Решение № 6049 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12664/2009 г.

Решение № 6049 от 10.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12664/2009 г., I о., докладчик съдията Маруся Димитрова Производство по чл. 160, ал. 6 ДОПК и чл. 208 и сл. АПК. Касаторът ДОУИ - Бургас моли да бъде отменено Решение № III-119/23.07.2009 г. по адм. д. № 4/2009 г. на Бургаския окръжен съд, с коeто е отменен РА № 0200-К-1711/18.10.2006 г. на ТД - Бургас като неправилно. Поддържа, че са допуснати касационни основания необоснованост, нарушения на материалния и процесуалния закон. Подробни съображения излага в жалбата си. Моли спорът да бъде решен по същество, като му бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Ивелин Кичуков, редовно призован, не изпраща представител. В дадения от съда срок не е подал възражение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационна жалба. Върховният административен съд, първо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и изложените в нея отменителни основания по чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е допустима, подадена в срок, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение окръжният съд е отменил РА № 0200-К-1711/18.10.2006 г. на ТД-Бургас, с който са определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. 2009,63 лв. и за 2003 г. 7867,03 лв. с лихви. В мотивите си съдът е приел, че ревизията е проведена при спазване изискванията на ДОПК. Извършени са изменения на обхвата на ревизията със заповеди за възлагане на ревизията, издадени от компетентен орган и съдът е приел, че не са нарушени изискванията на ДОПК за възлагане и провеждане на ревизията. С ревизионният акт са определени задължения на Ивелин Кичуков по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2002 г. 2009,63 лв. и за 2003 г. 7867,03 лв. с лихви, като ревизията е проведена по чл. 122, ал. 1, т. 1 и 2 и 123 ДОПК и обхваща периода 01.01.2000 г. - 31.12.2004 г., тъй като ревизираното лице не подало годишни данъчни декларации за 2001 г. и 2002 г. Приобщени са доказателствата, събрани в ревизия по ЗВР от м. 1.2006 г. с различен времеви обхват. При нея началото на периода е от 02.03.2000 г., а не от началото на годината, както правилно е определен по процесната ЗВР № 1581/07.06.2006 г., предвид факта, че данъкът по ЗОДФЛ (отм.) е годишен. За 2000 г. Кичуков в декларацията си по чл. 41 ЗОДФЛ (отм.) е декларирал доходи от патентна дейност - транспорт 74 725 лв. За 2001 г. и 2002 г. не е подал годишни данъчни декларации. За 2000 г. е платен патентен данък за транспортната дейност 832,50 лв. С РА е намален получения доход с 60% разходи за дейността на основание изменение в Закона за бюджета на ДОО за 2001 г., касаещо определяне на осигурителни вноски за 2000 г. и доходът на физическото лице за 2000 г. е намален на 29 890 лв. Съдът е приел, че това е неправилно и следва по аналогия да се намали дохода с разходи за съответната дейност по ЗОДФЛ (отм.), тъй като в цитираният Закон за бюджета на ДОО за 2001 г. е предвиден разход за дейността 60% само за изчисленията на осигурителния доход, и текстът е неприложим при определяне дохода за облагане по ЗОДФЛ(отм.). На основание чл. 22, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗОДФЛ (отм.), който съдът е приел, че прилага по аналогия е признал разходи за дейността 35% и в изчисленията за 2000 г. е включил доход на физическото лице от 48 571 лв. По § 2, ал. 2 от Закона за бюджета на ДОО за 2001 г. окончателният годишен осигурителен доход за 2000 г. се преизчислява служебно по реда ал. 1. В ал. 1 е предвидено, че лицата, упражняващи дейност, облагаема с окончателен годишен патентен данък, формират окончателен годишен осигурителен доход за 2000 г., определен по реда на глава втора от ЗКПО или по избор на лицето - общият годишен доход на лицето се намалява с 60%. Правилно съдът е приел, че цитиранията § 2, ал. 1 и 2 ЗБДОО за 2001 г. е неприложим при изчисляване на данъчна основа по чл. 123 , във връзка с чл. 122, ал. 1 ДОПК, в който смисъл са и указанията на първото касационно решение на ВАС по делото. Неправилно съдът е определил разходи за дейността по чл. 22, ал. 1, т. 1, б. "г" ЗОДФЛ (отм.) по аналогия, който касае определяне на законно признати разходи за лица, упражняващи свободни професии и дейности и услуги по извънтрудови правоотношения. Данъчните норми не могат да се прилагат по аналогия предвид чл. 60, ал. 2 от Конституцията на Република България, който изисква данъчните облекчения и утежнения да са определени в закон. За 2000 г. данъчните органи са установили разходи на лицето 18 410,42 лв., приходите са по декларацията 74 725 лв. плюс получена цена от продаден имот 22 158 лв. - общо разполагаеми средства 96 883 лв., от които като се спаднат разходите остават разполагаеми средства за 2001 г. 78 472,58 лв. Данъчните органи и съдът са достигнали до извод, че за 2000 г. разполагаемите средства надхвърлят разходите и не са налице основания за определяне на данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Изводът е правилен с горните уточнения на разполагаемите средства - остатък за следващата година. За 2001 г. ревизираното лице е разходвало 15 675,57 лв., има приход от продажба на автомобил 1000 лв., разполагаеми средства от предишната година 78 472,58 лв. - общо налични средства 79 472,58 лв., от които като се спаднат разходите остават разполагаеми средства за 2002 г. в размер 63 797,01 лв. За тази година данъчните органи и съдът са достигнали до извод, че приходите надхвърлят разходите на лицето и не се дължи данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), който извод е правилен с горното уточнение на разполагаемите средства за 2002 г. За 2002 г. разходите на лицето са в размер 36 488,55 лв., има приходи 11 100 лв. от продажба на леки автомобили и разполагаеми средства от предишната година 63 797,01 лв. резултатът е превишение на приходите над разходите за годината с 38 458,46 лв., поради което не се дължи данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.). Съдът е достиган до същият извод, но поради неправилно приспаднатите разходи за 2000 г. е определил остатък за 2003 г. в по-малък размер. За 2003 г. разходите на лицето са 63 842,85 лв., приходите включват остатък от 2003 г. 38 458,46 лв., кредити от банки 34 100 лв., приходите надвишават разходите с 8 715,61 лв., от което следва, че данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) не се дължи. Съдът е достигнал до същия краен извод, макар и по други съображения - приел е за доказани твърденията на ревизираното лице, че е получил заеми от Павел Павлов - баща на жената, с която живее на съпружески начала и от Станислав Павлов - неин брат, живеещ в Германия. Изводът на съда, е необоснован. За получаване на сумите са представени квитанции, които не са подписани от Кичуков за получател на сумите и нямат доказателствена стойност. Като свидетел пред съда е разпитан Павел Павлов, който твърди, че е подписал договорите за наем, приложени по делото, свидетелката Павлова - негова съпруга също твърди, че е подписала договорите от името на сина си, а видно от договорите всички за заемодател са подписани от едно и също лице. При тези противоречия в показанията на свидетелите и при липсата на документ за получаване на заемите от Кичуков, изводът на съда, ча заемите са действително предоставени на ревизираното лице е необоснован. За 2003 г. предвид годните изчисления крайният извод на съда, че данък не се дължи е правилен, не следва да се отменя решението само в частта на мотивите и решението като правилно като краен резултат следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,