Решение № 15307 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10996/2014 г.

Решение № 15307 от 17.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10996/2014 г., II о., докладчик председателят Галя Костова Производството е по Глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, образувано по касационна жалба на Директора на Дирекция "Устройство на територията", община Аксаково, против решение № 1691/08.07.14 г. по адм. д. № 432/14 г. по описа на Административен съд Варна с молба за отмяната му като неправилно, претендира разноски. Ответникът Юсуф Хамид Осман в писмено становище, изготвено от адв. Димитрова, надлежно упълномощена, излага доводи за неоснователност на касационната жалба, моли обжалваното решение като правилно да бъде оставено в сила, претендира разноски за настоящата инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационна жалба е неоснователна. Върховният административен съд намира касационната жалба, подадена от надлежно легитимирана страна в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 АПК процесуално допустима и като я разгледа по същество, констатира: С обжалваното решение по оспорване на Юсуф Хамид Осман Административен съд-Варна е отменил като незаконосъобразен изричен отказ, обективиран в писмо изх. № УТ1-1145/1 от 04.12.13 г., на Директора на Дирекция "Устройство на територията", община Аксаково по негово заявление от 20.11.13 г. за издаване скица за имот 835, землище с. Доброглед, необходима му за представяне пред нотариус и е върнал преписката за ново произнасяне. За да постанови този правен резултат, съдът е приел, че писмото представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК, тъй като съдържа отказ за извършване на административна услуга - издаване на документ от значение за признаване на права, преценката за съществуването на които е в компетентността на нотариуса в производството по чл. 587 от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/. Касационната жалба, подадена срещу така постановеното решение с доводи за недопустимост и неправилност, касационни основания по чл. 209, т. 2 и т. 3 АПК, е неоснователна. Издаването на скица е административна услуга по смисъла на § 1, т. 2 от Допълнителните разпоредби на Закона за администрацията /ДРЗА/ и съгласно § 8 ПЗРАПК редът за нейното извършване и обжалване на отказа да бъде извършена е този за индивидуалните административни актове. Обжалваното писмо, издадено по повод заявлението на ответника по касационната жалба Осман за издаване на скица за имот в землището на с. Доброглед, с което издаването на скицата е отложено за неопределен период от време, представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 3 АПК. Обещанието за издаване на скицата в бъдещо административно проиводство, след одобряване плана на новообразуваните имоти, съставлява отказ да бъде извършена административната услуга, тъй като скицата е необходима на заявителя за установяване твърдяни права в нотариалното производство към датата на подаване на заявлението и тази негова необходимост не може да бъде подчинена на процедурата по изработване плана на новообразуваните имоти. Ето защо жалбата срещу това писмо е била допустима, образуваното по повод нея съдебноадминистративно производство - надлежно учредено и обжалваното решение, постановено в това производство, процесуално допустимо, лишено от порока по чл. 209, т. 2 АПК. Решението е правилно, постановено в съответствие с материалния закон и съдопроизводствените правила, при правни изводи, възприети при съвкупната преценка на доказателствата по делото. Налице са данни, че поземлен имот с посочения от заявителя Осман № 835 съществува в землището на селото, предвид което, независимо, че като негови собственици са записани трети лица, пречка за издаване скица за имота няма, тъй като установяването правото на собственост може да бъде предмет на нотариално производство по чл. 587 ГПК или на искова претенция по общия ред. И в двата случая обаче, претендиращият следва да индивидуализира имота като обект на вещното право, което иска да установи. Ето защо, независимо от висящите процедури по Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/ административният орган не е имал основание да откаже издаването на скица за имота въз основа на графичния материал, с който разполага. Предвид извода за неоснователност на касационното оспорване на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноските за касационната инстанция, своевременно заявени и надлежно доказани в размер на 150 лв. адвокатско възнаграждение, заплатено по Договор за правна защита и съдействие от 05.08.14 г. С оглед изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК и чл. 143, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, състав на II-ро отделение