Р. Тренкова на основание чл. 107, ал. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) поради получена най-ниска оценка на изпълнението на длъжността за 2017 г. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила при оценяването на Р. Тренкова. Първоинстанционният съд е установил и приел, че атестирането е извършено в нарушение на процедурата по атестирането, регламентирана в Наредба за условията и реда за оценяване изпълнението на служителите в държавната администрация (Наредбата), което от своя страна е довело до прекратяване на служебното правоотношение при липса на материалноправно основание за издаване на оспорената заповед. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд. Фактическите и правни изводи на решаващият съд са обосновани и са в съответствие със събраните по делото доказателства. Изрично следва да бъде посочено, че при съдът е компетентен да извърши проверка относно спазването на правилата за атестиране, които представляват гаранция за законосъобразност при определяне на годишната оценка. В този смисъл напълно обоснован е правният извод на административния съд, че при оценяването на Р. Тренкова не е спазена предвидената в Наредбата процедура относно оценяването на служителя. Действително мотивите на АССГ относно начина на определяне на целите в индивидуалния работен план в съответствие с чл. 10, ал. 3 от Наредбата не са съвсем ясни и прецизни, но това не се отразява върху правилността на крайния извод неспазване на процедурата по оценяване. От съществено значение за правилното решаване на спора по същество е констатираното от АССГ нарушение, изразяващо се в това, че оценката "Неприемливо изпълнение" е определена само въз основа на част от атестирания период доколкото при междинната среща на 20.07.2017 г. не са набелязани никакви конкретни мерки, които се налагат за подобряване изпълнението на задълженията на оценявания служител, а точно обратното посочено е "целите се изпълняват съобразно работния план". Тези наблюдения на оценяващия ръководител на междинната среща са в пълно несъответствие с определената годишна оценка "неприемливо изпълнение" и изложените за нея мотиви, които съдържат описания на качества и способности, които не се проявяват внезапно. Обратът в мотивите на оценяващия ръководител в различните етапи на процедурата по оценяване на държавния служител в случая не е обоснован с обективно установими факти и обстоятелства. Констатираното нарушение се отразява върху дадената обща оценка, поради което следва извод, че атестирането е проведено в нарушение на материалноправните изисквания на Наредбата. Оценката следва да бъде определена на годишна база, а в случая при междинната среща не са посочени никакви забележки и слабости при изпълнението на дейността на служителя, поради което крайната оценка очевидно не кореспондира с действителното положение през целия оценяван период. По изложените съображения, настоящият състав приема, че в процедурата по оценка са допуснати нарушения, които са се отразили върху достоверността на поставената оценка "неприемливо изпълнение". Процедура за атестация на държавния служител не е спазена, което обосновава правилност на изводите на АССГ за незаконосъобразност на прилагането на чл. 107, ал. 2 от ЗДС от страна на органа по назначаването. Доводите, че оценяващият ръководител е изпълнявал тази длъжност от 23.05.2017 г. и към момента на междинната среща не е имал достатъчно впечатления от работата на Р. Тренкова, не е възможно да бъдат възприети като съдържащи обстоятелства от правно значение. Атестирането на държавните служители се подчинява на нормативно установени правила, гарантиращи избягването на личния елемент при определяне на оценката на изпълнението на длъжността на държавните служители, поради което не следва да бъде поставено в зависимост от това кое конкретно лице заема длъжността оценяващ ръководител. Изрично следва да бъде посочено, че неспазването на трудовата дисциплина, изтъкнато като довод в касационната жалба за конкретно събитие от 19.10.2017 г., представлява основание за ангажиране на дисциплинарна отговорност на държавния служител, а не е част от формиращите оценката на изпълнение на длъжността показатели. Обосновано АССГ е приел, че са допуснати нарушения при оценяването, които са съществени. При формиране на този извод решаващият съд се позовал на установените с писмени доказателства факти. Действително съдържанието на оценката и обективността й не са предмет на съдебен контрол, но в правомощията на съда е да осъществява такъв относно спазването на критериите при оценяването, регламентирани в Наредбата. В Наредбата са уредени задължителни правила за атестирането на държавните служители, чието стриктно съблюдаване е гаранция за обективността, безпристрастността и компетентността на извършваното оценяване. Неспазването на установените правила за оценяване на държавния служител в конкретния случай правилно е определено от АССГ като водещо до незаконосъобразност на оспорената заповед за прекратяване на служебното правоотношение на Р. Тренкова поради това, че не е установено по категоричен начин наличието на посоченото в нея основание "получена най-ниска годишна оценка за изпълнение на длъжността". Предвид изложеното решението като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По водене на делото пред настоящата инстанция Р. Тренкова е направила разноски в размер на 750 лв., които претендира, поради което с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени в тежест на ПВ на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Направеното възражение за прекомерност на договореното и заплатено адвокатско възнаграждение се явява неоснователно с оглед фактическата и правна сложност на спора. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 107, ал. 2