Решение № 12698 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13010/2014 г.

Решение № 12698 от 26.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 13010/2014 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационен протест на Софийска градска прокуратура против Решение № 4020/17.06.2014 г., постановено по адм. дело № 12248/2013 г., по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлен протестът на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу Решение № 311/07.11.2013 г., на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси (Комисията; КПУКИ), с което не е установен конфликт на интереси по отношение на Теодора Христова Димова, държавен съдебен изпълнител в Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд гр. Габрово, поради липса на частен интерес от издаване на разпореждания, резолюции и постановления по изпълнителни дела № 129/2009 г., № 53/2010 г. и № 55/2010 г. Изложени са съображения за неправилност на протестирания съдебен акт поради допуснати нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му и постановяването на друго, с което протестът против цитираното решение на Комисията бъде уважен. Ответникът - Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, чрез процесуалния си представител, оспорва касационния протест като неоснователен. Претендира разноски. След постановяване на обжалваното решение ответницата Теодора Христова Димова е починала и на нейно място е конституиран малолетният й син Николай Галинов Ганчев, представляван от своя баща и законен представител Галин Николаев Ганчев, който не е представляван и не е изразено становище по касационния протест. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационния протест. След като прецени доказателствата по делото, във връзка с доводите и съображенията на страните, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, приема следното: Касационният протест е подаден в законоустановения срок и от надлежна страна, с оглед на което е процесуално допустим. Разгледан по същество, е неоснователен по следните съображения: С протестираното решение Административен съд София - град е отхвърлил протеста на прокурор при Софийска градска прокуратура срещу Решение № 311/07.11.2013 г., на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, с което не е установен конфликт на интереси по отношение на Теодора Христова Димова, държавен съдебен изпълнител в Съдебно-изпълнителна служба при Районен съд гр. Габрово, поради липса на частен интерес от издаване на разпореждания, резолюции и постановления по изпълнителни дела № 129/2009 г., № 53/2010 г. и № 55/2010 г. За да постанови този резултат, съдът е приел, че за да е налице частен интерес, е необходимо двете предпоставки - свързаност на лицата и облагата, да съществуват едновременно. В случая нито едно от изпълнителните действия, извършени от държавния съдебен изпълнител, не е довело до събиране на вземането на взискателя, напротив, делата са прекратени по негово искане. Решението е правилно. Съдът е обсъдил доказателствата, становищата на страните и относимата и приложима материалноправна уредба. Законосъобразни са изводите на съда в протестираното съдебно решение, че оспореното решение на Комисията за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси е правилно, тъй като по отношение на Теодора Христова Димова не е налице конфликт на интереси по смисъла на закона, поради липса на облага. За да е налице конфликт на интереси, съгласно чл. 2 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси, са изискуеми три кумулативни предпоставки: лице, заемащо публична длъжност, частен интерес (облага) и възможността този частен интерес да повлияе върху обективното и безпристрастно изпълнение на задълженията или упражняване на правомощията на лицето по служба. В процесния случай правилно първоинстанционният съд е отчел релевантния факт, че предмет на съдебно-изпълнителните производства е събирането на притезание, определено по основание и размер с влязъл в сила съдебен акт. Притезанието не може да се квалифицира като облага в нито една от изброените в чл. 2, ал. 3 от закона (ЗПУКИ) интереси. С действията си държавният съдебен изпълнител не може да повлияе нито на размера, нито на основанието на притезанието. Тълкуването на разпоредбата на чл. 2 от Закона за предотвратяване и установяване на конфликт на интереси води до извода, че за да възникне конфликт на интереси, следва да е налице установен по безспорен начин, съществуващ частен интерес, който от своя страна може да повлияе върху безпристрастното и обективно изпълнение на правомощията или на задълженията на лицето, заемащо публична длъжност, а за да е налице частен интерес, трябва да съществува облага по смисъла на чл. 2, ал. 3 от закона. По делото липсват доказателства, установяващи съществуването на частен интерес, което води до липса на конфликт на интереси. Възражение за прекомерност на разноските съгласно чл. 78, ал. 5 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК не е направено до приключване на устните състезания, а довод в този смисъл се излага за първи път в касационния протест, поради което искането за намаляването им е несвоевременно направено. По изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационния протест отменителни основания. Обжалваното решение на Административен съд София - град съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което следва да бъде оставено в сила. При този краен извод в полза на Комисията следва да бъдат присъдени и направените пред настоящата инстанция разноски, представляващи възнаграждение за юрисконсулт в размер на 300.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение