Решение № 6095 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9624/2014. г.

Решение № 6095 от 27.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9624/2014. г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "А. Колев" ЕООД - гр. Търговище срещу решение № 781/2.04.2014 г., постановено по адм. дело № 494/2014 г. по описа на Варненския административен съд, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № 251200968/23.05.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. Варна, потвърден с решение № 472/5.09.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП за определени данъчни задължения за ДДС за данъчни периоди на месеците септември, октомври и ноември 2010 г. в общ размер от 367 399,79 лв. и лихви за забава - 57 643,19 лв. Релевират се оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че по време на ревизионното производство са представени всички изискуеми от закона документи в техния пълен обем и по този факт не се спори и от приходната администрация. Неправилно според касатора му е отказано правото на данъчен кредит по единствената причина, че от Република Румъния е получена информация, че е търгувал с "липсващ търговец". Позовава се на делото "Teleos" С-409/2007 г. на СЕС в Люксембург, на решение по адм. дело № 974/2011 г. на Върховния административен съд, както и на съдебно-счетоводната експертиза, която била установила, че на процесните фактури съответстват транспортните документи - товарителници, издадени от превозвача, както и сертификати, които се обвързват с фактурите. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, с която се иска отмяна на обжалваното решение и отмяна на ревизионния акт както и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна при ЦУ на НАП в депозирания по делото писмен отговор я оспорва. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, I отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежно легитимирана страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: С ревизионния акт, оспорен пред първоинстанционния съд е начислен допълнително ДДС за данъчни периоди на месеците септември, октомври и ноември 2010 г. в общ размер от 367 399,79 лв. и лихви за забава - 57 643,19 лв. поради непризнати вътреобщностни доставки (ВОД) към румънски търговци - "SC AIRE VEK COM SRL", VIN - RO27221470; "SC SAVADEX ACOTD SRL", VIN RO27353276; "SC ONUR DISJRIBUTE SRL", VIN - RO27363385; "SC NIDAL DIAL CONSERV SRL", VIN - RO27386982; "SC DINAMIK FORWARD TRIDENT SRL", VIN - RO27438887 и "SC CREATIV CUBIC SRL", VIN - RO27615610. За да отхвърли жалбата, първоинстанционният съд се е позовал на изпратените от румънската данъчна администрация SCAC, от които се установява, че посочените румънски търговци са липсващи. Относно представените международни товарителници (CMR), съдът е възприел констатациите на ревизиращите органи, че липсват част от реквизитите им - името и адреса на превозвача; в графата "Стоката е получена" е поставен само печат на получател; няма дата и място на получаване на стоката, както и че в хода на ревизията не били представени потвърждения от получателите или упълномощени от тях лица, удостоверяващи, че стоките са получени на територията на Румъния. От събраните по делото доказателства съдът е приел, че не са изпълнени предпоставките по чл. 45 ППЗДДС, тъй като не са налице доказателства за извършен ВОД по смисъла на чл. 7, ал. 1 ЗДДС. Според съда притежаването само на фактури не е достатъчно, за да се приеме, че е осъществен ВОД, а от представените ЧМР се установява, че липсва подпис в клетка 24, а има само печати, което не било достатъчно според съда, за да се направи извод, че стоките са напуснали страната и са получени в Румъния. Освен това решаващият съд е приел, че процесните товарителници не съдържат дата на натоварването, нито номер на фактура, по която се доставя стоката. Според съд допусната съдебно-счетоводна експертиза не установява по безспорен начин наличието на извършени ВОД, а се е произнесла единствено по транспортните услуги. Според съда товарителниците не отговарят на изискванията за образеца, одобрен с Конвенцията за договора за международен автомобилен превоз на стоки, като например в клетка 4 липсва точен адрес на склада на разтоварване, като е посочен само градът, а в много от товарителниците липсва подпис на превозвача и получателя, а е положен само техен печат, както и липсват номер на документите и като цяло същите следва да се приемат за непълни поради липса на реквизити. Оттук е направен извод, че процесните ЧМР не могат да послужат за доказване наличието на транспортни услуги. Въз основа на тези мотиви съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна и недоказана. Обжалваното решение е правилно постановено. Законодателят е дефинирал понятието ВОД в чл. 7, ал. 1 ЗДДС като доставка на стоки, транспортирани от или за сметка на доставчика - регистрирано по този закон лице, или на получателя от територията на страната до територията на друга държава членка, когато получателят е данъчно задължено лице или данъчно незадължено юридическо лице, регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. От тази дефиниция могат да се изведат следните кумулативно дадени предпоставки, за да се признае, че е осъществен ВОД - доставчикът и получателят да са регистрирани за целите на ДДС и стоката да е пристигнала при получателя. Когато по безспорен начин са установени тези предпоставки, то за доставчика възниква задължение да начисли ДДС с нулева ставка на основание по чл. 53, ал. 1 ЗДДС. В разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС са възприети две алтернативни предпоставки за установяване извършването на ВОД - транспортен документ или писмено потвърждение, че стоката е пристигнала при получателя в другата държава-членка. Смисълът, вложен в разпоредбата на чл. 45 ППЗДДС за изискване за транспортен документ/писмено потвърждение означава, че в него следва да са налице всички реквизити, с които да се доказва изпращането, респ. получаването на стоката. Приходните органи съгласно Регламент на Съвета № 1798/2003 г. относно административното сътрудничество в областта на данъка върху добавената стойност са получили по линия на международния обмен SCAC-ове за посочените по-горе румънски търговци и на които касаторът твърди, че им е доставял стоки - месни продукти - замразено месо, пилешки бутчета и телешко шкембе. От посочените официални документи на румънските данъчни власти е установено, че румънските търговци, посочени като получатели на процесните стоки са липсващи търговци и не са отразили доставки от българския търговец (касационния жалбоподател). Установено е по делото, че през ревизираните данъчни периоди на месеците септември, октомври и ноември 2010 г. касаторът е придобил чрез ВОП от Румъния - "Метро Кеш енд Кери Румъния" процесните стоки и е приспаднал ДДС в размер на 364 101,60 лв. от ВОП и в същите периоди твърди, че ги е доставил на посочените по-горе румънски дружества. Законосъобразни са изводите на първоинстанционния съд след съвкупна преценка на доказателствата по делото, че не е доказано по категоричен начин транспортирането на стоките до Румъния, т. е. физическото им преминаване на друга територия на държава-членка, което е важна предпоставка за доказване на извършен ВОД съгласно чл. 7, ал. 1 ЗДДС във връзка с чл. 45, т. 2, б. "а" и "б" ППЗДДС. Съдът обстойно е извършил проверка на всички реквизити на товарителниците и правилно е направил извод, че допуснатите пропуски не установяват по безспорен начин, че стоките са превозени до Румъния. Наред с това информацията от румънските данъчни власти, че получателите са липсващи търговци, че не са отразили доставки от касатора, не могат да обосноват извод, че те са осъществени и възникнало за доставчика правото да не начислява ДДС - чл. 7, ал. 1 във връзка с чл. 53, ал. 1 ЗДДС. На практика по делото няма сигурни писмени данни, че въобще стоките са напускали територията на България, предвид на установеното, че първоначално същите стоки са въведени на наша територия от Румъния и след това отново са транспортирани там. От писмените обяснения на ревизираното дружество чрез неговия едноличен собственик на капитала един и същи румънски превозвач с хладилен камион е доставил стоките в България и след това същият отново ги е транспортирал до Румъния. От тези обяснения А. Колев не си е спомнил с кого в Румъния е преговарял за процесните доставки, нито кои са лицата, направили поръчките за доставки. Твърди, че поръчките са направени на проведена среща в гр. Букурещ, Румъния, но не може да си спомни къде се е състояла тази среща. Освен това налице са и противоречия в твърденията на ревизираното дружество и данните, отразени в ЧМР, че преди транспортирането към Румъния стоките са товарени в гр. Търговище (а и липсва информация за мястото на товарене в гр. Търговище), а не в гр. Русе, където били съхранявани. Установено е и несъответствие в датите на фактурите за ВОД, които са по-ранни в сравнение с тези по инвойсите, издадени от "Метро Кеш енд Кери Румъния". Неправилно в касационната жалба е налице позоваване на делото "Teleos" - С-409/2007 г. на СЕС в Люксембург, тъй като по настоящето дело не са установени важни факти и обстоятелства, които да обосноват твърдението на касатора за извършен ВОД. Цитираното решение по адм. дело № 974/2011 г. на ВАС, VIII отделение пък е неотносимо към процесния спор, тъй като не касае ВОД. Установеното от съдебно-счетоводната експертиза осчетоводяване от касатора не може да бъде основание да се приеме, че е осъществен ВОД, тъй като при последния се изисква да се установи преминаване на стоката от територията на страната до територията на другата държава-членка, а в случая такова доказване не е проведено успешно. Вещото лице се е произнесло за съответствие между фактурите и транспортните документи, но в правомощията на съда е да установи такова съответствие след всестранна преценка на събраните по делото доказателства и такава е извършена, като вследствие на това правилно съдът е отхвърлил жалбата срещу ревизионния акт поради неустановяване по безспорен начин, че стоките са пристигнали в Румъния. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение е правилно постановено и не са допуснати твърдените от касатора нарушения и затова като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Въпреки изхода на делото на ответника по касационната жалба не се дължи юрисконсултско възнаграждение, тъй като такова е присъдено от първоинстанционния съд и то съгласно чл. 161, ал. 1 ДОПК е за цялото прозиводство, а не за всяка съдебна инстанция поотделно, както е за адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, I отделение