Решение № 279 от 27.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 327/2015 г.

Решение № 279 от 27.10.2015 г. на ВКС по гр. д. № 327/2015 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Борислав Белазелков Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решение № 324/27.10.2014 на Старозагорския окръжен съд по гр. д. № 1386/2014, с което е отменено решение № 136/11.07.2014 на Радневския районен съд, по гр. д. № 195/2014 като са уважени исковете за признаване незаконността на уволнението, възстановяване на предишната работа и обезщетение поради незаконно уволнение по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ. Обжалването е допуснато поради значението на материалноправните въпроси за значението и съдържанието на качеството трудоустроено лице и на спор за трудоустрояване и по-специално: следва ли да се приеме, че едно лице има качеството трудоустроен от датата на началното освидетелстване на работоспособността от здравните органи и след всяко следващо преосвидетелстване с установен процент намалена или трайно намалена работоспособност и отпада ли това качество при липса на посочени предписания за трудоустрояване в експертно решение на ТЕЛК за преосвидетелстване, ако същите са посочени в експертното решение за първоначално трудоустрояване и съставлява ли експертно решение за преосвидетелстване без посочени противопоказни условия на труд, което продължава срока на трудоустрояване при същите заболявания предписание за трудоустрояване по чл. 317 КТ при същите условия на труд, посочени в началното решение за трудоустрояване; кои действия и бездействия на трудоустроен служител съставляват повдигане на спор за трудоустрояване по смисъла на чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване и съставлява ли повдигане на такъв спор отказът да бъде приета предложената нова длъжност от служителя, без изявление че предлаганата длъжността за трудоустрояване е неподходяща; възниква ли задължение за работодателя да сезира здравните органи при всеки случай на предлагане на подходяща работа по смисъла на чл. 317, ал. 3 КТ или такова задължение възниква при повдигане на спор за трудоустрояване по чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване. По поставените въпроси, Върховният касационен съд намира, че трудоустроен е работник или служител с намалена работоспособност, който по предписание на здравните органи може да изпълнява възложената му работа при облекчени условия или друга подходяща работа, без вреда за неговото здраве. П. за трудоустрояване се издава от здравния орган, който се произнася по медицинските въпроси за работоспособността и причините за нейното намаляване, а по определяне на подходящата работа или на подходящите условия на труд, както и за срока здравният орган се произнася с участието на работодателя. П. на здравния орган е задължително както за работника, така и за работодателя независимо от това дали последният е участвал в производството по издаване на предписанието, тъй като работникът е работил при друг работодател или не е бил в трудово правоотношение към момента на освидетелстването. Когато при преосвидетелстване здравният орган продължава срока на предписанието, в издадения акт той посочва само промените в неговото заключение - новия срок, отпадането или появата нови заболявания, промяната на степента на неработоспособност, както и отпадането или необходимостта от нови предписания. Ако в решението за преосвидетелстване срокът е удължен, без да е посочено нищо за предписанията за трудоустрояване, те се считат продължени за определения нов срок. Предмет на спора за трудоустрояване по смисъла на чл. 3 от Наредбата за трудоустрояване може да има за предмет само дали предлаганата друга работа е подходяща. Такъв спор може да възникне, когато в решението на здравния орган не е посочена подходящата работа за трудоустрояване. Ако в решението на здравия орган е посочена друга подходяща работа, издаденото решение се изпълнява, но страните могат да искат здравният орган да измени или допълни предписанието си. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че по силата на влязло в сила съдебно решение ищецът е възстановен на предишната работа като "специалист търговия", в дирекция "Маркетинг и обществени поръчки" в ответното дружество, като със заповед № 46/03.02.2014 на основание чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ е прекратено трудовото му правоотношение, поради отказ да заеме предлаганата му работа поради трудоустрояване на длъжност "работник, озеленяване", която е включена в списъка на длъжностите, подходящи за трудоустрояване от лица с трайна неработоспособност с 50 и над 50 % инвалидност, утвърден от изпълнителния директор на [фирма]. Като е констатирал, че цитираното в заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, решение на ТЕЛК № 1377 от заседание № 65/12.06.2013 г., не съдържа здравни противопоказания за изпълнение на възложената работа, тъй като ищецът в този период не е работил, въззивният съд е приел, че той не е бил трудоустроен и предвид отказът му, удостоверен с подписите на двама свидетели, да получи заповед № 7/03.02.2014 за преназначаване на длъжност "работник, озеленяване", е налице възникнал спор по чл. 3 от Наредбата за трудоустрояването (НТ), който се решава от здравния орган, издал предписанието за трудоустрояване. След възстановяване на трудовото правоотношение с ищеца на длъжността "специалист търговия" в изпълнение на влязлото в сила решение по гр. д. № 597/2011 на Радневския районен съд и представеното решение на ТЕЛК № 1377/12.06.2013, работодателят е следвало да сезира ТЕЛК, с оглед посочване на здравни противопоказания за изпълняване на възложената работа и изпълнение на процедурата по чл. 1, ал. 4 НТ - за посочване на конкретно работно място от списъка на работните места и длъжности за трудоустрояване, като по този начин е иззел компетентността на органа по трудоустрояване. При отсъствието на извършена експертиза на работоспособността за конкретната длъжност и неразрешен спор за трудоустрояване не са изпълнени елементите на фактическия състав на чл. 330, ал. 2, т. 5 КТ. В Нарушение на закона въззивният съд е приел, от една страна, че ищецът не е трудоустроен, а от друга страна, че между страните е възникнал спор за трудоустрояване по чл. 3 НТ. Спор за трудоустрояване по чл. 3 НТ може да възникне само ако работникът е трудоустроен и предмет на този спор може да е само въпросът дали предлаганата друга работа е подходяща. Видно от изложеното обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявените искове - разгледани от касационната инстанция съгласно чл. 293, ал. 2 ГПК. По делото е установено, че в законни срок ищецът се е явил при ответника да заеме длъжността "специалист търговия", на която е възстановен с влязло в сила съдебно решение. При явяването си той е представил ЕР ТЕЛК № 1377/065/12.03.2013 за преосвидетелстване, с което трайната му неработоспособност е намалена от 64% на 61% за срок до 01.06.2015, в което не се съдържат противопоказани условия на труд. Като е съобразил предписанията в предходното ЕР ТЕЛК № 1285/082/31.05.11 работодателят е издал заповед за недопускане на ищеца до длъжността "специалист търговия" и му е предложил да заеме длъжността "работник озеленяване", която е включена в списъка на длъжностите, подходящи за трудоустрояване на лица с намалена работоспособност 50 и над 50%. Трудовото правоотношение с ищеца е прекратено поради отказа му да заеме предлаганата длъжност, тъй като не се счита трудоустроен. Видно от изложеното работодателят е упражнил надлежно правото си да прекрати трудовото правоотношение с ответника. Предявеният иск за признаване на уволнението за незаконно следва да бъде отхвърлен като неоснователен. Като неоснователни следва да бъдат отхвърлени и обусловените искове за възстановяване на предишната работа и за обезщетение поради незаконно уволнение. На ответника [фирма] следва да бъдат присъдени всички разноски по делото в размер на 1.820,00 лева, в т. ч. 1.700,00 лева за юрисконсултско възнаграждение, както се претендират. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение