Решение № 10681 от 30.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5804/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив срещу решение 2969/28.03.2025 г., постановено по адм. дело 1544/2024 г. по описа на Административен съд Пловдив, с което е прогласена нищожността на Ревизионен акт Р-16001623002387-091-001/25.03.2024 г., издаден от Т. И. К. на длъжност Началник на сектор, възложил ревизията и Г. Ц. Г. на длъжност главен инспектор по приходите ръководител на ревизията, потвърден с Решение 239/04.06.2024 г. на Директора на Дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика гр. Пловдив. Касаторът поддържа, че обжалваното решение е неправилно като постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита се за неправилен извода на съда, че спорният РА е нищожен, като издаден от некомпетентни органи. По подробно изложени доводи се моли за отмяна на решението, като вместо него да бъде постановено друго по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионния акт, в евентуалност за връщане на делото за разглеждане от друг съдебен състав. Претендира разноски по делото за две съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба С. Д. М., не взема становище. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховен административен съд, състав на осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението във връзка с наведените доводи за наличие на касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Съдът е приел, че ревизията е проведена и ревизионният акт е издаден от некомпетентни органи по приходите. Съдът е посочил, че актът е издаден от материално некомпетентен орган, тъй като в случая не било доказано наличието на основания по чл. 7, ал. 3 от ДОПК за извършеното в хода на ревизионното производство изземване и възлагане извършването на ревизията от първоначално определения орган с възлагателни функции В. С. К. на последващо определения такъв Т. И. К., съгласно Решение за изземване разглеждането и решаването на конкретен въпрос/преписка Р- 16001623002387-098-001/01.09.2023 г. Изводът си съдът е аргументирал с липсата на достатъчно доказателства, сочещи наличието на втората кумулативна предпоставка, установена с разпоредбата на чл. 7, ал. 3 от ДОПК - с проведеното преназначаване на друга длъжност В. С. К. да е загубила качеството си на орган по приходите, съответно - компетентността си за издаване на РА и изпадането си поради това в невъзможност да приключи започнатите контролни производства. Съдът е намерил, че липсват доказателства за издаване на Заповед за възлагане на ревизия (ЗВР) Р-16001623002387-020- 001/24.04.2023 г. от В. С. К. в качеството й на заместник на И. К. К., както и неустановените причини за отсъствие на директора на ТД на НАП Пловдив към момента на издаване на Решение Р-16001623002387-098- 001701.09.2023 г. за изземване на преписката и Заповеди ФД-09-1525/31.08.2023 г., РД-09-1526/31.08.2023 г., изключващи В. С. К. от списъка на органите по приходите с възлагателни функции. Посочено е и че не е доказана представителната власт на лицето (М. С.), издало в качеството на заместник от името на директора на ТД на НАП Пловдив посочените решение за изземване и заповеди. Отделно от изложеното, първоинстанционния съд е счел, че е незаконосъобразно извършеното връчване по реда на чл. 32 от ДОПК на коментираното решение за изземване и на последвалите заповеди за изменение на ЗВР едва с връчване на издадения по-късно ревизионен доклад, което, според съда, индикарало наличието на допълнително процесуално нарушение, опорочаващо валидността и законосъобразността на разглеждания ревизионен акт. Решението е неправилно. Съдът не е отчел в съвкупност всички доказателства по делото. Безспорно компетентността на възложителя на ревизията да издаде РА е обусловена от оправомощаването му, което произтича по делегация от по-горестоящ орган при изрично нормативно овластяване по реда на чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК. В случая със Заповед РД-09-1525/31.08.2023 г. заместник-директорът на ТД на НАП Пловдив е оправомощил Т. К. да изпълнява длъжността началник на сектор Ревизии , чиято основна функция е да възлага и ръководи ревизиите. Основните задачи на началник отдел Селекция ,на който е преназначена В. К. е да организира и ръководи дейността по селекция и оценка на риска на задължени лица. Той няма задължението и правомощията да издава заповеди за възлагане на ревизии и да издава РА. От изложеното следва, че поради преназначаването на друга длъжност, макар и в същата дирекция, първоначалният възложител на ревизията не само е в невъзможност да изпълнява задълженията на началник сектор, но и губи компетентността си на орган, възлагащ ревизии. Поради това неправилни са изводите на съдът, че В. К. е могла да довърши започнатото ревизионно производство. При правилен прочит на относимата нормативна уредба се установява,че са налице законовите условията по чл.7,ал.З от ДОПК за издаване на решение за изземване на основание чл.7,ал.З от ДОПК ревизионната преписка от В. К. и възлагането й на Т. К.. Налице са достатъчно доказателства, относно обстоятелството, че от страна на органите по приходите са предприети всички необходими действия за връчването на Решение Р- 16001623002387-098-001/01.09.2023 г. и последвалите го заповеди за изменение на ЗВР. След личното получаване на ЗВР Р-16001623002387-020-001/24.04.2023 г. процесуалното поведение на ревизираното лице показва пълен отказ от съдействие, въпреки изричното задължение, въведено с разпоредбата на чл. 13, ал. 1 от ДОПК. С цел безпрепятствено провеждане на производството и осигуряване дължимото от С. М. поведение е поискано издирване на същата от органите на РУ на МВР гр. Стамболийски (Искане за извършване на действия от други контролни органи Р- 16001623002387-032-001/12.05.2023 г.). Всички актове, издадени в хода на ревизионното производство, са изпращани на декларирания от лицето електронен адрес, без резултат. Извършени са неколкократни посещения на адреса за кореспонденция и постоянен адрес на лицето - гр. Стамболийски, [улица], документирани със съответните протоколи, отново без резултат. Документиран е и отказ на роднина на С. М. да получи и предаде кореспонденция, свързана с осъществяваното ревизионно производство. Именно тези обстоятелства са обусловили необходимостта от предприемане на действия по връчване на Решение Р-16001623002387-098- 001/01.09.2023 г., последвалите го заповеди за изменение на ЗВР и Ревизионен доклад (РД) Р-16001623002387-092-001/02.02.2024 г. по реда на чл. 32 от ДОПК - производство, отново проведено в съответствие с изискванията на тази процесуална норма. С оглед на изложеното, решението на първоинстанционния съд е неправилно и незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено. С оглед на факта, че спора по настоящото делото не е изяснен от фактическа страна и предвид материалноправният му обхват /като се вземат под внимание наведените в първоинстанционната жалба доводи и съдържащите се мотиви в оспорения РА/, следва делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане следва съдът да извърши необходимите процесуални действия по събиране на доказателства посочени от страните, да извърши анализ и разбор на събраните доказателства и да посочи установените от него факти по спора, а от там да изведе и съответни правни изводи относно законосъобразността на оспорения РА. При новото разглеждане на делото съдът следва да се произнесе и по разноските съгласно чл. 226, ал. 3 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховен административен съд, Осмо отделение